Животът в Самоводене по време на коронавирус

„Както навсякъде, справяме се, както до сега. Не ме притеснява като имам предвид войната в Сирия, нищо не ме притеснява“. „Днес не съм вкъщи, иначе съм всеки ден вкъщи. Пазя се като се мия, къпя, преобличам се. С маска и ръкавици хода, децата ме снабдиха“. „В магазина се пазарува най-необходимото. Постоянно се увеличават доставните цени. Почти всичко поскъпва, постоянно всичко е на нови цени. Вече нямам наблюдение, изтървах му дирята. Постоянно има нови цени“. „Не съм много сигурна какво се случва, понеже не обикалям много, понеже сме с бебе“. „Трудно се справям. Проблем е плащането на сметките, докато ги разсрочат парите пак ще свършат. Не остават пари, за книги също“.

Тръгвам по пустите улици в Самоводене, всичко е затворено - пенсионерският и младежкият клуб, детските площадки са с ограничителни ленти, няма никой в двора на училището и детската градина. Виждам табелка на една от къщите „Образцов дом“ и се замислям може ли да има образцовост в ограниченията. „Изплашихме се“, отговаря ми стопанката на къщата Лиляна Гецова:

„Отначало много не повярвах, че има опасност от този вирус, сега вече и аз започнах да се страхувам. Мерките са много дори, не пътуваме, не работим. Не се събиране по комшийски, няма вече такива неща. Не излизаме много, само един хляб, мляко, нещо най-важно, което трябва, с маски, кой каквато си е направил. На 92 години е свекърва ми, но и тя следи с голямо внимание, пие чай, лимон яде, витамини взема. Възрастничка е, но и нея я е страх“.

Продължавам по улиците из Самоводене и виждам фризьорско ателие. Работи, но фризьорката Галя Кукумиева на ден прави само по едва-две подстрижки:

„Хората вероятно се страхуват и изчакват може би. Днес имах само двама клиенти сутринта. Одобрявам по-затегнатите мерки, за да не се разпространява вирусът и съответно бързо да отмине пандемията. Под наем съм в ателието. Надявам се да се случат по-бързо нещата, да мине трудното. Ако не се случат, не зная“.

Затворен е и смесеният магазин на Димитър Димитров. Търговецът не разчита на държавата, казва, че ще се оправя сам:

„Трудно е, за никого не е лесно. Неа е възможно да се оцени какви ще бъдат загубите, в последствие ще си проличи. За фалитите е много далечна информацията, да видим първо какво ще стане със ситуацията, как ще се развият нещата. Няма нормален човек, който да няма притеснения от ситуацията, при положение, че отвсякъде ни заливат информация която не е добра. Помощ от държавата – то си е въпрос на оцеляване“.

Стигам до кметството в Самоводене. В градинката пред него на разстояние точно от два метра един срещу друг са застанали двама мъже, единият на пейката, другият на мотоциклета си. На вратата на кметството има диспансер с дезинфектант и предупредителна бележка, че това не е играчка и трябва да се ползва разумно. Кметът Стефан Мъглов обобщава положението като тягостно, но хората започват да разбират и приемат мерките:

„Виждам, че на младите хора им е скучно, опитват да се срещат, търсят начини да контактуват. Отначало не разбираха проблема, но с напредване на времето и получаване на повече информация и от медиите, взеха да спазват стриктно мерките. За самотните възрастни хора сме организирали възможност да купуваме продукти, каквито те заявят. Всички, които са се обадили на телефона в кметството, сме ги осигурили с продукти“.

В Самоводене се появи проблем с радиоточките, за да бъдат информирани хората. Наложи се кметът да се намеси:

„Имахме доста проблеми тук, за да можем да информираме чрез съобщения гражданите за всичко, което се случва в селото. Поддържащата фирма ми казаха, че нямат кабел, успях да им осигуря, за да може да са информирани хората в Самоводене, защото те очакват такъв тип съобщения. За сега не зная за случаи на поставени под карантина и за хора, които се прибират от чужбина, но там има друга система на следене“.

Животът във великотърновското село Самоводене си тече, но по-трудно, казват кметът и местните хора.