Един от пионерите в българското професионално музикално изкуство и първи концертиращ пианист у нас е Ангел Букорещлиев - композитор, хоров и оркестров диригент, клавирен педагог, фолклорист, теоритик, изявен музикален деец. Поводът е 150-годишнината от неговото рождение. За него големият български композитор Петко Стайнов споделя: "Букорещлиев винаги е носил един напредничав дух и е притежавал висок художнически вкус. Културна България дължи почит на Букорещлиев и признание на делото му, защото то е дело на пълнокръвен музикант, на безкомпромисен художник и безкористен общественик, следователно е дело на личност от висок нравствен и интелектуален заряд“.
Ангел Букорещлиев е роден на 31 януари 1870 г. в село Плевня, Драмско (днес в пределите на Гърция). Той е осмото от десетте деца в семейството. Един от неговите братя е в четата на Христо Ботев. Като мълък пее в църковния хор, после отива в София, където живее един от братята му - военен с голяма кариера. Учи пиано при полякинята Схолевинска, а след пети клас заминава за Прага. Една година се обучава в школата на Либенски, след това завършва Органовата школа и получава солидна музикално образование. При завръщането си в България изнася заедно със състудентите си певците Иван Славков и Драгомир Казаков концерт във Военния клуб - събитие за софиянци. Като пианист тогава той изпълнява Фантазия върху теми от „Севилският бръснар“ на Росини-Лист, Унгарска рапсодия №4 също от Лист и "Брилянтна полонеза" от Вебер.
Тримата организират и първия опит за създаване на български професионален оперен театър у нас - оперното отделение към Столичната драматична трупа „Сълза и смях“, което просъществува две години. Букорещлиев отначало съпровожда спектаклите и откъсите от опери на пиано, по липса на оркестър. След пропадането на оперния експеримент Букорещлиев две години учителства в Казанлъшкото педагогическо училище и през 1894 г. се заселва в Пловдив, където остава до края на живота си - умира на 8 янурари 1950 година. Започва като учител в мъжката гимназия, където създава хор, а две години по-късно е един от инициаторите за създаването на Пловдивското певческо дружество, където дълги години е диригент. За нуждите на съставите, които ръководи, той композира 10 китки за хор, станали популярни в цяла България. С това не се ограничава многостранната дейност на Букорещлиев: през 1926 г. той е един от създателите на Пловдивското музикално училище, съществувало шест години. Преподава пиано и възпитава много изтъкнати впоследствие музиканти. Изнася самостоятелни концерти като пианист с репертоар, включващ творби на Бах, Моцарт, Бетовен, Менделсон, Шопен, Лист, Чайковски. Композира пиеси за пиано, сред които е „Българска рапсодия“. Има изяви и като органист - свири в Пловдивската католическа катедрала на погребението на княгина Мария Луиза.
Ангел Букорещлиев организира много експедиции за събиране на народни песни в Родопите, Средногорието, Македония - записва 2500 песни, нотира 461 от тях и ги публикува като „Среднородопски песни" в „Сборник за народни умотворения". Пише и редица статии по теоритични въпроси.
Не трябва да забравяме тази знакова фигура в развитието на нашето музикално изкуство!
Чуйте в звуковия файл изпълнение на песента на Ангел Букорещлиев "Море рано рани".
В Плевен на 15 септември в залите на ХГ „Илия Бешков” се открива втората обща изложба на Сдружение "Фото Художници". Със свои работи в нея участват 14 фотографи - редовни и асоциирани членове от страната и чужбина. „В кадър“ са нарекли изложбата си авторите. Фотографът изрязва от обкръжаващия го свят нещо, което е интересно по..
Празниците на изкуствата "Аполония" са в разгара си и както винаги в Созопол се усеща концентрация на артистизъм, талант и почитателски интерес. Класическите концерти не правят изключение и всяка вечер Археологическият музей се изпълва с хора, жадни за срещи с музиката и елитните изпълнители - преобладаващо български имена. Класическата..
С бурни аплодисменти лондончани показаха високата си оценка за дебюта на българската диригентка Деляна Лазарова на най-големия и престижен европейски музикален фестивал - Би Би Си Промс. Концертът в Роял Албърт Хол на 10 септември беше част от ежегодните участия на Шотландския симфоничен оркестър на Би Би Си. С него, по особено тържествен и специален..
Народният театър "Иван Вазов" представи новия си сезон. Той започва със заявката за "театър на три континента". Официално започва в събота, 13 септември, с 62-рото представление на "Великденско вино" с участието на Владо Пенев. Дни по-късно предстоят три премиери. Едната ще е следващият вторник и за първите пет поредни представления..
С премиера на книга за актрисата Емилия Радева започва днес есенният литературен сезон на Столичната библиотека. "Животът ми - едно добро представление" е заглавието на изданието, което ще бъде представено от съставителя на книгата и дъщеря на известните актьори Емилия Радева и Любомир Димитров Катерина Димитрова. Посетителите ще видят..
Книгата "Музеят на моето време" на Слава Янакиева представя колекция от фрагменти, в които личното свидетелство се превръща в общо послание за памет, род, загуби и надежда. Янакиева е културолог, преводач и университетски преподавател. Започва своето търсене в тишината на Covid пандемията. "Цялото бреме на времето, което мъкнем, трябва..
Международният театрален фестивал "Сцена на кръстопът", чийто основоположник е Стефан Данаилов, се открива за 29-а поредна година. Домакин е Пловдивският драматичен театър. Първото представление в афиша е спектакълът „Без кръв“ на Пловдивската трупа по едноимения роман на Алесандро Барико. Режисьор е Диана Добрева, а сценичната адаптация..
" Този свят е потенциално мирен. Няма безнадеждна идейна агресия и ние свикваме на това ново общество, то си има своите конфликти. То е много..
"Много хора предполагам не знаят, че България до 1999 година не е отпечатвала сама банкнотите си, което не говори добре за репутацията на една държава ,..