Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Любима Деспотова: Респираторите не са панацея

Пренасочването на специалисти ще оголи важни сектори на здравната грижа

Снимка: БТА

Респираторите са високотехнологични компютъризирани машини с редица режими за работа и не е възможно лекари да бъдат преквалифицирани в кратки срокове за работа с тях. Мнението е на проф. д-р Любима Деспотова, председател на Българското дружество по продължителни грижи и  палиативна медицина. В предаването „Преди всички” тя заяви, че работата с подобна техника изисква много опит и не е панацея, защото решавайки едни, отваря вратата за други проблеми.

Ако бъдат купени 1000 респиратори, има ли кой да работи с тях? Първият и най-очевиден отговор са анестезиолозите и реаниматорите, но възниква въпросът колко са те у нас и каква е средната им възраст, посочи проф. Деспотова, която не е успяла да открие точния брой на тези специалисти. Тя изтъкна, че голяма част от тях никога не са работили интензивна терапия.

Ако се погледне към интензивистите, хората от интензивните отделения – те и досега работят с минимума от кадри, допълни Любима Деспотова. Ако пък се използва опитът на педиатрите от съществуващите интензивни отделения, ще бъде застрашен този сегмент от детското здравеопазване, подчерта тя.

Проф. Деспотова акцентира и върху липсата на интензивни сестри, чиито знания и умения са незаменими и много различни от тези на стандартната медицинска сестра.

Не е само респираторът – не се говори за съпътстващата апаратура, алармира още проф. Любима Деспотова

„Когато имате пациенти на апаратна вентилация, вие се нуждаете от много допълнителна апаратура. Кой знае защо за нея не става дума. Вие не може да управлявате апаратна вентилация без хубав кръвно-газов анализ и консумативите. Необходими са мобилни рентгенови апарати, защото тези пациенти не могат да бъдат придвижвани до стандартните рентгенови отделения, висок клас ехографи, защото най-модерните могат да бъдат използвани за белодробна диагностика.”

„Анестезиолозите от години водят борба, за да бъдат тези проблеми чути от обществото. Къса се веригата между специалистите, които знаят и могат, и институционалната подкрепа, която те трябва да получат”, коментира проф. Деспотова в отговор на въпрос защо едва сега, в критична ситуация, излизат наяве всички тези проблеми.

Когато в условия на здравна или друга криза пренасочваме ресурс от едни области на здравеопазването към други, се оголват огромни фронтове, обобщи проф. Деспотова и даде пример с анестезиолозите и оперативната дейност, която може да пострада при пренасочването на тези специалисти заради форсмажорни обстоятелства.

Има големи рискови групи пациенти с тежки, хронични, животозастрашаващи заболявания, а грижите за тях – и медицинските, и немедицинските, в подобна ситуация ще намалеят и това може да има неблагоприятен изход, изтъкна проф. Любима Деспотова пред БНР. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20