Европейските лидери се събират на извънредна среща на върха, на която ще обсъдят многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. Срещата е свикана от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел в търсене на консенсус по първия 7-годишен бюджет след излизането на Великобритания от съюза.
Мишел предлага всяка държава да внася в европейската хазна 1,074% от брутния си национален доход, но Европарламентът настоява вноската да бъде в размер на 1,3 на сто, а Еврокомисията – 1,1%. И в трите варианта става дума за повече от един трилион евро за седем години.
„Чакането няма да направи нещата по-лесни, време е за решения“, каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел в обръщение преди срещата на върха, на която лидерите на 27-те членки на ЕС ще опитат да постигнат консенсус по следващата многогодишна финансова рамка.
Преразпределението на средствата по отделните пера и обвързването на еврофондовете със спазването на върховенството на закона са само част от конфликтните точки. Освен това трябва да се реши как ще бъде запълнена оставената от Великобритания бюджетна празнина, който според различните изчисления минимум 10 милиарда евро годишно и как ще се справи съюзът с предизвикателствата, поставени от климатичните и технологичните промени.
Всички тези въпроси поставят разделителни линии между богатите държави, които са донори на европейската хазна, и тези, които получават повече, отколкото внасят.
Страните от Централна и Източна Европа, сред които и България, настояват да получават достатъчно ресурси за регионално развитие и земеделие.
Докато по-богатите държави като Германия и Нидерландия не са съгласни да плащат повече в ситуация, при която и без това са нетни донори на европейската хазна.
Едно от предложенията, което разбуни духовете в Брюксел е най-богатите държави да получават по-малко еврофондове за сметка на по-бедните.
Планът „Мишел“ предвижда орязване на фондовете за земеделие – нещо, което Франция, никога не би подкрепила.
Полша и Унгария, срещу които има наказателни процедури заради липса на върховенство на закона, категорично се противопоставят на обвързване на този критерий с получаването на евросредства.
За България, проблемна е и Зелената сделка на ЕС, защото постигането на въглеродна неутралност през 2050 г. изисква от нас да затворим въглищните централи, а едва ли ще успеем да покрием загубите с предвидените инструменти от страна на Европа.
Една от тези държави е и България, който най-много се притеснява от Зелената сделка, според премиера Бойко Борисов, който подчерта, че ще струва милиарди на страната ми.
„Толкова казват, че ще е в един момент, ако трябва да се затворят въглищните централи, за да се премине на други тип енергия. За да компенсираме тези 60% ток от тях, ще трябват толкова пари“, каза Борисов.
Конфликтните точки заплашват страните-членки за първи път в историята си да изпаднат в тежка ситуация, при която от 1 януари да няма общ бюджет, следователно да спрат евросредствата, обясни близък до преговорите източник от Брюксел.
Заради срещата на върха в белгийската столица са предприети извънредни мерки за сигурност.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху се обяви "за" проекта на споразумение за примирие с "Хизбула", одобрен по-рано тази вечер от военния кабинет на Израел. Израел е одобрил примирие с "Хизбула" В близките часове по споразумението, от което се очаква да сложи край на израелското нахлуване и бомбардировките в Ливан, се очаква да се произнесе и..
"Убедена съм, че България и Румъния ще се възползват от всички блага на Шенген от началото на следващата година", каза по време на дебат в Европейския парламент в Страсбург еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон. Утре се очаква посланиците на страните членки да одобрят споразумение за пълноправната им интеграция от 1 януари без възражения...
В 28 изборни секции в 10 МИР - Кюстендил бюлетините ще бъдат броени наново, ще се проверяват и протоколите . Това се налага след днешното решение на Конституционния съд да образува дело по исканията за касиране на парламентарния вот от 27 октомври. Секциите са в общините Кюстендил, Дупница и Рила. КС допусна и петте дела за..
Правителството на Израел е одобрило проекта за примирие с шиитската групировка Хизбула, съобщи "Ройтерс". Очаква се кабинетът по сигурността на Израел да обсъди плана за примирие с "Хизбула" Проектът, изработен с посредничеството на САЩ, Франция и ливански политици, предвижда прекратяване на огъня за 60 дни, изтегляне на израелските войски от южен..
Ефективна присъда от шест години затвор получи шофьор, причинил катастрофа в Добрич, при която загина 3-годишно дете. Инцидентът, който е от 2021 г., предизвика масови протести на жители на града с настояване за справедлива присъда. Експертизите по делото показват, че шофьорът на причинилия катастрофата автомобил се е движил със 71 км/час в..
Страните от НАТО потвърдиха подкрепата си за Киев на среща с украински представители в отговор на изстрелването на руска балистична ракета със среден обсег по град Днипро миналата седмица. Рюте призова съюзниците в НАТО да увеличат помощта за Украйна Ръководителят на украинското военно разузнаване и началникът на военновъздушните сили са..
България и "Булгартрансгаз" не са се отказали от проекта за разширение на газохранилище "Чирен". Това обяви служебният министър на енергетиката Владимир Малинов по повод обявеното разследване на "Антикорупционния фонд", в което се твърди, че държавата се е отказала от 26 млн. лв. неустойки заради провалените сондажи за разширяването на газовото..
За планирано масово изселване на българи от Дуисбург, Германия, алармира неформалната мрежа "Столипиново в Европа". "Това, което се случи, е,..
По-добре избори, отколкото правителство на всяка цена . Коментара направи пред БНР социологът Кънчо Стойчев и уточни, че изборите са демократична..
Има задържани за вчерашното нападение над служител на търговски център в София. Става въпрос за две непълнолетни момчета и едно малолетно. Това е..