Как ще се разгърне американско-иранският сблъсък във и отвъд Близкия изток

„Убийството на втория човек в Иран от Съединените щати носи риск от регионален пожар“. Така агенция Ройтерс озаглави анализа си миналия петък, броени часове след като американските дронове се завърнаха от успешната си убийствена мисия над Багдад.

Мащабен американско-ирански сблъсък може да превърне в бойни полета страните, в които Иран упражнява съществено влияние. Това са и Ирак, и Сирия, и Ливан, а също и Йемен. Съюзниците на Вашингтон в региона, на първо място Израел и Саудитска Арабия, също могат да се окажат въвлечени.

Пожарът може да се прехвърли и отвъд региона - тревога за това изразиха отвъд Атлантика. Снощи самият Доналд Тръмп заяви пред Фокс нюз, че Солеймани е бил елиминиран, защото планирал удари срещу четири посолства на Съединените щати в различни страни.

Колко наистина е голяма опасността от разпалване на регионален и надрегионален конфликт?

Потърсихме оценката на двама анализатори от Израел - журналиста Нери Зилбер, сътрудник на Вашингтонския институт за близкоизточна политика, и д-р Йоси Маншароф от Университета на Хайфа и Ерусалимския институт за стратегия и сигурност.

Наблюдателите са единодушни: отмъщението за убийството на Касем Солеймани тепърва предстои. Според Йоси Маншароф Иран ще приложи любимия си похват, който му носи успехи още от взривяването на американската казарма в Бейрут през 80-те години на миналия век и до наши дни с ударите по петролните съоръжения на Саудитска Арабия.

„Съдейки по речта на върховния лидер Али Хаменей и други признаци, Иран добре осъзнава военното превъзходство на Съединените щати. Иранците осъзнават стратегическата грешка, която допуснаха с атаките в Персийския залив (през лятото) и удара по съоръженията на „Сауди Арамко“ (през септември). И сега искат да се върнат към предпочитаната си стратегия - чрез шиитските милиции в Ирак, а може би и в Бахрейн, за да накарат администрацията на Тръмп да оттегли войските си от Персийския залив“, каза д-р Йоси Маншароф.

„По този начин те хем ще поддържат натиска върху Съединените щати, хем ще могат да отричат пряка отговорност за атаките. Защото знаем, че президентът Тръмп е готов да отговори жестоко, ако при такива удари загинат американци“, добави Нери Зилбер.

Европа под кръстосан огън?

Европа има важна посредническа роля в отношенията между Техеран и Вашингтон. Може ли въпреки това да попадне под кръстосания им огън?

Нери Зилбер не вярва, че това ще стане, „поне не веднага и не пряко“.

„Ирански представители и иранските съюзници в региона се изразиха съвсем ясно тази седмица, че мишената им ще са американските въоръжени сили - даже не американски цивилни - в Близкия изток“.

„Това послание е важно - то означава, че към момента европейците, така да се каже, не са под обстрел, въпреки че някои европейски страни имат войски в южен Ирак и Персийския залив, които биха могли да бъдат ударени погрешка“.

Терористични удари?

Но дали е разумно да се изключи възможността Техеран и съюзниците му да прибегнат до терористични удари? Йоси Маншароф припомня:

„Искам да Ви припомня за Али Курани, Самир ел Дебек и Алексей Сааб. Това са трима агенти на „Хизбула“, които работиха продължително време в Ню Йорк, Вашингтон и Мичиган за външното крило на Хизбула. Те са били привлечени към групировката още през 90-те години и в началото на това хилядолетие, но ФБР засече следите им едва в последните години - те бяха арестувани през 2017-та, след като бе разкрито, че проучват стратегически обекти на американска територия като летището Джей Еф Кей и монумента на Вашингтон.

Непосредствено след убийството на Солеймани - преди иранските удари по базите в Аин Ал Асад и Арбил, кметът на Ню Йорк Бил де Блазио публично сподели опасенията си от терористичен акт в града. Затегнати бяха мерките за сигурност и в Лос Анджелис и Чикаго. В България помним добре атентата на летище "Сарафово" от 2012-а.

