Много ме заинтригуваха спектаклите на оперните театри извън Европа, предлагани в платформата OperaVision. След много добрите впечатления от Пекинската опера и Националния център за изпълнителски изкуства в Момбай гледах спектакъла на Театро Мунисипал де Сантяго – националната опера на Чили. Тяхното предложение бе видеозапис на операта „Севилският бръснар“ от Росини - много забавен и жизнен спектакъл, приятен за гледане, а и за слушане, защото в него повечето от участниците бяха млади и много перспективни певци, носители на престижни награди от оперни конкурси. Ще отбележа, обаче, че само хорът и оркестърът бяха чилийци, вероятно и статистите, и сценичните работници, останалите изпълнители бяха от различни страни на света.
Ще започна с диригента Хосе Мигел Перец Сиера - млад испански музикант, блестящ пианист, работил като асистент на Габриеле Феро, Алберто Дзеда и с Доминго на конкурса му за млади дарования във Валенсия. Започнал кариерата си през 2005, следващата година той е най-младият диригент, явявал се на фестивала Росини в Пезаро и там до днес често дирижира. Известността му непрекъснато расте и въпреки младостта му го смятат за “експерт“ в музиката на Росини. Тези си качества той демонстрира и в спектакъла на „Севилският бръснар“ в Чилийската опера. Хосе Мигел Перец Сиера владееше сцената. Въпреки че изпълнителите бяха от много краища на света, с различна гласова школовка, различен подход към ролите, спектакълът премина стройно и без никакви разклащания, ансамблите бяха образцови, мъжкият хор много строен.
Постановката на „Севилският Бръснар“ бе на известния италиански оперен и театрален режисьор Фабио Скарволи, който също често работи на фестивала Росини в Пезаро. Предложи ни една постановка в рамките на традицията, но с вмъкнати много интересни хрумвания, които правеха спектакъла много атрактивен. На сцената имаше няколко мима, които създаваха интересни ситуации по време на някои от най-любимите арии в операта. Въобще през цялото действие имаше непрекъснато движение по сцената, което придаваше голяма динамичност на спектакъла. Декорът на художника Джорджо Рикели беше също щастливо хрумване. В средата на празната сцена бе домът на Доктор Бартоло - прозрачен, без стени, за да се вижда действието и вътре в къщата.
Певците, ангажирани в този „Севилски бръснар“, бяха великолепни, с отношение към музиката на великия Маестро. Фигаро бе едно известно име в последните години - руският баритон Радион Погосов, познат по оперните сцени именно с ролите на Фигаро, Папагено /с нея дебютирал на 19 години в родината си/, Марсел от „Бохеми“, Дандини, Гулиелмо. Завършил програмата за развитие на млади артисти на Метрополитън, Погосов често гостува на престижната сцена, а и в цяла Европа и САЩ. Неговият Фигаро бе великолепен и певчески, и актьорски. Очарователна бе и неговата сънародничка - мецосопранът Виктория Яровая, в ролята на Розина. Красив, плътен глас, подвижен, с изрядна вокална техника, музикална и артистична. И тя е постоянен гост на фестивала в Пезаро, известна с ролите на Розина, Изабела, Анжелина, позната и на престижните оперни сцени и фестивали в Европа. Ветеран в спектакъла в Чили бе баритонът Хосе Фардила -португалец, започнал кариерата си преди 36 години - през 1984, и пял на най-големи сцени по света: Ковънт Гардън, Миланската Скала, Залцбургския музикален фестивал, Виенската опера, Майските музикални тържества във Флоренция и др. Прочут е с ролите на Бартоло, Малатеста, Дон Манифико, Фалстаф. И в този спектакъл личеше опита му, правеше убедителен образ, пееше много добре, интересен бе за гледане заради изработените детайли в ролята му. Още един много гласовит руснак - басът Павел Червински, в ролята на Дон Базилио. Кариерата му все още е съвсем кратка - от 2012 година след много награди от престижни певчески конкурси и стаж в Болшой театър. В чилийската постановка Дон Базилио не е с расо, явно за този мощен глас са търсили по-страховит вид и се е получило. Той си е мошеник, защо да го крият под расо?! Оставих за края Граф Алмавива, защото той е нещо по-специално - цветнокожият южноафрикански тенор Леви Секгапене. Носител е на награди на конкурсите Белведере, „Монсера Кабайе“ и през 2017 на първа награда на конкурса на Пласидо Доминго „Опералия“. Фактически Секгапене е на оперната сцена от три години, а целият му репертоар е насочен към белкантовата опера - Граф Алмавива, Дон Рамиро от „Пепеляшка“, Ернесто от „Дон Паскуале“, дебютира и в „Семирамида“, “Турчинът в Италия“, „Идоменей“ и за тези три години е гостувал на много от оперните сцени и фестивали в Европа. Природата му е дала много лек, с неограничени височини глас, вокалната му техника е много добра и все пак, още му трябва упорита работа, за да постигне съвършенството, което заслужава неговият талант. Той показа голямо дръзновение в спектакъла като изпълни финалната ария на Алмавива от операта – ария, която почти всички тенори грижливо избягват да пеят по време на представление. Заслужава похвала, това е почти подвиг!
Надявам се, че предизвиках любопитството Ви и че това ще Ви накара да чуете и видите този много атрактивен спектакъл!
Приключи 3-ия сезон на литературния конкурс "Вълшебното перце ", който се организира от програма "Хоризонт" и сдружение "Българче" , а имената на наградените деца бяха съобщени в ефира на "Закуска на тревата" на 28 декември от Розалина Златкова, съпредседател, член УС на сдружение "Българче" , с което повече от 10 години се реализира радио-играта..
Ивановден е един от най-обичаните зимни празници, защото на този ден всеки има кого да поздрави. Ивановците са много, да се готвят да почерпят за здраве и да им върви през годината. Празникът е в чест на Свети Йоан Кръстител . В народната традиция се свързва с игри и много музика. В този ден в традицията е хората да си стават побратими и..
"Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването "Любими празнични истории". Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред? С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..
Музиката е неговият живот от четири годишен. Композитор, аранжор, пианист, певец, той е и един от най-известните диригенти днес у нас. Това е Георги Милтиядов , когото публиката винаги дълго аплодира на сцената. Всяка среща с неговото творчество е вълнуваща и се превръща в музикален празник. През годините сме свикнали да го виждаме на..
Предложеният бюджет за 2025 г. не трябва да минава, но в същото време не трябва и да стои в неизвестността. Това заяви пред БНР Георги Кадиев от..
Има реална опасност професията на акушерката да изчезне у нас. Това обясни пред БНР Ралица Янева, член на УС на Алианса на българските акушерки. Тя..
" По скоро няма да има правителство ", изказа мнението си пред БНР журналистът Лъчезар Лисицов от Клуб Z. За него крайъгълният камък е Пеевски ...