Едно решение на Конституционния съд в Босна и Херцеговина отвори отново кутията на Пандора - спор за земи, за граници, за баланс на правата между трите общности - бошняци, сърби и хървати. Резултатът е парализа на държавните институции, ултиматуми и призив за РС-екзит, отцепване на Република Сръбска от Босна и Херцеговина по примера на Брекзит. Какво накара този път похлупакът на врящия казан Босна и Херцеговина да затрака бясно - Тоня Димитрова потърси гледни точки и от Сараево, и от Баня Лука.
Миналата година парламентът на Република Сръбска прие Закон за земеделските земи, според който те са собственост на Баня Лука. Конституционният съд в Сараево определи този закон за притовоконституционен и сега близо 100 хиляди хектара в 25 общини стават собственост на централното управление в Сараево.
За Република Сръбска това решение не само заграбва земята на сърбите, но е и в нарушение на Дейтънското мирно споразумение, според което 51% от територията на Босна и Херцеговина принадлежи на Мюсюлманско-хърватската федерация и 49% на Република Сръбска.
„Тук не става въпрос дали нещо е конституционно или не, а за заграбване на 94 хиляди хектара в Република Сръбска. Ако няма съгласие чуждите съдии да си тръгнат и да започне да функционира Конституционният съд, тогава няма и Босна и Херцеговина“, заяви Милорад Додик - сръбският член на тройното председателство на Босна и Херцеговина.
Лидерът на доминиращата партия на бошняците Бакир Изетбегович му отговори:
„Те се опитаха всъщност да узурпират земя в Република Сръбска. Конституционният съд предотврати това. И сега искат от нас да отслабим Конституционния съд, така че подобни неща да минават в бъдеще. Няма да го направим!“
Според Таня Топич политически анализатор от Баня Лука - столицата на Република Сръбска, решението на Конституционния съд дори още не е официално.
„Решението не е публикувано. Председателят на Конституционния съд, който е сърбин - господин Златко Кнежевич, каза, че не са готови още мотивите за него и че още не го е подписал. Но политиците в Република Сръбска вече го тълкуват недвусмислено - като отнемане на земеделските земи от страна на държавата Босна и Херцеговина“, каза тя.
60-дневен ултиматум
Парламентът в Баня Лука се събра на извънредна сесия, заради съдебното решение за земеделските земи и постави ултиматум до 60 дни чуждестранните съдии да бъдат премахнати от Конституционния съд. Докато не бъде изпълнен ултиматумът, сръбските политици ще блокират решенията в държавните институции.
„Въпросът за ултиматума ни вкара в политическа криза и хората се питат - как може една страна - Република Сръбска, да иска и да налага промени против волята на другите. Босна е създадена така, че да се предотвратят точно такива ситуации“, казва Аднан Хускич - политолог от университета в Сараево.
Конституционният съд на Босна и Херцеговина беше създаден с Дейтънското споразумение и функционира от май 97-а година. Състои се от 9 съдии, 6 от тях от трите етнически групи, като Република Сръбска избира двама, а останалите 4-ма се назначават от Мюсюлманско-хърватската федерация. Останалите трима съдии се назначават от Европейския съд по правата на човека в Страсбург и не могат да бъдат граждани на съседни държави. В момента тримата чуждестранни съдии са от Италия, Молдова и Северна Македония.
„Причината съставът на Конституционният съд да е такъв е да се предотврати ситуация, в която съдът да стане политически инструмент, който взема решения срещу различните етнически общности - независимо какви са коалиционните договорки - сърби и хървати срещу бошняци или пък бошняци и хървати срещу сърби. Така, че тримата съдии са там, за да гарантират балансирани решения и те идват от държави, които не са съседни“, обясни Аднан Хускич.
Проблемът – Конституционният съд, а не земите
Според него проблемът на политиците в Баня Лука никога не е било решението за земеделските земи, а самият Конституционен съд. Но спорът не се изчерпва с него.
На извънредната сесия на парламента в Баня Лука босненските сърби откриха и нов фронт - битката за демаркация на границата между Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация. Това е едно от 8-те искания на депутатите от Баня Лука.
А най-отявленият националист сред босненските сърби Милорад Додик заяви:
„Сбогом, Босна и Херцеговина, добре дошъл РС-екзит“. И за пореден път призова за отцепване на Република Сръбска от федерацията.
„Логичният въпрос е дали този път наистина го мисли, колко далеч е готов да стигне, това ли е капката, с която чашата ще прелее. Но Додик винаги се вглежда във вътрешнополитическата динамика и сега сме пред местни избори през октомври. Много хора виждат това като първа заявка в предизборната кампания. Ако изберем този подход към въпроса, ще видите, че той успя напълно да остави в забвение опозицията в Република Сръбска и тя вече е под неговото крило“, посочи Хускич.
Додик беше обект на остри критики, че именно той начело на тристранното председателство прие план за реформи, които да подготвят Босна за членство в НАТО.
Таня Топич казва, че именно това е предизвикало огромни спорове в Република Сръбска.
