Очаквано, лошата новина веднага имаше силен отзвук в социалната мрежа facebook. И балетисти, и ценители на балетното изкуство, и експерти, и любители изказваха и продължават да изразяват гнева, болката, възмущението си, упреци към всички, които имат привилегията и отговорността да осъществяват конкурса. От една страна, към Държавата, която не се грижи добре за културата и изкуството, т.е. към Министерството на културата за безхаберие, а от друга страна – към фондацията „Международен балетен конкурс – Варна“ за това, че не дава информация за каква сума става въпрос като цяло, както и по дялове – участие на Министерството на културата, на Община Варна, на Фондацията с приходи от билети, такси участие и международната Лятна балетна академия и на спонсори, т.е. за непрозрачност и безотговорност. Появиха се както различни предложения за излизане от кризата – благотворителни кампании, предварителна продажба на билети, връщане на грижата и управлението изцяло на Държавата, така и обвинения в жонглиране с предполагаеми цифри и некомпетентни коментари. Премиер-солистът на Националния ни балет и преподавател в НУТИ Росен Канев създаде във facebook публичната група . Можете да следите публикациите и там, и в групата Casta Diva. В следващите издания на предаването ще дадем възможност да бъдат представени различни гледни точки както за възникването, така и за разрешаването на проблема. Но най-напред поканихме г-н Димитър Димитров от фондацията „Международен балетенконкурс – Варна“, за да внесем яснота във фактите, които ще бъдат тълкувани.
„Бюджетът на едно издание на конкурса е 700 000 лв., като това е един много санитарен бюджет - доста орязан, но който с нашите организационни усилия може да покрие изискванията на провеждане, утвърдени в последните издания като ниво на организация. Ако трябва да разгърнем конкурса и да го развиваме в съвременните условия, ще ни трябва бюджет от 800 - 850 000 лв. В бюджета от 700 000 лв. има много пера, които са смущаващо ниски, например - наградният фонд. Не е тайна, че участниците в конкурса идват във Варна не заради скромните парични награди, а заради престижа и тласъка, който призът от Варна дава на тяхната кариера, като им отваря вратите на великите оперни театри.
Приблизително 25% от този бюджет Фондацията получава от държавата и от основния съорганизатор - Община Варна. От тях 70 000 лв. са от Министерството на културата и между 90 и 110 000 лв. от фонд Култура на Община Варна. Подкрепата и от Общината, и от Министерството ние сме приемали винаги като нещо сигурно. Ние винаги сме разчитали на тази подкрепа и никога не сме се съмнявали, че тя ще бъде реализирана за всяко от изданията на конкурса.Сумите от Министерството на културата получаваме от 2004 г., а тези от фонд Култура - от съществуването на общинския фонд. Цялата сума от Министерството е единствено за наградния фонд и ако някоя от наградите не бъде връчена, както често се случва /голямата награда досега е присъждана само веднъж/, ние връщаме парите за нея обратно в Министерството. След като взехме решение да отложим тазгодишното издание, ние няма да кандидатстваме пред общинския фонд Култура и пред Министерството на културата.
Около 25% са постъпленията в конкурса от собствени приходи – такси и билети за концертните вечери.
Приблизително 50% от финансирането набираме от спонсори. Точно в тези 50% е дефицитът, с който не можем да се преборим тази година.
Реакцията на българската културна общественост в подкрепа на Балетния конкурс е окуражителна и ние се надяваме, че много почитатели на балетното изкуство ще ни подкрепят, за да можем да проведем на ниво отложеното издание през 2021 или 2022 г. Всеки дарителски жест има значение, но за съжаление досега по дарителската сметка, която открихме още преди изданието от 2018 г., са пристигнали само парите, които ние самите тестово изпратихме. Но не губим надежда в подкрепата на най-широк кръг от интелигентни българи, които осъзнават, че Варненската балетна Олимпиада е визитната картичка на България на световната карта на танца“ казва Димитър Димитров, председател на фондацията – организатор на конкурса.
В звуковия файл чуйте целия разговор с Димитър Димитров.
Ако трябва да обобщим: и част от балетната общност, и Фондацията смятат, че трябва да се търси нова формула за финансиране на конкурса при по-голямо участие на държавата, което да осигурява провеждането му. Непровеждането му би означавало България да изгуби значението си на първата държава в света, в която се е състоял международен балетен конкурс, където вече има повече от половинвековна традиция и плодове от нея – по цял свят, т.е. „България“ се чете в биографиите на големи балетни звезди по цял свят заради това, че са лауреати на нашия балетен конкурс. Балетният конкурс би могъл да се провежда и с по-малко пари. И тогава много бързо половинвековната традиция ще бъде унищожена. Както знаем, „евтиното си е евтино” и „трудно се изгражда, а много бързо се руши”. Балетният конкурс би могъл и да не се провежда в Летния театър във Варна, а в София например – състезанията в залата на Софийската национална опера и балет и галаконцертите в зала 1 на НДК. Тогава той ще изгуби облика си, а Варна ще изгуби значението си на първия град в света, в който се е провел международен балетен конкурс и на балетна столица на света през втората половина на месец юли на всеки 2 години.
Всеки път, когато отразявам балетния конкурс във Варна, се впечатлявам как варненци живеят с това събитие, следят го години наред още от деца и пазят скъпи спомени от изгряването на големи балетни звезди на сцената на Летния театър. Кореспондентката на БНР във Варна Даниела Стойнова ни срещна с г-жа Хрисина Беланди, която до 28-годишната си възраст се е занимавала с балет, а от 5-годишна следи конкурса, и с г-н Илия Раев – член на Управителния съвет на Фондацията Международен балетен конкурс Варна. Чуйте в звуковите файлове.
Отчаяние и гордост, обида и надежди изразява балетната общност във Варна. Дали Варненската община ще изрази позиция по темата? Междувременно министър Боил Банов обяви, че Министерството на културата ще вдигне подкрепата за Международния балетен конкурс във Варна от 60 000 на 100 000 лева.
В звуковите файлове чуйте експертната оценка на културолога и изследовател на фестивалите Любомир Кутин за това как се е стигнало до кризисната ситуация и какви са възможните пътища за излизане от нея.Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална..
"Фактът, че се приеха три от законопроектите с идеята да се намери общо решение за откриване на начин да се постигнат въпросните заплати, които се..
Имам документ, в който ми се обяснява, че един съдия не е написал делото си 13 месеца – повече от година, защото е трябвало да отговаря на народния..