Едно решение на Конституционния съд в Босна и Херцеговина отвори отново кутията на Пандора - спор за земи, за граници, за баланс на правата между трите общности - бошняци, сърби и хървати. Резултатът е парализа на държавните институции, ултиматуми и призив за РС-екзит, отцепване на Република Сръбска от Босна и Херцеговина по примера на Брекзит. Какво накара този път похлупакът на врящия казан Босна и Херцеговина да затрака бясно - Тоня Димитрова потърси гледни точки и от Сараево, и от Баня Лука.
Миналата година парламентът на Република Сръбска прие Закон за земеделските земи, според който те са собственост на Баня Лука. Конституционният съд в Сараево определи този закон за притовоконституционен и сега близо 100 хиляди хектара в 25 общини стават собственост на централното управление в Сараево.
За Република Сръбска това решение не само заграбва земята на сърбите, но е и в нарушение на Дейтънското мирно споразумение, според което 51% от територията на Босна и Херцеговина принадлежи на Мюсюлманско-хърватската федерация и 49% на Република Сръбска.
„Тук не става въпрос дали нещо е конституционно или не, а за заграбване на 94 хиляди хектара в Република Сръбска. Ако няма съгласие чуждите съдии да си тръгнат и да започне да функционира Конституционният съд, тогава няма и Босна и Херцеговина“, заяви Милорад Додик - сръбският член на тройното председателство на Босна и Херцеговина.
Лидерът на доминиращата партия на бошняците Бакир Изетбегович му отговори:
„Те се опитаха всъщност да узурпират земя в Република Сръбска. Конституционният съд предотврати това. И сега искат от нас да отслабим Конституционния съд, така че подобни неща да минават в бъдеще. Няма да го направим!“
Според Таня Топич политически анализатор от Баня Лука - столицата на Република Сръбска, решението на Конституционния съд дори още не е официално.
„Решението не е публикувано. Председателят на Конституционния съд, който е сърбин - господин Златко Кнежевич, каза, че не са готови още мотивите за него и че още не го е подписал. Но политиците в Република Сръбска вече го тълкуват недвусмислено - като отнемане на земеделските земи от страна на държавата Босна и Херцеговина“, каза тя.
60-дневен ултиматум
Парламентът в Баня Лука се събра на извънредна сесия, заради съдебното решение за земеделските земи и постави ултиматум до 60 дни чуждестранните съдии да бъдат премахнати от Конституционния съд. Докато не бъде изпълнен ултиматумът, сръбските политици ще блокират решенията в държавните институции.
„Въпросът за ултиматума ни вкара в политическа криза и хората се питат - как може една страна - Република Сръбска, да иска и да налага промени против волята на другите. Босна е създадена така, че да се предотвратят точно такива ситуации“, казва Аднан Хускич - политолог от университета в Сараево.
Конституционният съд на Босна и Херцеговина беше създаден с Дейтънското споразумение и функционира от май 97-а година. Състои се от 9 съдии, 6 от тях от трите етнически групи, като Република Сръбска избира двама, а останалите 4-ма се назначават от Мюсюлманско-хърватската федерация. Останалите трима съдии се назначават от Европейския съд по правата на човека в Страсбург и не могат да бъдат граждани на съседни държави. В момента тримата чуждестранни съдии са от Италия, Молдова и Северна Македония.
„Причината съставът на Конституционният съд да е такъв е да се предотврати ситуация, в която съдът да стане политически инструмент, който взема решения срещу различните етнически общности - независимо какви са коалиционните договорки - сърби и хървати срещу бошняци или пък бошняци и хървати срещу сърби. Така, че тримата съдии са там, за да гарантират балансирани решения и те идват от държави, които не са съседни“, обясни Аднан Хускич.
Проблемът – Конституционният съд, а не земите
Според него проблемът на политиците в Баня Лука никога не е било решението за земеделските земи, а самият Конституционен съд. Но спорът не се изчерпва с него.
На извънредната сесия на парламента в Баня Лука босненските сърби откриха и нов фронт - битката за демаркация на границата между Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация. Това е едно от 8-те искания на депутатите от Баня Лука.
А най-отявленият националист сред босненските сърби Милорад Додик заяви:
„Сбогом, Босна и Херцеговина, добре дошъл РС-екзит“. И за пореден път призова за отцепване на Република Сръбска от федерацията.
„Логичният въпрос е дали този път наистина го мисли, колко далеч е готов да стигне, това ли е капката, с която чашата ще прелее. Но Додик винаги се вглежда във вътрешнополитическата динамика и сега сме пред местни избори през октомври. Много хора виждат това като първа заявка в предизборната кампания. Ако изберем този подход към въпроса, ще видите, че той успя напълно да остави в забвение опозицията в Република Сръбска и тя вече е под неговото крило“, посочи Хускич.
Додик беше обект на остри критики, че именно той начело на тристранното председателство прие план за реформи, които да подготвят Босна за членство в НАТО.
Таня Топич казва, че именно това е предизвикало огромни спорове в Република Сръбска.
