Параг Кхана: Вървим към свят на региони с различни правила за Америка, Европа, Азия

Краят на Втората световна война и началото на най-амбициозния мирен проект в историята - Европейския съюз. Датата 9 май е водоразделна за света. След нея се поставят основите на напълно нов световен ред, доминиран първо от двама играчи Съветският съюз и Съединените щати през Студената война, еднополярен свят след падането на комунизма и ново пренареждане на международните отношения. 75 години след края на Втората световна война сме свидетели на най-мощното разместване на геополитическите пластове през последните десетилетия.

Какъв ще е светът, който ще се роди от пустотата, която ни наложи Covid-19. По тези въпроси Тоня Димитрова разговаря с Параг Кхана - геополитически стратег и футуролог от индийско-американски произход, бивш съветник на американските спецчасти в Ирак и Афганистан, експерт към редица от най-авторитетните в света неправителствени организации, автор на книги, последната от която "Бъдещето е азиатско". Сега той е президент на Бъдеща карта - консултантска компания в Сингапур за стратегически анализи.

- Кое е общото между Covid-19 и други кризи от миналото, които са довели до промяна глобалния ред?

- Тази пандемична криза е много по-голяма от всичко което помним. Дори от Великата депресия, от Втората световна война, от финансовата криза. Вече се вижда, че последствията може да са далеч по-големи. Сравнения могат да се правят с Черната смърт от XIV век, която е покосила почти 100 милиона души.

Вероятно в тази пандемия няма да загинат толкова хора. Но едно от важните неща, които са се случили тогава, е разпадът на Монголската империя - глобализацията е била разбита на парчета и светът се е разделил на много по-малки - регионални формирования.

Едно от нещата, които ще се случат и след сегашната криза, е, че светът ще се фрагментира и регионализмът ще бъде по-важен фактор от глобализацията. Вече виждаме, че по-голямата част от търговията в Северна Америка е вътре в самия континент, същото се случва и с Европа, и с Азия. Така беше още преди пандемията и най-вероятно този процес ще се ускорява и след края й.

- Още преди пандемията беше ясно, че многостранната дипломация е полумъртва - видяхме това с Брекзит, с избора на Доналд Тръмп за президент, с мигрантските вълни. Кои са тенденциите, които коронавирусът ускорява най-бързо и яростно?

- Регионализацията е една от тези тенденции, но също така автоматизацията, замяната на човешкия труд с роботи, защото в този случай няма риск за здравето.

Зависимостта на обикновените хора от фискалните политики за поддържане на доходите им, качеството им на живот и задоволяването на основните им нужди е друга тенденция, която се ускорява. Това бяха процеси, които вече съществуваха, но сега се изостриха заради промяната в стимулите и на начина, по който парите ще се харчат от правителствата и компаниите занапред.

Миграцията е интересна, защото достигна рекордни нива преди пандемията. Имаше милиард и половина туристи по света през 2019-а и 300 милиона души, които живеят извън родината си, но сега имаме нулева миграция. Ще бъде интересно да видим как ще пътуваме след пандемията между държавите, какви документи за имунитет ще са ни необходими.

Друг въпрос е от кои държави хората ще искат да напускат, тъй като правителствата и здравните им системи са се оказали неадекватни срещу пандемията. Както и кои ще са държавите, в които хората ще искат да отидат - защото обществата там са се справили добре. Това измерение на глобализацията ще търпи промяна в много посоки.

- Какво показва кризата за функционирането на ООН - най-големия символ на световния ред?

- ООН представлява всъщност над 200 асоциирани международни организации - някои от които по-мощни и по-големи, в зависимост от предмета на дейност. Съветът за сигурност не е толкова важен в тази пандемия, но пък Международният валутен фонд е много важен.

Световната здравна организация очевидно е много важна, но и също така спорна. Различните организации на ООН имат съществено значение в различни моменти и не може да се правят генерални заключения. В тази криза осъзнахме, че много от международните организации са затънали в бюрокрация и не харчат ресурсите си ефективно.

- Международният валутен фонд и Световната банка са създадени със споразумението от Бретън Уудс от 1944-а. Сега се чуват призиви за ново такова споразумение. Има ли необходимост и какво би станало с щатския долар в такъв случай?

- Има редица въпроси в дискусията за нов Бретън Уудс. Един от тях е ребалансирането на гласовете, така че азиатските държави да имат повече тежест и влияние върху практиките за отпускане на заеми на Международния валутен фонд. Друг въпрос са валутните резерви - каква трябва да е тяхната композиция. И също така може ли Фондът да играе важна роля за създаването на нова неутрална глобална резервна валута.

МВФ не е единствената организация, от която зависят отговорите, зависи какви са действията на централните банки, каква е еволюцията на еврозоната, как се развиват криптовалутите.

- Някои страни вече търгуват помежду си, заобикаляйки долара. Как би изглеждала една неутрална валута? Може ли тя да е дигитална? Тази седмица Пекин представи дигитален юан.

