Един от пионерите в българското професионално музикално изкуство и първи концертиращ пианист у нас е Ангел Букорещлиев - композитор, хоров и оркестров диригент, клавирен педагог, фолклорист, теоритик, изявен музикален деец. Поводът е 150-годишнината от неговото рождение. За него големият български композитор Петко Стайнов споделя: "Букорещлиев винаги е носил един напредничав дух и е притежавал висок художнически вкус. Културна България дължи почит на Букорещлиев и признание на делото му, защото то е дело на пълнокръвен музикант, на безкомпромисен художник и безкористен общественик, следователно е дело на личност от висок нравствен и интелектуален заряд“.
Ангел Букорещлиев е роден на 31 януари 1870 г. в село Плевня, Драмско (днес в пределите на Гърция). Той е осмото от десетте деца в семейството. Един от неговите братя е в четата на Христо Ботев. Като мълък пее в църковния хор, после отива в София, където живее един от братята му - военен с голяма кариера. Учи пиано при полякинята Схолевинска, а след пети клас заминава за Прага. Една година се обучава в школата на Либенски, след това завършва Органовата школа и получава солидна музикално образование. При завръщането си в България изнася заедно със състудентите си певците Иван Славков и Драгомир Казаков концерт във Военния клуб - събитие за софиянци. Като пианист тогава той изпълнява Фантазия върху теми от „Севилският бръснар“ на Росини-Лист, Унгарска рапсодия №4 също от Лист и "Брилянтна полонеза" от Вебер.
Тримата организират и първия опит за създаване на български професионален оперен театър у нас - оперното отделение към Столичната драматична трупа „Сълза и смях“, което просъществува две години. Букорещлиев отначало съпровожда спектаклите и откъсите от опери на пиано, по липса на оркестър. След пропадането на оперния експеримент Букорещлиев две години учителства в Казанлъшкото педагогическо училище и през 1894 г. се заселва в Пловдив, където остава до края на живота си - умира на 8 янурари 1950 година. Започва като учител в мъжката гимназия, където създава хор, а две години по-късно е един от инициаторите за създаването на Пловдивското певческо дружество, където дълги години е диригент. За нуждите на съставите, които ръководи, той композира 10 китки за хор, станали популярни в цяла България. С това не се ограничава многостранната дейност на Букорещлиев: през 1926 г. той е един от създателите на Пловдивското музикално училище, съществувало шест години. Преподава пиано и възпитава много изтъкнати впоследствие музиканти. Изнася самостоятелни концерти като пианист с репертоар, включващ творби на Бах, Моцарт, Бетовен, Менделсон, Шопен, Лист, Чайковски. Композира пиеси за пиано, сред които е „Българска рапсодия“. Има изяви и като органист - свири в Пловдивската католическа катедрала на погребението на княгина Мария Луиза.
Ангел Букорещлиев организира много експедиции за събиране на народни песни в Родопите, Средногорието, Македония - записва 2500 песни, нотира 461 от тях и ги публикува като „Среднородопски песни" в „Сборник за народни умотворения". Пише и редица статии по теоритични въпроси.
Не трябва да забравяме тази знакова фигура в развитието на нашето музикално изкуство!
Чуйте в звуковия файл изпълнение на песента на Ангел Букорещлиев "Море рано рани".
Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..
Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината. Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..
"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории". Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред? С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..
Музиката е неговият живот от четири годишен. Композитор, аранжор, пианист, певец, той е и един от най-известните диригенти днес у нас. Това е Георги Милтиядов , когото публиката винаги дълго аплодира на сцената. Всяка среща с неговото творчество е вълнуваща и се превръща в музикален празник. През годините сме свикнали да го виждаме на..
Предложеният бюджет за 2025 г. не трябва да минава, но в същото време не трябва и да стои в неизвестността. Това заяви пред БНР Георги Кадиев от..
Има реална опасност професията на акушерката да изчезне у нас. Това обясни пред БНР Ралица Янева, член на УС на Алианса на българските акушерки. Тя..
" По скоро няма да има правителство ", изказа мнението си пред БНР журналистът Лъчезар Лисицов от Клуб Z. За него крайъгълният камък е Пеевски ...