Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как се лекуват редките болести в България

Специалистите работят без регистър и национална програма, процедурите за лечение са тромави

Снимка: БГНЕС

Списъкът на редките болести много рядко се актуализира. Дори когато се подадат заявления към Комисията по редки болести към Министерството на здравеопазването, тези заявления остават без разглеждане понякога с години.“ Това каза пред БНР проф. Ивайло Търнев, който оглавява Клиниката по нервни болести в УМБАЛ "Александровска".

Редките болести могат да се проявят от раждането до късна зряла възраст. Според общоевропейските стандарти те засягат по-малко от 1 човек на 2 хиляди души, а в САЩ критерият е по-малко от 5 души на 10 000. Най-голямата част от редките болести са генетични заболявания – те са над 7 хиляди. Има и негенетични. Броят общо надхвърля над 10 хиляди.

5 на сто от населението в европейските страни страда от редки болести. Това като методика на Световната здравна организация се съотнася и към България, защото тук все още не работи регистър и няма информация за точния брой хора, страдащи от редки болести, допълни Владимир Томов, председател на Конфедерация "Защита на здравето" и на Националния алианс на хора с редки заболявания.

Проф. Ивайло Търнев

Не всяка рядка болест се открива навсякъде. Има заболявания, които са специфични за дадени региони. Има редки болести, които засягат отделни семейства. Има редки болести, които засягат определени общности или групи. Има и такива редки болести, които могат да засегнат цялото човечество, поясни проф. Ивайло Търнев.

Едва 5-6% от тези болести се лекуват, но ранната диагностика у лечението през последните години се подобряват значително, уточни специалистът.

Някои от редките болести са онкологични заболявания, други са инфекциозни, трети автоимунни.

В експертния център по генетични нервни и метаболитни заболявания, който Търнев ръководи в Александровска болница, се проследяват около 15 редки болести. Повечето такива експертни звена са разкрити към университетски клиники и обединяват специалисти по дадена болест от различни болници. Там се прави високоспециализирана диагностика, лечение, рехабилитация и проследяване.  

„Работата в експертните центрове е нещо като хоби. Независимо от това, че те са обозначени като такива, те не получават никаква подкрепа от страна на министерството – финансова и техническа“, посочи Ивайло Търнев, според когото една национална програма би могла да осигури такава техническа помощ, както и скринигови програми за ранна диагностика.

„Моят екип изпълнява три скринингови програми за три наследствени заболявания, но това е също нещо като хоби в „свободното време“. Когато се открие един болен с рядка болест, много е важно да се обхване цялото семейство. Нашият екип е мобилен, непрекъснато пътуваме“, разказа проф. Търнев. 

Различните наследствени болести се отличават с различен тип на унаследяване, но при някои от тях има 50%-тен риск за всяко следващо поколение.

Владимир Томов

Регулацията за достъп до дадено лечение у нас е много тромава – виждаме как в Европейския съюз то навлиза, а у нас трябва да се чака продължително време, а процедурите се увеличават, заяви Владимир Томов, според когото по тази линия има дискриминационен елемент.

Доскоро например спиналната мускулна атрофия се е считала за присъда, особено при децата, посочи проф. Ивайло Търнев. „Доскоро за това заболяване нямаше никакво лечение. Вече има два медикамента регистрирани. Очакваме през тази година трети медикамент. Всяка година се добавят иновативни лечения, но цената на тези лечения е изключително висока. Затова е много важна и профилактиката.“

От 2013 година няма работеща национална програма за редките болести и това е сериозен проблем.