- При международните финансови транзакции все повече търговията между държави като Китай и Русия, Китай и други страни, се осъществява в юани. Има дори идея за преоценка в юани на петрола, който Китай внася от Саудитска Арабия.

Европейският съюз също използва свои инструменти, за да позволи на Иран да купува медицинско оборудване извън системата на долара. Така, че - подобна търговия, заобикаляща Съединените щати, вече се случва.

Лесно може да си представим как група централни банки постигат споразумение за стойност на дигитална валута и правят финансови транзакции извън американската система в дигитална среда. Смятам, че това определено е посоката, в която вървим. Но към момента това не представлява голяма част от глобалната търговия, а напротив - много малка част.

- Тази криза ще ни натовари с огромен публичен дълг - как се справяме с това, така че следващите поколения не са затиснати под тежестта на изплащане на държавни заеми?

- Гигантският публичен дълг съществува още от преди началото на пандемията. Говорим за 76 трилиона долара акумулирани плащания за пенсии от държавите по света, натрупани в годините преди появата на коронавируса. Сега акумулираният суверенен дълг е средно над 200 процента от БВП за развития свят и това е огромен проблем, който ще продължава да стои пред следващите поколения.

Мисля, че ще трябва има значително отписване на държавен дълг. Предвид икономическия растеж сега, несигурността, намаляващото население на много държави, дори и при широкомащабна миграция, трудно можем да си представим изплащането на подобен дълг. Това е структурен, системен проблем, който изисква различно решение.

- След Втората световна война Съединените щати заеха водеща роля в международните отношения. Виждате ли държава лидер в настоящата криза?

- Мисля, че има пълен вакуум в световното лидерство и това е така от доста време и ще остане така. Не мисля, че сме поели по пътя на създаването на един световен хегемон, един играч, който да определя световните правила. Властта е разпределена регионално и ще има различни правила за Северна Америка, различни правила за Европа и различни за Азия.

Но ние така или иначе живеехме в такъв свят. През последните 20 години видяхме как Америка се проваля и във външната, и във вътрешната и в икономическата си политика. По-голямата част от света вече свикна с факта, че Съединените щати не са естествен и ефективен лидер.

- Двете най-големи икономики - Съединените щати и Китай, са в непрекъсната битка. Какъв е резултатът за целия свят от това?

- По отношение на дял от глобалната търговия Европейският съюз е по-важен и от Китай, и от Америка. Така че ако има напрежение между Съединените щати и Китай, то не е предопределяща характеристика на света. Много хора грешат като вярват, че светът зависи само от конкуренцията между Съединените щати и Китай.

Това въобще не е така. Повечето държави не искат да следват нито Съединените щати, нито Китай, а искат да вървят по свой път и да изграждат свои собствени регионални или международни отношения. Виждам потенциал за конфликт и напрежение между Съединените щати и Китай, но другите държави могат само да спечелят от това.

- През XIX век - ерата на реализма в международната дипломация - великите сили са преследвали изключително собствените си национални интереси, а всички знаем какво е последвало - две световни войни. Можем ли да направим някаква аналогия сега?

- Великите сили винаги преследват националните си интереси, нищо ново няма в това отношение. Въпросът е каква е географията на конфликта, има ли верижна реакция, която се разпростира по целия свят или не. Повечето сценарии за конфликт в света сега не са свързани с Европа, а с Азия. Лесно може да си представим конфликт около Тайван, в Южнокитайско море, конфликт между Китай и Индия, между Китай и Япония. Такива конфликти обаче биха били ограничени и изолирани.

Въпросът е дали Съединените щати се намесват, какви щети са готови да понесат, колко щети ще бъдат нанесени на Китай. През по-голямата част от историята на човечеството, историята на Евразия - на този мегаконтинент, който предопределя историята на света - мястото, където вие и аз живеем - не е имало доминираща сила. И това е един от най-важните принципи за световна стабилност - Евразия да не бъде доминирана от един играч. Важно е да помним, че както преди, така и по време на пандемията, подозренията към Китай са много големи, китайското лидерство не е желано, повечето държави отхвърлят доминираща роля на Китай в икономиката им.

Това са здравословни тенденции - когато държавите правят това, което е най-добро за тях, и не са въвличани и не стават бойни полета за конфликти между големите сили. Ето защо все още не сме и видели такъв между Съединените щати и Китай.

- Сполучливо ли е сравнението на сегашните времена с периода между двете световни войни, който роди нацизма?

- Много често европейски политици или учени правят аналогии с европейската история, но в момента живеем в глобална ера и тя не е много добър аналог за съвременния глобален пейзаж. Географията на Азия, геополитиката на Азия, културните ѝ характеристики са много различни от тези на Европа. Популистките движения, които се появиха в средата на първото десетилетие на този век, Тръмп, Брекзит, източноевропейските популистки правителства - всички те се провалиха. И този провал е още по-видим сега. Нуждаем се от много повече прагматизъм.

Популистките и националистическите движения в Европа не са заплаха за света, както през 30-те години на миналия век. Това е много несполучлива аналогия. Европа вече не е заплаха за света, а пример за подражание.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.