Но не само изявленията на „Хизбула“ от седмицата, а и здравият разум на върховния ирански лидер изключват връщане към тази кървава тактика, смята Маншароф.

„Хаменей добре осъзнава, че ще плати огромна цена ако извърши атака на американска земя. Иран не иска да плаща такава цена и няма да позволи на „Хизбула“ да атакува в Америка. Но все пак ще си запази тази опция - за случай, че (по някаква друга причина) се стигне до пряка военна конфронтация с Вашингтон“.

Война в сянка?

Щом тероризмът е крайно средство, къде ще е следващото полесражение на близкоизточната „война в сянка“?

Водачът на „Хизбула“ Хасан Насрала се закани да прати американските войници обратно в родината им, но в ковчези. Това предполага сблъсъци на сирийска територия, където и двете страни разполагат със свои сили.

Но възможностите, а оттук и желанията на групировката са ограничени, сочи Йоси Маншароф:

„Понастоящем "Хизбула" е с вързани ръце заради исторически ниската си популярност в Ливан, включително сред местните шиити. Свидетели сме на масови протести срещу корупцията в ливанския политически елит, който, разбира се, включва и самата "Хизбула“.

„А ако "Хизбула" удари американците, това ще се случи само при голям натиск от Техеран. Но и Иран най-вероятно ще предпочете да използва за целите си милициите в Ирак, в Бахрейн или в Йемен. Предполагам, че ако все пак американските войски (в Сирия) попаднат под ударите на "Хизбула", Израел ще използва ситуацията, за да убеди САЩ да му позволи да разшири офанзивата си срещу ракетите с прецизно насочване, разположени в долината Бекаа (в Южен Ливан)“.

Маншароф говори в контекста на вчерашния въздушен удар в Източна Сирия и смъртта на 8 бойци от иракска войскова част, разположена там. Обичайно, никой не пое отговорност, но повечето наблюдатели сочат Израел. Нери Зилбер пояснява:

„Атаката от нощта на четвъртък срещу петък в Сирия едва ли е свързана с убийството на Солеймани и събитията в Ирак. Подобен род атаки се извършват вече от години. Израелски бомбардировачи и дронове атакуват про-ирански подразделения в различни части на Сирия и дори в Ирак. Израелските власти обясниха, че по този начин искат да попречат на Иран да се укрепи в тези държави и от базите си в тях да застрашава Израел“.

Възпламеняване на стари фронтове?

Съединените щати и Израел се борят с един и същи враг. Ще доведе ли един иранско-американски сблъсък в Ирак до възпламеняване на старите фронтове по северните граници на Израел - на Голанските възвишения и в долината Бекаа?

Според Маншароф това е възможно. Но според Зилбер израелците водят своя битка и едва ли ще се намесят в по-мащабен конфликт с Иран:

„Не мисля, че Израел ще допусне да бъде въвлечен в иранско-американски сблъсък. Израелските власти, включително премиерът Бенямин Нетаняху, дадоха да се разбере, че за тях проблемът е между Вашингтон и Техеран. Не мисля, че има военна необходимост за Израел да се намесва, а и такава намеса ще доведе до политически усложнения за САЩ“.

Дни след като нареди убийството на висш ирански генерал и ден след ответните ирански бомбардировки в Ирак, американският президент Доналд Тръмп излезе с неконвенционалната идея за разширение на НАТО с нови държави-членки в Близкия изток. Държавният секретар Майк Помпейо поведе преговори за засилване на стабилизационната мисия на Алианса в Ирак, а генералният секретар Йенс Столтенберг с готовност подхвана идеята.

„Трябва да отбележа, че това изявление на Тръмп бе доста странно. Едва ли някой има представа какво точно имаше предвид като говореше за засилване и разширение на НАТО в Близкия изток. По-вероятно е да се случи точно обратното -- ако американците се оттеглят или намалят присъствието си в региона, не виждам как НАТО ще запълни вакуума. Не виждам никакво желание у европейците да вършат мисията, която американците изпълняват в момента -- особено след напрежението от последната седмица, което бе предизвикано от самия Тръмп“, смята Нери Зилбер.