Често хората с редки заболявания попадат в различни клиники, при различни специалисти и получават различни диагнози. „Имам пациенти, пролежавали по 16 и повече пъти, с много различни диагнози, но нито една от тези хоспитализации не им е помогнала за диагнозата. Когато особено се различават диагнозите, когато лечението е неефективно, трябва да се мисли за такава рядка болест, която е погрешно диагностицирана.“

Проф. Ивайло Търнев е доктор на медицинските науки, професор в Катедрата по неврология на Медицинския университет в София и в Департамента по когнитивна наука и психология в Нов български университет. Създател и ръководител на първия експертен център по генетични нервни и метаболитни заболявания към УМБАЛ "Алесдандровска". Председател е на Българското дружество по невромускулни заболявания.

Цялото интервю, посветено на редките болести, слушайте в звуковия файл.
Снимки в текста: Пламена Бачийска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Алекси Кесяков

Алекси Кесяков за пътищата: Обучението и възпитанието трябва да започва от раждането

В Пловдив се провежда 11-ата национална конференция на тема "Безопасна пътна инфраструктура". Събитието е организирано от Българската браншова асоциация "Пътна безопасност". Целта е чрез споделяне на добри практики, научни постижения и иновативни решения да се стигне до начин за по-малко жертви и ранени по пътищата.  " Движението по пътищата се..

публикувано на 19.09.25 в 11:45
Владимир Владимиров

Владимир Владимиров с прогноза за местните избори в РСМ: Разгромяваща победа за Мицкоски

Предизборната кампания в РСМ не е спирала. Това, което ще се случи на местните избори, е разгромяваща победа на Мицкоски срещу опозицията. Това е мнението на анализатора Владимир Владимиров. Пред БНР той коментира предстоящите след месец местни избори в страната.  "След местните избори той ще препотвърди своята силна победа, която направи на..

публикувано на 19.09.25 в 10:39
Георги К.Първанов

Георги Първанов: Пазарът на труда е спокоен, заплатите растат

" Картината на пазара на труда е стабилна, но виждаме едно умерено затягане ".  Това заяви пред БНР Георги Първанов - експерт по Човешки ресурси, член на УС на Българската асоциация за управление на хора и на Българската конфедерация по заетостта.  "В най-големия сайт за търсене на работа броят на отворените позиции е около 37 хил., което е..

публикувано на 18.09.25 в 09:55
Истанбул

Български изселници в Турция: Отчаяни сме от партиите в България, искаме стабилност

Ако Ахмед Доган стане председател на новата партия, която обяви, вероятно пак ще има подкрепа , защото изселниците в Турция гласуват основно заради него. Това посочи за БНР Хюлия Алтън от Истанбул за новия проект на Доган, докато Кенан Йозгюр от Измир смята, че е все още е рано да се коментира обявената партия. Какво още мислят българските изселници..

обновено на 18.09.25 в 08:41

До 5 г. затвор за притежание и разпространение на райски газ

С глоба от 2000 до 5000 лева ще бъдат наказвани родители или настойници, които не придружават детето си в заведение за хранене или развлечения след определените в закона вечерни часове. Тази промяна в Закона за закрила на детето се предлага от временната парламентарна комисия като мярка срещу употребата и разпространението на райски газ...

публикувано на 16.09.25 в 18:53
Росен Желязков

Росен Желязков: Безводието се дължи и на климатични фактори, и на лошо управление на водния ресурс

Премиерът Росен Желязков заяви, че проблемът с безводието в някои части на страната се дължи както на климатични фактори, така и на лошо управление на водния ресурс, лошо планиране и лоша комуникация на отговорните институции. Желязков каза това в началото на първото заседание на Националния борд по водите, създаден в изпълнение на решението на..

публикувано на 16.09.25 в 13:15
Красимир Вълчев

Красимир Вълчев: Част от училищата вече са взели решение за по-късно започване на учебния ден

Част от училищата вече са взели решение за по-късно започване на учебния ден. Това съобщи пред БНР министърът на образованието Красимир Вълчев. "Аз призовах училищата да разговарят с родителите и с педагогическия колектив дали е възможно по-късно да се започва. Но не мога да наредя това.  Основна предпоставка е да не са на две смени...

публикувано на 14.09.25 в 11:05