Страхът е съвсем нормален, когато има катастрофична ситуация или криза на хоризонта, коментира пред "Хоризонт" Мая Михайлова, клиничен и консултативен психолог.
„Всъщност ни заплашва инфекциозно заболяване, което се разпростира много бързо, съответно хората не могат да реагират адекватно. И когато ние сме много в страха, обикновено изпадаме в по-тежки форми, каквато е паниката и генерализираната тревожност. Тогава реакциите са доста хаотични, както е презапасяването, свалянето на човек от метрото заради кашлица. Идеята на страха е да си подсигурим адекватна сигурност и защита. Как става това? Ще търсим разумните форми. Защото когато сме в неразумните форми на страха, обикновено правим доста неща, които водят до психологична "зараза" или "вирус". Което не е в наша полза, а може да ни разболее.“
„От моя опит с тревожни хора не мисля, че информацията им носи успокоение или някакъв вид сигурност и защита. Напротив – хората, които са тревожни, които страдат от генерализирана тревожност, от обсесивно-компулсивни разстройства, от по-хипохондричния спектър, те допълнително си създават една тревожност и могат да тръгнат допълнително по доктори и прегледи, което ще доведе до риск на разпространение на коронавирус. И то именно защото психичните им проблеми много се обострят в такива кризисни моменти. Идеята е да запазят спокойствие и да не четат много източници, защото това вкарва "вируса", психичния, много по-дълбоко в тях“, коментира специалистът.
Към страховете на хората не бива да се подхожда със снизхождение и критика, а по-скоро с по-мека грижа, разбиране и топлота, смята Мая Михайлова.
„Аз четох доста напоследък в социалната медия Фейсбук, където всички се осведомяват, какви сме овце, какви сме паникьори, че се поддаваме на дезинформация. Да, поддаваме се, защото не сме много зряло общество. Светът акцентира много върху силата, развитието, икономиката и технологиите и забравя за човешките емоции, забравя за емоционалната интелигентност. Там кога ще се ограмотим?“
Страхът е нормална човешка емоция, ние се раждаме със страха си – бебето изплаква, защото не знае какъв свят ще го посрещне, допълва Мая Михайлова. Страхът става нездрав, когато не е посрещнат добре. „Става страх от самия страх. Става тази дифузна тревожност, която се развива в човека – не знаеш откъде е тази опасност."
В момента светът е много егоцентричен, мислим главно за себе си, а грижата за другия куца, казва още Мая Михайлова.
Бедствието е вид напомняне, че не сме безсмъртни, посочи още психологът. „Че имаме нужда да си помагаме през цялото време. Не трябва да се случват събития, за да тръгнем да се лекуваме, а можем да си помагаме на душата превантивно, да се ограмотяваме за човешките емоции и какво те ни казват за нас самите.“
В момента под заплахата от коронавируса поведението ни напомня това на хора с паническо разстройство, казва Мая Михайлова.
„Когато се преодолее първоначалния шок, ще намерим добра енергия и разум да се справим. Не без помощ. Ние сме свикнали все да сме силни и да не търсим помощ, но помощта е нещо много ценно да преминем от шока към една по-адекватна реакция. Да не останем после в депресията.“
Цялото интервю с Мая Михайлова, както и мнението на доц. Михаил Околийски, чуйте в звуковия файл.
Изкуственият интелект е инструмент за разработчиците, а не заплаха за работата им, но трябва адаптиране. На бъдещите програмисти или "джуниъри" са им нужни повече от т.нар. меки умения. Този съвет даде пред БНР Олег Петров, софтуерен разработчик. Последното проучване на Българската конфедерация по заетостта отчете, че след вълната от..
Българската аграрна камара възрази остро срещу проект на земеделското министерство, който поставя в неравностойно положение фирмите и организациите в сектора и достъпа им до финансиране по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. На практика с предстоящия прием по инвестиционните мерки групите на производителите..
В България има политически дейци и актьори, които предлагат само промяна, част от тях са радикално настроени. Има и такива, които само предлагат стабилност. Търсенето, по моему, е по-скоро за някой, който може да съчетава промяна и стабилност – промяна, но да не излиза от системния път. Това каза в интервю пред БНР Първан Симеонов от Агенция..
"Ще присъстваме на заседанието като гости и очакваме да се случи нещо най-накрая. Миналата комисия беше шокираща за нас , тъй като дефинитивно отхвърли законопроектите, за които 6 месеца говорим." Това заяви пред БНР Василена Киара Димитрова, студент в четвърти курс в Медицинския университет в София, преди извънредното заседание на..
"Вече 25 години от Национален парк "Централен Балкан" не могат да определят кои са площите, които влизат в територията на парка и на община Карлово" . Това разказа пред БНР Тодор Диклев, животновъд от Калофер. "От шест години водим дела за частни имоти, за които имаме документ. Но те казват: "Наши са, ние ги управляваме". Шест години..
На кого вярваме в извънредна ситуация? Къде търсим информация в случай на природни бедствия, конфликти и епидемии? Обществените медии продължават да са сред най-доверените източници на информация именно в такива случаи. Ще оцелеят ли обаче обществените радиа и телевизии в света на социалните мрежи, изкуствения интелект и нарастващ..
" Най-вероятно 3 поредни дни със средно денонощна температура под 12 градуса вече е имало. Може би им липсва дългосрочната прогноза за застудяване ". Това каза пред БНР председателят на Асоциацията на топлофикациите Кремен Георгиев относно все още липсващото парно в София. "Нямам информация защо и кога "Топлофикация София" ще пусне парното...
"Знаехме, че д-р Хасърджиев има лични проблеми. От много време се опитвахме да му помогнем. Но той не желаеше да потърси психологическа или каквато и..
Не приемам твърдение, че БСП няма да мине 4-процентната граница при парламентарни избори. Това са внушения на някои от опозиционните сили,..
"Съединението срещу Задкулисието ” е новата книга на историка Стефан Дечев, който з авършва "История" в Софийския университет, специализира в..