Клаус Прьомперс: Съюзът на консерватори и Зелени в Австрия може да стане пример за ЕС

Преди точно 40 години в Германия възникна партията на Зелените. Мнозина във Федералната република се пошегуваха, че новата управляваща коалиция във Виена между консервативната „Народна партия“ на канцлера Себастиан Курц и австрийските Зелени на Вернер Коглер е подаръкът на съседите в Австрия за юбилея в Германия. Защото влизането на Зелените във властта, и то като коалиционен партньор на консерваторите, до скоро се смяташе за немислимо, а днес, във времената на Грета Тунберг и „зелената сделка“ на Европейската комисия е съвсем реален сценарий за Берлин, година и половина преди парламентарните избори там. За зелената вълна в Европа Весела Владкова разговаря с дългогодишния кореспондент на обществената германска телевизия ЦДФ във Виена Клаус Прьомперс.

Опазване на климата и на границите - това е компромисът, който сключиха консерватори и Зелени във Виена, две партии, които на пръв поглед нямат допирни точки. Скептиците определиха ролята на Зелените в коалицията като на патерицата, която ще улесни модернизирането на консерваторите в една така или иначе предстояща енергийна революция. Сърцевината на новото правителство всъщност още не е факт - кардиналната данъчна реформа, по която работи експертен екип на двете управляващи партии, и която трябва да влезе в сила след две години, като отговори на предизвикателствата в опазването на климата. Или по-конкретно - данъчни облекчения за бизнеса като компенсация на очакваното въвеждане на данък върху въглеродните емисии.

„Данъчна реформа, която да отговори на стремежите за по-чиста икономика, която същевременно да продължава да расте. Това е голямата цел, която изисква жертви и от двете страни. Зелените трябваше да преглътнат консервативната миграционна политика, а консерваторите - „позеленяването“ на икономическата и финансова политика.

Ако консерваторите и Зелените успеят да се споразумеят за екологична данъчна система, това може да се превърне в пример за целия ЕС, защото се вписва в „зелената сделка“ на Урсула фон дер Лайен. Австрийците на практика ще демонстрират, че зелените идеи на новата Европейска комисия могат да имат конкретно приложение. Между другото, това е причината, новият-стар канцлер Курц да посети първо Брюксел, след като пое отново поста“, отбелязва Прьомперс.

Изразител на зелената вълна, която залива Европа, съвсем не е Грета Тунберг. Политическото ѝ измерение са Зелените, които на последните европейски избори миналата година удвоиха резултата си в сравнение с 2014 година. Зелените водят в социологическите допитвания в Белгия, във Финландия отбелязаха значителен ръст на последните избори, в Швеция участват в правителството, в Люксембург и Нидерландия получават подкрепата на близо 15 процента от избирателите. А в съседна на Австрия Германия Зелените са втора политическа сила с 22 процента подкрепа след християндемократите на канцлера Меркел с 27 процента. На този фон на новото правителство във Виена се гледа като на лабораторен опит.

Важи ли това и за Берлин, Клаус Прьомперс?

Защо не? Лабораторният опит е не само в Австрия. Има и други европейски страни, където Зелените са влизали в управлението. Специално за Германия много неща зависят от това, кой ще наследи Ангела Меркел. Т.е. кого нейният Християндемократичен съюз ще номинира за кандидат-канцлер за изборите следващата есен. Засега Зелените не биха могли да оглавят правителство, а биха влезли в управлението единствено като по-малък коалиционен партньор.

Много зависи от това, по какъв път ще поемат християндемократите и дали ще искат да управляват със Зелените. Кой ще успее да обедини партията зад гърба си да тръгне по пътя на този експеримент? Защото управляваща коалиция между консерватори и Зелени е експеримент.

Зелените постепенно изтласкват социалдемократическите партии, които в много европейски страни губят почва под краката си. Но докато социалдемократите са се доказали в управлението, Зелените са все още неопитни. Ако се върнем на лабораторния опит в Австрия, въпросът е, дали партията може да носи тежестта на управлението и доколко надежден политически партньор е?

Те вече имат такъв опит зад гърба си в коалиции на регионално ниво, в някои австрийски и германски провинции. При това с различни партньори - социалдемократи или консерватори. Така че в редиците на Зелените има хора с управленски опит, както и не малко експерти в най-различни области. Новата австрийска министърка на околната среда поема поста след дълга кариера в „Грийнпийс“, така че тя има и международен опит.

Партията на Зелените в Германия е основана на 13 януари 1980 година в Карлсруе. На кадрите от конгреса се виждат предимно млади хора, облечени в ръчно плетени пуловери, момичета, прегърнали невръстните си бебета, момчета с дълги коси, които държат пламенни речи не само за опазването на околната среда, но тогава с акцент опазването на мира, което пък накара коментаторите тогава да определят зелените пионери като ляворадикални пацифисти. Как се промениха с годините Зелените?

Преди 40 години, когато в Германия беше основана партията, в нея членуваха и ѝ симпатизираха най-различни хора, но предимно лявомислещи и търсещи алтернатива на статуквото. Днес мога да илюстрирам промяната така: Ако преди 10-15 години за Зелените гласуваха съпругите на добре печелещите лекари, днес за Зелените гласуват и самите лекари. Ако преди двайсетина години Зелените се радваха на подкрепата на брадясали студенти с ръчно плетени пуловери, днес Зелените имат доверието и на професорите им. Междувременно обществото ни се промени. За Зелените гласуват младите собственици на стартиращ бизнес, хората от средната класа, работещите в технологичните компании. Общото между тях е, че се замислят и се притесняват от климатичните промени. А Зелените са партията, която според тях предлага най-компетентните политически решения.

А дали зеленото не е просто модерно?

Грета Тунберг и Петъците за бъдещето със сигурност спомогнаха за възхода на Зелените, но това не е причината. Причината е, че всеки от нас вече може да усети на собствения си гръб промените в климата. Няма да е лесно да постигнем климатичните цели, зададени от Парижкото споразумение от 2015 година, но Зелените залагат на това споразумение и печелят подкрепа, както е видно от социологическите проучвания и изборните резултати. Така че Зелените са сериозен политически фактор, който ще е незаобиколим, ако искаме да екологизираме икономиката си.

„Екологизирането на икономиката“, както го нарича австрийският канцлер Себастиан Курц, струва пари. Мнозина биха казали, че богатата Австрия може да си позволи да екологизира икономиката си. По-бедните държави трудно преглъщат нуждата от радикални мерки.

Така е, трябва да настъпи промяна в поведението на всеки отделен човек, но тази промяна трябва да бъде стимулирана от политиците. Един конкретен пример дава новото австрийско правителство с въвеждането на т.нар. еко-билет за целия обществен транспорт в цялата страна на цена между едно и три евро на ден. Тази мярка ще се финансира от бюджета, т.е. става дума за конкретна мярка на държавата да стимулира ползването на обществения транспорт за сметка на личния автомобил. В същото време всеки от нас трябва да се замисли, как може и трябва да промени ежедневните си навици. Говоря за най-дребните неща, като например как ходя на работа и имат ли бъдеще огромните молове в покрайнините на големите градове, които са достъпни само с кола.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.