Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Историкът Златина Каравълчева: Бог се открива първо на хората с нелукави сърца

Празникът провокира въпроса в какво вярваме - в красива традиция или в нещо повече

Снимка: Златина Каравълчева

В тези празнични дни си слагаме спирачка на стресиращото ни ежедневие. Това е време на равносметка, в което можем да останем насаме със себе си и с най-близките си, които в забързаното ежедневие нямаме време да погледнем в очите. Това е очакването на първи план. На втори план, който е по-мистичен, стоят очакването и надеждата да преоткрием смисъла на раждането на Христос на земята - това каза в предаването "Нощен хоризонт" историкът Златина Каравълчева. Тя е дългогодишен редактор в сайта "Двери на православието". В момента работи в Центъра за образователни инициативи „Двери”, специализиран в издаване на учебни пособия и помагала с християнско съдържание.

Отвъд лустрото на празника

„Толкова сме свикнали с този разказ за Христовото Рождество, че сме изгубили усета, че тогава, преди 2 хиляди години, а и сега, на Рождество Христово се е случило нещо абсолютно невероятно, нещо революционно в историята на човечеството. Бог, самият творец на вселената, този висш разум, прехвърля бездната, която разделя творението – ние, които живеем във времето, и вечността, в която пребивава той, и става човек. Това е нещо абсолютно алогично, това е абсурдно. Това не може да не предизвиква потрес. Всички са били религиозни. И тогава не всички са били готови, не всички са били  способни да повярват, че това се е случило, че самият Бог е станал човек. Това се е превърнало в препъни-камък за съвременниците на Христос, а е препъни-камък и за нас днес.“

За Златина Каравълчева именно това е ценно – да си задаваме този въпрос и днес, да бъдем разтърсени от това, вместо да се плъзгаме „по лустрото на празника, колкото и да е хубав, с цялата украса, семейна атмосфера и празничност, с която традицията го е надарила“.

„Зад този пласт има нещо съкровено, разтърсващо и ми се струва, че в тези дни трябва да намерим поне малко време да си зададем този въпрос – има ли Бог, Той наистина ли е станал човек. Когато празнуваме Рождество Христово, в какво вярваме – в една красива традиция, която събира семейството в края на годината или може би в нещо повече от това?“

Тайната поява на Спасителя

Точната година на Христовото Рождение не е запазена. Във връзка с административно преброяване на населението Йосиф и Мария се отправят към родния му Витлеем южно от Йерусалим, като така се сбъдва старозаветно пророчество за появата на Спасителя.

Защо Бог избира да се роди в пободна нищета, сред животните, след като еврейският народ е чакал с такъв копнеж своя месия?

„Христос като че скандализира тези очаквания. Ражда се като представител на най-низшата класа, сред бедните, на такова място – поетично църковните песни в тази нощ казват, че животните са го топлели с дъха си в яслите. Ние бихме си казали – ако той се беше родил в дворец, сред силните на деня, нямаше словото Му след това, на пророк, да има по-силен отзвук, да бъде по-прието, по-авторитетно?“

Това раждане остава незабележимо – в ден на преброяването, в обор. Затова и убягва на историците на епохата и не е описано, уточнява Златина Каравълчева.

Чудото

„Никой не знае и не очаква, не може да заподозре какво чудо се случва в този ден в човешката история. Така Бог идва на света – избира да дойде тайно. /…/ И нищо, свързано с раждането Му не е привличало изключителното хорско внимание.“

Показателно е на кои хора Бог избира да разкрие тайната, смята Каравълчева.

„Първите са били хората с най-нелукави сърца, пастирите в непосредствена близост. На тях им се явяват ангелите и им казват тази вест – че на земята се е родило необикновено дете и на земята е дошъл мирът. Първите, които получават благата вест, са били хората, в чиито сърца е нямало лукавство. Те не са били образовани, не са били светци, но са били чистосърдечни хора. На това простосърдечие виждаме по-нататък Христос колко много държи през целия си живот, с всичките си проповеди. Той прощава на всички грешници, единствените, с които не може да установи никаква лична връзка – това са фарисеите и лицемерите. Виждаме тази червена нишка между Бога и това, което го отделя от хората, да започва още от момента на Неговото раждане.

Златина Каравълчева е завършила история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирала е византинистика в Атина, има докторат в областта. Преводач e на книги и статии предимно от гръцки език.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Карстен Хен

Карстен Хен пред БНР: Четем, за да усетим връзката, която ни липсва в реалността

Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..

публикувано на 27.10.25 в 22:15

Ина Николова: Изкуството помага на децата да израстват като пълноценни и щастливи хора

Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..

публикувано на 26.10.25 в 04:36
Кристияна Стефанова

Кристияна Стефанова: Изгряваш като звезда, задавайки най-обикновен въпрос

На този етап не бих приела политически оферти . Партийното обвързване може да навреди на развитието в журналистическата професия. Това каза пред БНР журналистът Кристияна Стефанова от подкаста "ИнтервюТО" на Ивелин Николов и сайта "Вестоносец". Тя е бивш репортер на телевизия "Евроком". Изслушване на директора "Връзки с обществеността" на..

публикувано на 25.10.25 в 12:48
Силви Вартан

Силви Вартан ще получи специална награда на кино-литературния фестивал "Синелибри"

Награждаването на победителите в кино-литературния фестивал "Синелибри" започва в 19.00 часа в зала 1 на НДК. Певицата с български корени Силви Вартан ще получи специална награда, а самата тя ще връчи приз на полската режисьорка Агнешка Холанд.  Вартан се срещна днес с българските медии и каза, че целият ѝ живот е един парадокс и нейната..

публикувано на 24.10.25 в 18:17
Анете Биерфелд

Анете Биерфелт пред БНР: Всеки един от нас е пътуващо кино

Следващата история, за която ще говорим започва в Буенос Айрес . На прага на манастир се появява малката Фабиола, оставена в кутия за обувки. Годините минават, а младата жена развива интерес към обувките и страст към танците. Докато не се появява дъщеря ѝ Кармелита. Двете поемат на пътешествие, което ги отвежда при нетипичното население..

публикувано на 21.10.25 в 09:57
Доц. Александър Кацаров и проф. Крум Кацаров

Проф. Кацаров и доц. Кацаров-син: Здравната система се крепи от санитаря до министъра на здравеопазването

Свети Иван Рилски - Чудотворец е символ на лечителската сила, духовното изцеление, помощта за нуждаещите се и подкрепата за болните и страдащите. Делото на небесния закрилник на нашия народ е почетено от Българския лекарски съюз, като Денят на Светеца е обявен за Празник на българския лекар .  Празнуваме Деня на българския лекар..

публикувано на 19.10.25 в 11:07
Български православен храм „Св. преп Йоан Рилски Чудотворец“ в Атина

Отец Стефан: Българският храм "Св. Йоан Рилски" в Атина се нуждае от спешен ремонт

Българският православен храм „Св. преп. Йоан Рилски Чудотворец“ в Атина, Гърция, спешно се нуждае от ремонт. Необходимите средства за ремонтните дейности са около 50 хил. евро. В рубриката „Горещо сърце“ ви срещаме с отец Стефан, който вече осем години обслужва енорията на българската диаспора в Атина. Благ, смирен, добросърдечен, готов да помогне..

публикувано на 19.10.25 в 06:10