Върви, народе възродени

Химнът "Върви, народе възродени" беше тържествено изпълнен пред катедралата "Св. св. Кирил и Методий“ в центъра на Ловеч. В тамошното училище "Йосиф Първи" химнът е създаден преди 119 години в час по пеене от учителя по музика Панайот Пипков, по стиховете на Стоян Михайловски.

Макар и без тържествена церемония и обичайните шествия и празнична програма заради епидемичната обстановка, при спазване на мерките кметът на Ловеч Корнелия Маринова награди пред катедралата четирима изявили се ловешки учители с барелефа „Св. Св. Кирил и Методий“:

„Пожелавам да бъдат здрави в името на бъдещето на нашите деца“, каза кметът.

Директорът на  Природоматематическата гимназия  Димитър Петков  беше удостоен с почетния златен  медал на общината заради изключителни заслуги  към Ловеч.

Много ловчанлии се преклониха пред делото на създателите на българската азбука и изразиха уважение и  признателност  към учителите:

„Благодаря, че ни даряват с образование“.

„Да не се отказват да вдъхновяват учениците“.

„Да продължават в същия дух да зареждат децата с вдъхновение и енергия, да творят“.

Текстът на химна на българската просвета „Върви, народе възродени“, който звучи навсякъде на днешния празник 24 май, е написан преди повече от 120 години в Русе.По това време авторът му Стоян Михайловски е бил учител по френски език в някогашната Мъжка гимназия, днес СУ „Христо Ботев“, където има сбирка за историята на творбата.

"Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя

насърчваха дедите ни.

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет.

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин.

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

все жив остана ваший глас.

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!

Публикация: Русе, 1882, априлий 15