„Струва ми се, че ситуацията става особено напрегната в изборни години. И сега сме в такава. Винаги се намират проблеми, които нагнетяват доста напрежението. Причината и този път е, че сме в предизборна кампания. Дискусията около евентуалното членство в НАТО породи големи спорове, особено в Република Сръбска, и общественото внимание трябваше да бъде отклонено“.
Вниманието е отклонено, но никой от босненските сърби вече не вярва, че ще има промяна в статута, твърди Таня Топич.
„Мисля, че голяма част от гражданите в Баня Лука и в Република Сръбска въобще не вярват на тези приказки. Защото те не спират вече 10 години. Имаме непрекъснати заплахи за референдум за напускане на Република Сръбска от Босна и Херцеговина. Но такъв не се случва, и бих казала няма реално основание. Защото голяма част от гражданите не мислят, че това е възможно или че е неизбежно“.
Влияние отвън
В предизборна обстановка политиците в Босна и Херцеговина, включително в Република Сръбска, по традиция избират да ровят в старите рани от войната, вместо да се занимават с истинските проблеми - бедност, социално-икономически упадък, катастрофално обезлюдяване, единодушни са и Аднан Хускич, и Таня Топич. А именно тези проблеми превръщат страната в арена за геополитически битки за надмощие.
„Когато говорим за влияние отвън - осезаемо е увеличено влиянието от Сърбия, но и от Русия. Руската намеса се изразява в противопоставяне на евентуално членство на Босна и Херцеговина в НАТО, към което беше направена крачка с приемането наскоро на програма за реформи. Това в руските кръгове по никакъв начин не може да се приеме добре и се правят опити всячески да му се попречи“, отбеляза Таня Топич от Баня Лука.
Според Хускич Босна е като лакмус за чуждите влияния на Балканите. Макар и да е европейски портекторат, Европа няма силно влияние в страната, твърди той.
„Сега американците са също толкова незаинтересовани в региона, въпреки че от време на време назначават различни пратеници. Ричард Гренел, който беше назначен от президента Доналд Тръмп за специален пратеник за Косово и Сърбия, тази седмица стана шеф на Секюрити сървисис, от друга страна Матю Палмър е специален пратеник на Държавния департамент - това показва, че има двойствена политика на Съединените щати - едната от Белия дом, другата от Държавния департамент. Това само допринася за объркването в региона.
Целия репортаж може да чуете от звуковия файл.
"Много се радвам, че конференцията "Обществените медии - силата на аргументите" събра хора от всички краища на света" . Това заяви пред БНР Милен Митев , генерален директор на БНР: "Имахме представители от обществени медии от Европа от Азия, от Северна Америка и дори от Африка . Нещата, които ми направиха впечатление, е, въпреки че идваме от..
Детският радиохор празнува 65 години с концерта “Фиеста - радостта от музицирането” , който ще се проведе на 23 октомври от 19:30 ч. в зала 3 на НДК . Програмата включва пиеси от испаноезичния свят - Испания, Мексико, Аржентина, Перу, Куба, Венецуела. Проектът се реализира с подкрепата на Министерството на културата и Програма "Култура“ на..
"Смола" е най-новата песен на група "Ангелите" . "В момента "Ангелите" преминават през много промени" . Това каза пред БНР Ангелина Сапаревска - Анджели : "Чуха ни нашите слушатели на най-голямата музикална конференция на Балканите Solarlife преди една седмица. Там дебютирахме с новия си стил, жанр, всъщност вече експериментираме с..
"Пленумът в Китай е един от изключително важните пленуми, тоест място за решение в икономическата сфера" . Това коментира пред БНР Галена Славова , българка, която живее и работи в Китай: "Този пленум беше доста време отлаган - месеци наред, но така или иначе вече беше насрочен и би трябвало да се приеме програмата за икономическото развитие на..
Гьоте-институт България представя изложбата "Лечебни растения в смъртоносната зона“ на германския артист Свен Йоне . "Смъртоносната ивица" е едно историческо понятие . Това е ивица на вътрешната граница между двете Германии и на тази ивица нищо не е трябвало да расте , за да могат войниците да имат поглед върху терена, защото те са имали..
В навечерието на рождения ден на Кристиян Таков негови близки и приятели организират поредица от възпоменателни събития. В интервю за предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт" Галя Йончева , майка на Кристиян Таков, даде повече подробности за концерта в негова памет: "Тази година е юбилейна за Кристиян. Той щеше да навърши 60..
Видим ръст на задлъжнялостта сред млади длъжници провокира кампания за финансова грамотност, организирана от Камарата на частните съдебни изпълнители. Към ноември миналата година длъжниците между 18 и 30 години са били 120 000 души . От Камарата официално са предложили НС да одобри цялостна програма за финансова грамотност на учениците ...
Физиономиите, които се съревновават за властта в България днес, са безобразни - техните силуети деградират сами по себе си, техният политически език е..
Как осигуриха мнозинство за нещо, което го няма? Никой не знае какъв ще е Бюджет 2026, но го подкрепят! Шокирана съм от днешното изявление, освен, че..
Без яснота за постигнатите договорености приключи коалиционният Съвет за съвместно управление. На него партньорите в кабинета от ГЕРБ-СДС, БСП и..