Урсула фон дер Лайен специално за БНР: Все още сме в критичен момент

- Госпожо председател, можем ли да кажем, че пандемията в ЕС е овладяна? Положението в Италия и Испания остава сложно, но все пак има и добри новини....

- Да, смея да кажа, че започваме да чуваме по-добри новини, но все още сме в критичен момент. Както вие отбелязахте, ситуацията в най-засегнатите от пандемията страни като Италия и Испания е все още драматична. Всички скърбим с тях, но също така им помагаме колкото е възможно в общественото здравеопазване и икономиката. Аз наистина искам да благодаря на всички, които показаха солидарност. Например, ние работихме много, за да гарантираме, че стоките и услугите ще могат да преминават свободно в Общия пазар. В България границата беше блокирана, на граничните пунктове в Унгария имаше почти 50-километрови опашки. Тогава ние дадохме насоки за зелените коридори и бързо транзитно преминаване, което според мен доведе до значително подобряване на ситуацията. Има и други вълнуващи примери за мобилизация в България - чух за стартъп за бебешки дрехи и спални чували, който е бил сред първите, започнали да произвеждат маски и които е започнал да раздава на полицаи и на болничен персонал. Също и че служители в бургаската опера използват собствен материал, за да шият маски, които после даряват.  Разбира се, никога няма да забравим, че България изпрати защитно облекло на Австрия. Всичко това са знаци, че ситуацията наистина е тежка, но солидарността все още е в сърцето на Европейския съюз.

- На какъв етап е стратегическият резерв на Европейската комисия от гледна точка на медицинското оборудване и евентуалното негово седалище? Кога можем да очакваме, че ще заработи?

- Да, всъщност ние го наричаме "Реск ЕЮ" като част от  механизма за гражданска защита. Това е нещо ново и ни дава възможност да създадем за първи път европейски резерв с медицинско оборудване, който после да изпратим на тези, които се нуждаят от него. Първо за него поръчахме дихателни апарати. В момента те са в процес на производство и след това ще бъдат изпратени на страните, които се нуждаят най-спешно от тях. Но ние направихме и много повече - започнахме 4 съвместни обществени поръчки заедно със страните-членки, защото заедно сме по-силни, отколкото всяка страна сама за себе си. Това включва маски, дихателни апарати, тестове. България участва в тези поръчки и оборудването ще бъде доставено скоро в болниците, които имат нужда от него.

- Можем ли обаче да се ангажираме с конкретни дати и срокове?

- Поръчките бяха успешни, на тях откликнаха достатъчно фирми. Страните членки подписаха поръчките си. Процесът продължава и би трябвало доставките да започнат.

- Как оценявате мерките на българските власти срещу пандемията? Те като че ли бяха по-строги, отколкото, например, в Белгия...

- Различните страни членки задействаха различни режими на карантина и с различна скорост. Смятам, че трябва да се види индивидуалната ситуация във всяка страна членка, както и да се чуят учените. За мен това беше една от причината да създам експертна група от вирусолози и епидемиолози, за да наблюдаваме много внимателно ситуацията с разпространението на вируса и да координираме действията си така, че бавно, но сигурно да се опитаме да вдигнем мерките. Казвам това много предпазливо, защото още не сме стигнали дотам. Но когато виждаме, че в някои региони разпространението се контролира до степен, при която внимателно можем да премахнем мерките, то ние трябва да направим това координирано, защото това е важно и за рестарта на нашите икономики.

- Говорите за рестарт на икономиките и ето че тук се появява първият проблем - този с т.нар. "коронаоблигации". Не са ли те на път да разделят Европа отново? Идеята има подкрепата на Италия и Франция, но среща съпротивата на Германия и Нидерландия...

 - Това ще се обсъжда на заседанието на Еврогрупата. Смятам, че всички споделяме един и същ анализ на диагнозата, която ни е поставена, както и че са ни необходими бързи и ефективни решения, които се базират на консенсус. И за нас, в Комисията, е важно да поставим точно такива решения на масата, като например, да дадем възможност за максимална гъвкавост при правилата за държавна помощ, така че страните членки да помогнат веднага на малките и средни предприятия. Те няма да оцелеят без подкрепа. После казахме на ниво Комисия, че даваме пълна гъвкавост на бюджетните ни правила. С други думи, това дава възможност на страните членки да влеят пари в здравните системи и икономиките. Знаете, че миналата седмица задействахме много силна схема - SURE (шуър), за да запазим работните места на хората. Ние подкрепяме краткосрочната заетост, за която осигурихме 100 млрд. евро. Казахме на фирмите: "Задържайте хората на работа, дори и такава да няма, защото след това ще запазите квалифицирана работна сила, която ние сега субсидираме чрез тази схема". Мисълта, която поставяме зад всичко това, е, че в момента, в който икономиката започне да набира сила, тези компании ще имат свой квалифициран персонал и отново ще могат да изпълняват поръчки. Затова е много важно те да преживеят тези тежки времена.

- Все пак кое ще надделее - коронаоблигациите или плана на Европейския стабилизационен механизъм и Европейската инвестиционна банка?

- Това всъщност е на ниво Еврогрупа, защото става дума за предложения на отделни страни членки. Затова е важно там да бъдат обсъдени тези предложения. Наистина, има и предложение на Европейската инвестиционна банка и четвъртото предложение, което е на Комисията и е за схемата SURE.
 
- Вие самата говорите за план "Маршал" за постпандемичния период. Обаче планът с това име е създаден и осъществен от Съединените щати след края на Втората световна война. Сега президентът Тръмп непрекъснато повтаря, че всеки трябва да гледа себе си, а ако разчитате на следващия седемгодишен период, в него се очертава сериозна финансова дупка след Брекзит. На какво разчитате?

- Наистина смятам, че следващата многогодишна финансова рамка трябва да даде много силен отговор на кризата с коронавируса. Всички сме съгласни, че ни е необходимо огромно финансиране в нашите икономики, така че те могат да направят отскок, което ще е и най-добрата инвестиция в нашето бъдеще. Смятам, че ако имаме подкрепата на силна финансова рамка за следващите 7 години, ние на ниво Комисия ще можем да мобилизираме средства, които после солидно да инвестираме в икономиките,  които пък толкова ще се нуждаят от този рестарт. Според мен изначално идеята за план "Маршал" е правилна, защото тя казва: "Страните заедно". Да се инвестира със знанието, че те се справят по-добре, ако съседът просперира. Това е принципът на нашия Общ пазар - всички ние знаем, че се справяме по-добре, ако той е силен, ако икономиките на страните-членки са силни и на равноправна основа. За тази цел разчитам на европейските власти да инвестират в страните членки чрез европейския бюджет, както вече казах - като се мобилизира мощта на този бюджет, който съществува точно заради това. Добрата страна на европейския бюджет е в това, че всяка страна членка го познава, има много прозрачност, всички знаят правилата, той е създаден за конвергенция и кохезия, както и за да инвестираме заедно и стратегически в нашето бъдеще.

- Да кажем в заключение - план "Маршал", изцяло изготвен от ЕС...

- Да. Европейският бюджет и неговата инвестиционна сила е за нашите 27 страни-членки.  

Интервюто може да чуете от звуковия файл.