„Интернационал на националистите“ в Европа - мисия (не)възможна

„Интернационал на националистите“ в Европа би бил възможен само ако имат общ враг. В момента този общ враг са ислямът и мигрантите. Но ако се вгледаме в детайлите, нещата изглеждат по-сложно. Това мнение изрази пред БНР проф. Флориан Бибер, политолог и историк от университета в Грац.

В интервю за „Хоризонт“ той посочи, че европейските националпопулисти търсят начин да се обединят, като свържат крайнодесните движения с умерените консерватори и по този начин прикрият популистката си същност.

„Миграцията е единствената обща тема за всички. Затова десните популисти са и толкова успешни на избори през последните години. Но например в икономическата политика съществуват много сериозни различия. Някои от партиите са либерални, други се застъпват за по-силно държавно участие в икономиката на страната“, каза проф. Бибер в интервю за предаването „Събота 150“

Според него друго обединяващо е негативното им отношение към хомосексуалните, но дори и по този въпрос има различия, защото холандските популисти например са значително по-толерантни в сравнение с партиите в други държави.

„Обединява ги, разбира се, и евроскептицизмът. Крайнодесните се стремят към Европа на нациите, на силните национални държави, и отричат федерализацията на ЕС. Но дори и тук не мога да кажа, че тези партии са постигнали консенсус какъв точно ЕС искат, защото в нюансите и извън публичната реторика все още откривам съществени различия. С други думи, поведението им е по-скоро на отрицание, на вечната опозиция, а не на продуктивен критик. Но това така или иначе е основна характеристика за крайнодесните - те са силни само в опозиция, защото само там могат да се профилират“, посочи проф. Бибер.

Той даде интервю пред Весела Владкова след конференцията „Национален консерватизъм“ в Рим, на която се събраха представители на крайнодесни партии и ултраконсервативни фондации, за да обсъдят възможностите за общи действия срещу ЕС и глобализма. Заглавието на конференцията има и допълнение: „Господ, чест, родина: Роналд Рейгън, папа Йоан Павел Втори и свободата на нациите“.

Бившият американски президент и покойният глава на Римокатолическата църква биха се обърнали в гроба - Рейгън гледаше на ЕС като на политическото крило на НАТО и не би допуснал неговото превземане отвътре. А папа Йоан Павел Втори е преживял нахлуването на хитлеристка Германия в родната му Полша и цял живот се обявяваше срещу агресивния национализъм.

Участниците и организаторите в Римската конференция се опитват да свържат крайнодесните движения в Европа с умерените консерватори, и по този начин да прикрият популистката си същност. Единственият действащ министър-председател в Рим беше унгарският премиер Виктор Орбан.

„Обвиняват ни в популизъм. Когато бях млад, преди 20 години, популизмът имаше много ясно значение: популистът обещава нещо, което не е в състояние да изпълни. Това е популизмът. Но ако един политик обещае нещо и след това го изпълни, това не е популизъм, това е демокрация“, заяви Орбан, и допълни с широка усмивка на лице:

„Аз съм единственият късметлия сред европейските консерватори, който може да казва това, което мисли“

„Европейската народна партия иска на всяка цена да е част от управлението на Европейския съюз. Цената е да се откажем от определени ценности, да правим компромиси с левицата. Така стъпка по стъпка ние губим своята идентичност. Превръщаме се в центристко, а скоро в либерално и ляво ориентирано политическо семейство. Този процес е в пълен ход“.

Виктор Орбан използва конференцията в Рим, за да опипа почвата дали е възможно обединение на всички националпопулисти в Европа, след като след европейските избори миналата година те не успяха да се съберат в обща група в ЕП. В подготовка на това имаше подобни срещи във Виена, Милано и Кобленц, завършили без успех.

Но основният въпрос всъщност е дали „интернационал на националистите“ не е противоречие само по себе си?

Според проф. Флориан Бибер „двигателят на предишните срещи във Виена и в Кобленц наистина бяха самите крайнодесни партии - австрийската „Партия на свободата“, „Алтернатива за Германия“ и френският „Национален сбор“.

