Игор Бандович: ЕС изгуби атрактивност за сърбите

В началото на седмицата в Скопие се проведе първото събитие от съвместното председателство на Северна Македония и България на Берлинския процес. За първи път държава-членка и държава от региона председателстват процеса, но на срещата на външните министри не присъства нито един влиятелен западен първи дипломат, а разговорите бяха белязани от междусъседски спорове. Напрежение се появи между Екатерина Захариева и домакинът Никола Димитров заради замразяването на работата на смесената комисия, която трябва да реши историческите спорове между София и Скопие. А между външните министри на Косово Глаук Конюфца и на Сърбия Ивица Дачич по традиция прехвърчаха искри. Дачич се оплака, че за Косово не е поставена бележка под линия в заключителното комюнике и поиска правителството в Прищина да отмени на 100% митата за сръбски стоки. От своя страна Глаук Конюфца обвини Сърбия, че представя диалога между Белград и Прищина като диалог за независимостта на Косово, а не диалог за нормализиране на отношенията между двете страни. 

Каква е ролята на Берлинския процес в евроинтеграцията на Западните Балкани, колко е всеобхватна умората от разширяването на Европейския съюз и имат ли европейското поведение на политиците от региона. По тези теми Тоня Димитрова разговаря с директора на Белградския център за политики по сигурността Игор Бандович.

Ефективен ли е Берлинският процес за европейската интеграция на региона?

- Процесът по разширяване на Европейския съюз беше спрян по причини, които не се крият в региона, а заради вътрешна европейска криза, заради приспособяване към новите обстоятелства не само в Европа, но и в целия свят. Смятам, че разширяването по някакъв начин, беше жертвано в този процес. Проблемът е, че за способността и капацитета на Европейския съюз да поеме, да приеме Балканите в съюза, се говори от 2003-та година, срещата на върха в Солун. Много неща се случиха от тогава и общо взето сме в същата позиция. Трябва да има стратегическо решение на Европейския съюз да приеме страните от Балканите. И знам, че европейските политици продължават да повтарят, че Балканите са част от Европа, но проблемът е, че това не се случва и причините се коренят вероятно в промяната на фокуса на блока. ЕС гледа повече навътре към себе си, световният ред е променен и в резултат вече няма стратегическа ангажираност към Балканите.

Външният министър на Северна Македония Никола Димитров твърди, че изборите на 12 април са за стратегическо решение? 

- Министър Димитров заяви, че изборите са стратегическо решение, но той не каза нещо много важно, което е част от това стратегическо решение - и това е да действаш като европеец. Това е много важно. По пътя към разрешаване на спора между Северна Македония и Гърция настоящото правителство в Скопие показа зрялост и истински европейски дух. Останалите държави в региона могат да научат много как да се действа отговорно, как се решават двустранни спорове в региона. Само с такова поведение, като действаме като европейци, може да се каже, че сме взели стратегическо решение.

Политическата ситуация в Северна Македония пречи на правителството да приложи тези договори с Гърция и с България. Дали самото подписване те прави европеец или по-скоро това става с изпълнение на подписаните договори?

- Доколкото знам, част от Преспанското споразумение е евроинтеграцията и НАТО. Те са включени в договора. Ще отнеме време това да се приложи, но нямам съмнение, че ще стане. След всичко, което се случи в Северна Македония през последното десетилетие, е ясно, че единственият начин да вървиш нагоре е да изпълняваш договорите си напълно и да действаш като добър съсед. Това е важно.

Не е ли проблемът между Косово и Сърбия много по-трудно решим отколкото проблемите на Северна Македония със съседите ѝ?

- Да, това е друг голям въпрос, може би по-проблематичен за разрешаване. Не знаем какво ще се случи. Има много разговори за това, американците поеха инициативата, европейците по някакъв начин останаха в задната стая. Може и да се случи тази година. Аз лично се съмнявам - не знаем за какво се преговаря, не знаем каква е рамката на едно бъдещо споразумение, има много тайнственост около тези разговори. И в допълнение имаме ново правителство в Косово, което спечели изборите с обещания да се бори с безработицата и корупцията. Мисля, че те не са се разбързали да водят разговори за решаване на проблема със Сърбия. От друга страна в Сърбия следващия месец има избори. Ще видим какъв ще е съставът на правителството. Мисля, че конфигурацията ще се запази, но наистина трябва да проследим този процес и едва тогава ще видим какви преговори ще има. Определено нещата ще се променят, най-малко защото правителството в Косово има различен подход.

Прищина чака знак на добра воля от Белград, възможно ли е това преди изборите в Сърбия?

- Не мисля, че това ще се случи преди изборите. Моето желание е Европейският съюз да заеме по-силна роля в преговорите.

Как приема Сърбия тези разговори по инициатива на Съединените щати, като се има предвид историята на отношенията между двете държави от времето на юговойните?

- Ако говорите за хората - не мисля, че това е приоритет за тях. Сръбските граждани се притесняват най-вече от организираната престъпност, корупцията, безработицата, нещата, които правят живота им несигурен. Ако ги питате за Косово, имат силна емоционална реакция, но това не е в списъка с 5-те им приоритета.

Това означава ли, че сърбите не осъзнават, че Косово е ключът към еврочленството? То не е ли приоритет за вас?

- Не, не е. Мисля, че Европейският съюз изгуби атрактивност за сърбите. Изгуби магията си. Защото все повече хора, гледайки новините от Евросъюза, слушайки посланията на европейските политици, губят желанието си да влязат скоро в блока. Хората са уморени и тук говорим за истинска умора от присъединителния процес. Това е в сила не само за Сърбия, а и за целия регион. Липсва промяната, хората не усещат придобивките от присъединителния процес.

Но сега Западните Балкани са център на вниманието - нова методология, срещи на върха първо в София, през май - и в Загреб. Това не променя ли нагласите?

- Сега имаме нова методология, но в Европейския съюз има разногласие и по въпроса за разширяването, и за уреждането на спора между Сърбия и Косово. Знаете има 5 страни членки, които не признават Косово. И е много сложно да се постигне обща позиция. Това първо, второ - европеизацията и процесът на разширяване не бива да спират до решаване на двустранните въпроси. Ако искаме да станем европейци, трябва да имаме върховенство на закона, да водим достоен живот, повече нормалност да има в живота ни.