„Струва ми се, че ситуацията става особено напрегната в изборни години. И сега сме в такава. Винаги се намират проблеми, които нагнетяват доста напрежението. Причината и този път е, че сме в предизборна кампания. Дискусията около евентуалното членство в НАТО породи големи спорове, особено в Република Сръбска, и общественото внимание трябваше да бъде отклонено“.
Вниманието е отклонено, но никой от босненските сърби вече не вярва, че ще има промяна в статута, твърди Таня Топич.
„Мисля, че голяма част от гражданите в Баня Лука и в Република Сръбска въобще не вярват на тези приказки. Защото те не спират вече 10 години. Имаме непрекъснати заплахи за референдум за напускане на Република Сръбска от Босна и Херцеговина. Но такъв не се случва, и бих казала няма реално основание. Защото голяма част от гражданите не мислят, че това е възможно или че е неизбежно“.
Влияние отвън
В предизборна обстановка политиците в Босна и Херцеговина, включително в Република Сръбска, по традиция избират да ровят в старите рани от войната, вместо да се занимават с истинските проблеми - бедност, социално-икономически упадък, катастрофално обезлюдяване, единодушни са и Аднан Хускич, и Таня Топич. А именно тези проблеми превръщат страната в арена за геополитически битки за надмощие.
„Когато говорим за влияние отвън - осезаемо е увеличено влиянието от Сърбия, но и от Русия. Руската намеса се изразява в противопоставяне на евентуално членство на Босна и Херцеговина в НАТО, към което беше направена крачка с приемането наскоро на програма за реформи. Това в руските кръгове по никакъв начин не може да се приеме добре и се правят опити всячески да му се попречи“, отбеляза Таня Топич от Баня Лука.
Според Хускич Босна е като лакмус за чуждите влияния на Балканите. Макар и да е европейски портекторат, Европа няма силно влияние в страната, твърди той.
„Сега американците са също толкова незаинтересовани в региона, въпреки че от време на време назначават различни пратеници. Ричард Гренел, който беше назначен от президента Доналд Тръмп за специален пратеник за Косово и Сърбия, тази седмица стана шеф на Секюрити сървисис, от друга страна Матю Палмър е специален пратеник на Държавния департамент - това показва, че има двойствена политика на Съединените щати - едната от Белия дом, другата от Държавния департамент. Това само допринася за объркването в региона.
Целия репортаж може да чуете от звуковия файл.
Пациентите не знаят точно къде са разпределени техните досиета . Когато не знаеш къде ти е досието, нямаш контакт с тези специалисти – те не са те виждали, това не е най-удачният начин, посочва и Пламен Христов, кореспондент на БНР в Ловеч, сам потърпевш от забавяне в системата. Повече по темата чуйте в звуковите файлове.
В Плевен проведоха кампания „Без страх“. Така магистрати, експерти от Кризисния център за жени и деца, претърпели насилие и от Отдел „Закрила на детето“ и с участието на адвокати, положиха усилия да информират всеки пожелал среща с тях , за правата на жертвите и мерките срещу извършителите на домашно насилие. „В последно време все..
Фотоизложба "Чудеса на надеждата" откри русенската фотографка Мирела Партинова, а в кадрите си е запечатала първите дни от живота на бебета, родени с асистирана репродукция. На 5 декември в Голямата зала на Доходното здание в Русе от 18 ч. ще започне благотворителният концерт "Коледа в сърцето". Автор на сценария и ръководител на..
Столичната община създаде ново пространство за децата и техните семейства в квартал "Христо Ботев". Хъбът за ранно детско развитие е с капацитет за 50 деца и е реализиран с финансиране по проекта "Модел за интегрирано развитие за образование и грижа в ранна детска възраст в град София" чрез..
Започна унищожаването на заразеното с шарка стадо от близо 150 овце в село Желю войвода, сливенско. Близо 60 от тях вече са евтаназирани, научи БНР, като се очаква всичко да приключи в утрешния ден. Днес около обяд на място започна работа група ветеринарни специалисти, които имат за задача по хуманен начин животните да бъдат..
Дълбоко в нас, невидим и често недооценен, живее свят от трилиони микроорганизми – нашият микробиом . Този миниатюрен космос от бактерии, гъбички и вируси е по-сложен, отколкото можем да си представим и влияе на почти всеки аспект от живота ни – от имунитета и храносмилането до настроението и когнитивните ни способности. Но балансът в този свят е..
Отчетен е 150% ръст на фалшивите сайтове за онлайн пазаруване в световен мащаб от началото на октомври , сочат доклади на различни лидери в киберсигурността. Данните цитира пред БНР Обретен Обретенов, отговарящ за информационната сигурност в международна компания, базирана във Варна. Той се занимава още с експертизи по компютърна криминалистика..
Необходима е спешна реформа в районите за планиране в България . Сегашното райониране очертава все по-големи икономически дисбаланси в тях по..
Искаме оставките на цялото ръководство на БАБХ за несправяне с проблемите, неовладяване на обстановката и конкретно за казуса с Велинград. Това..