„Докато сега организатор на сбирката бяха фондации и мозъчни тръстове. Участниците, с изключение на унгарския премиер Виктор Орбан, не бяха водещи политици от крайнодесните партии. А Орбан от друга страна не беше сред участниците в предишните срещи. Което от своя страна е много показателно за това, че той очевидно все още се чуди в кое европейско партийно семейство да членува неговата партия ФИДЕС“.

„Въпросът могат ли националистите да се обединят в своеобразен „интернационал“ е отворен. Това би било възможно само, ако имат общ враг. В момента този общ враг са ислямът и мигрантите. Но ако се вгледаме в детайлите, нещата изглеждат по-сложно. Италианските националисти, участвали в конференцията в Рим, имат например различно виждане за Южен Тирол от австрийската крайна десница“.

„В миналото именно такива разногласия са ставали причина опитите за обединение да се провалят. Но може би много по-голяма пречка е, че отделните популистки партии членуват в различни партийни семейства в ЕС. Това пречи на съвместните проактивни политически действия“, каза проф. Бибер.

- Лидерите на крайната десница настояват за радикални реформи в ЕС. На 9 май предстои стартът на двугодишна конференция за бъдещето на ЕС, чиито двигател са Германия и Франция. Това ли искаха да чуят разочарованите от Евросъюза европейци, които са съществена част от избирателите на националпопулистите, проф. Бибер?

- Крайната десница и популистите в Европа отричат ЕС такъв, какъвто е сега. Защото съюзът функционира на базата на компромиси и баланс. Десните популисти се осланят на неизмерими величини, като абсолютната истина, обявяват се срещу политическите елити, които за тях по дефиниция са лоши. Такива идеи не могат да послужат за основа на европейското сътрудничество. Затова те не могат да представят своята визия за Европейския съюз.

Но от друга страна мисля, че през последните години доверието в ЕС видимо нарасна. Може би заради Брекзит, може би и заради възхода на крайната десница. Така че ключовият въпрос за ЕС е да намери начин да се ангажира повече с вижданията на европейските граждани.

- Национализъм и популизъм винаги е имало в Европа, но както знаем, историята никога не се повтаря напълно. Как са се развили, или по-скоро мутирали национализмът и популизмът през годините?

- До голяма степен успехът на крайната десница се дължи на бежанската криза през 2015 година. Това обяснява и вкопчването на тези партии в християнските ценности, въпреки че исторически погледнато повечето от тях са далеч от църквата. За разлика от европейските консерватори, повечето от които са християндемократи, крайнодесните по произход са партии, които се обявяват срещу църквата. Не е за вярване, че същите тези партии говорят за „християнско-еврейското наследство на Европа“! Всъщност така се опитват да се дистанцират от антисемитизма, който на практика изповядват.

Извън миграцията, макар да е свързан с нея, тези партии споделят страха, че Европа се ислямизира. Т.е., че европейците ще бъдат заменени от мюсюлмани. Не на последно място заради отрицателния прираст в Европа и повсеместното застаряване на населението. Аргументът им е, че мюсюлманите не могат да се интегрират, не могат да се впишат в европейските общества. И затова те представляват опасност за Европа.

- Но това достатъчно стабилна основа ли е за „интернационал на националистите“, проф. Бибер? Какво бъдеще има такъв проект?

- Трудно е. Не на последно място, защото в Европа съществуват различни дефиниции за това коя партия е крайнодясна. Различно се възприема позоваването на фашистки лозунги или използването на фашистки символи. Разбираемо е, че популисти като Виктор Орбан се опитват да постигнат европейско обединение. Но в същото време не бива да забравяме, че тези партии не се ползват с безспорна репутация в страните си, дори и ФИДЕС на Орбан. Той може и да управлява от десет години в Унгария, но властта му все по-категорично се поставя под съмнение.

Така че, колкото по-бързо споменът за бежанската криза от 2015 година избледнее, толкова по-трудно крайната десница ще може да вади политически дивиденти от нея. Трудно е да се предвиди, но според мен скоро няма да има обединение на националистите в Европа. Най-малкото структурно това е трудно постижимо. Да не говорим идейно.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.