Виолончелистите на Софийската филхармония празнуват Годината на Бетовен

Петима виолончелисти от Софийската филхармония са намерили интригуващ начин да отбележат Годината на Бетовен, в която честваме 250 години от рождението на композитора: На 24 февруари те ще поднесат на публиката в камерната зала "България" неговите пет Сонати за хамерклавир ивиолончело, които най-често се изпълняват с пиано. На челистите Любомир Ников, Кристиана Михайлова, Август-Александър Павлов, Георги Георгиев и Славе Динев ще партнира Василий Илисавски, който е колекционер и притежава редкия инструмент от епохата - хамерклавир.

Първите две сонати, опус 5 на Бетовен, са написани през 1796 г. в Берлин, а хамерклавирът е обозначен като водещ инструмент. Въпреки това виолончелото надхвърля акомпаниращата си функция. В тях се открива влиянието на старите майстори по отношение на контрапункта и използването на полифонични модели, но също и стремежа да се преодолеят границите на старото и търсенето на нови похвати за изразяване на музикалната мисъл.

Соната №3 в Ла мажор е написана през 1808 г. и е най-популярна от всички. Тук вече виолончелото е солиращ инструмент и в много по-голяма степен е разгърнат техническият и тембровият му потенциал. Последните две сонати, опус 102, композирани през 1815 г., са част от късния творчески период на автора. В тях виолончелото и хамерклавирът имат равностойно място, като се допълват в провеждането и разработването на темите. Сонатата под №1 в този опус е наречена "Свободна" и в нея се забелязва все по-романтичната експресия, завладяваща Бетовен, чувствената лирика и нестихващия порив към свободата на духа.  

Петте сонати за хамерклавир и виолончело са част от развитието както на жанра като основна част от камерната музика, така и в утвърждаването на челото като инструмент с все по-важно място в музикалния свят.

Кристиана Михайлова, помощник-концертмайстор в състава на Националния ни филхармоничен оркестър, разказа още детайли за концерта в предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт". Чуйте в звуковия файл.