2019: Политически сътресения в Гърция, Румъния и Турция

За румънците евроизборите бяха удобната възможност, за да накажат управляващата Социалдемократическа партия срещу чието правителство протестите не стихваха и през 2019.

Изборната загуба през месец май обаче никак не разтревожи управляващите.  

Трудно създаденото от Виорика Дънчила през 2018 година правителство, заради близостта ѝ с лидера на Социалдемократическата партия Ливиу Драгня, политик с доста спорна репутация, остана на власт почти две години. То беше свалено с вот на недоверие в парламента, за който гласуваха и депутати от партията на Дънчила. А, причината - законодателните промени, насочени към отслабване на независимостта на съдебната система и борбата с корупцията. 

Към този момент тя изглежда спечелена, защото 80% от румънците гласуваха срещу амнистията на осъдени за корупция високопоставени държавни служители на поискания от президента Клаус Йоханис референдум. Така през май в затвора заради присъда за корупция влезе лидера на управлявалата до скоро Социалдемократическа партия - влиятелният Ливиу Драгня, смятан за един от автократичните лидери в Европа. Определение, дадено му заради опита му да реформира съдебната система без да се съобразява с правилата на Европейския съюз. Борбата с корупцията  беше сред постиженията, за които Румъния често беше давана за пример. За подновяване на тази тенденция обеща да се бори и президентът Йоханис, който през 2019 получи доверието на сънародниците си за втори мандат.

Изборна загуба за СИРИЗА

И докато румънците очакват промяна в политическата си система, която вероятно ще настъпи след изборите догодина, то за гърците промяната дойде след изборите през юли, поискани от вече бившия премиер Алексис Ципрас заради загубите на партията му СИРИЗА на тазгодишните местни и избори за представители в Европейския парламент.

Гърците решиха да подкрепят на изборите опозицията и така да покажат на Алексис Ципрас, че чувството им за гордост е наранено. Най-вече от неизпълненото обещание на СИРИЗА за опрощаване на дълга на страната към международните и кредитори. Тема, която Ципрас - отявлен противник на кредитните споразумения, умело използва през 2015 година, когато застана на вълната на протестен вот и получи право да управлява страната. Доверие, гласувано му заради очакванията, че ще премахне ограниченията на кредиторите, но и заради имиджа му на разрушител на статуквото. Сега очакванията за промяна са насочени към лидера на „Нова демокрация“ и нов премиер на Гърция - Кириакос Мицотакис.

Мицотакис, който произхожда от една от емблематичните за гръцката политика фамилии, е определян като представител на новото поколение политици, за които се смята, че са наясно с проблемите на страната си.

Смут в Турция

Изборни резултати смутиха през 2019 управлението в Турция. Непознаващият загуби президент Реджеп Таийп Ердоган получи от избирателите си недвусмислен сигнал, че обществото иска промени след като управляващата Партия на справедливостта и развитието загуби  на местните избори в Истанбул и в още девет големи турски града.

Въпреки вътрешнополитическите си проблеми, Ердоган продължи да преследва целта си - да превърне Турция в стратегически играч, чиито глас задължително трябва да бъде чут от световните сили при вземането на важните решения за международния дневен ред.

И тази година станахме свидетели на остър тон от страна на Анкара спрямо Съединените щати и президента Тръмп, с когото, както подчерта Ердоган имат взаимни симпатии и че държи на добрите двустранни отношения. Но, дали това е възможно?

Разрив със САЩ?

„Ще затворим базата „Инджирлик“, ако е необходимо“.

Така турският президент отговори на исканото от Съединените щати обяснение за заплахата на Анкара да затвори две стратегически военни бази, използвани от американската страна. Използването на тези бази е в рамките на символ на ангажимента за сътрудничество и отбрана на Турция, САЩ и Европа в рамките на НАТО.

Тонът турският президент втвърди и към Европа, този път заради критиките на Брюксел за започналата от Анкара военна операция в Северна Сирия.

Не така критично обаче се отнесе Ердоган през тази година към Русия. Същевременно многократно той даде да се разбере, че връзките на страната му с Москва не са алтернатива на отношенията с други съюзници.

Целия годишен обзор можете да чуете в звуковия файл.