Ще се справи ли турската икономика с коронакризата

Икономистите предвиждат, че негативните ефекти от пандемията от Covid-19 няма да подминат и турската икономика. Наложените ограничения засегнаха сериозно транспорта, туризма, индустриалното производство, продажбите на широк кръг стоки от автомобили до конфекция. Курсът на турска лира остава колеблив, специалисти предупреждават за сериозно свиване на валутните резерви на централната банка на Турция.

Как изглежда ситуацията през погледа на два турски икономисти ще разберем от материала на кореспондента ни Мариян Карагьозов. Той разговаря със специалиста по политическа икономия Озан Шакар и Селва Тор, която има опит като инвестиционен банкер и специалист по финансова сигурност.

 Според Озан Шакар основните причини за негативното засягане на турската икономика от Covid-19 са две:

„На първо място е затварянето на основни отрасли за няколко месеца заради наложените ограничения, например авиацията и туризмът, който дава около 11% от брутния вътрешен продукт на Турция. Въпреки това обаче икономиката на Турция е способна бързо да се възстанови. Сектор, в който се очаква растеж, е здравният туризъм, страната ни има силно обществено и частно здравеопазване.

Друг пример е електронната търговия поради добрите логистични мрежи, които се разрастват. Като цяло обаче международните организации очакват отрицателен растеж на Турция тази година, като МВФ прогнозира, че той ще е около минус 5%“.

Само за първото тримесечие Турските авиолинии регистрираха загуба от 2 млрд. турски лири (около 550 млн. лв.). Силно засегнати са още текстилният сектор, в т.ч. производството на конфекция, и автомобилостроенето. Въпреки това турският министър на финансите Берат Албайрак в интервю в четвъртък изрази увереност, че в края на годината Турция ще отбележи икономически ръст, а не свиване на икономиката.

Озан Шакар обяснява:

„Тази оценка се основава на факта, че Турция е страна-износител и исторически погледнато, след криза страната бързо си връща позициите“.

Селва Тор посочва връзката между процесите в европейските и турската икономика:

„Трябва да подчертаем, че Турция изнася своите стоки и услуги основно за европейските пазари. Взаимната свързаност между тези икономики е по-голяма, отколкото си мислим, и всичко, което се случва с европейските икономики има пряко отражение върху турската икономика“.

Около 13-14% от хората в трудоспособна възраст в Турция бяха без работа и преди кризата. Поради това нарастването на безработицата се очертава като сериозен проблем, посочва Озан Шакар:

„Може да се очаква нарастване на безработицата. Засега няма официални данни, тъй като те се публикуват около 2 месеца и половина след месеца, за който се отнасят. Така че ще видим данните за април в средата на юни. Някои групи са особено уязвими, например хората, които работят без договори. Това са няколко милиона души, които са извън официалните социални системи“.

Икономистът обаче посочва, че тези хора са получили помощ:

„Турците са щедри и подпомагат сънародниците си в трудни времена. Не само държавата и общините, но и отделни хора показаха съпричастност и подкрепа. Общините изпращат пакети с продукти на хората в нужда, а някои общини започнаха проекти, които придобиха голяма популярност, например кампанията „висящи сметки“ за плащането на режийни разходи на изпаднали в затруднение хора в Истанбул“.

Мнозина наблюдатели смятат, че влошаването на икономическото положение може да се отрази върху политическата стабилност в Турция.

Селва Тор е съгласна, че има връзка между икономиката и подкрепата за правителството, но посочва, че и други фактори играят роля:

„Турция се намира в географски много неспокоен район и за мнозина избиратели националната сигурност е на първо място. Същевременно Турция показа, че може добре да се грижи за 6 милиона бежанци, осигурявайки им здравеопазване и образование. За това бяха похарчени между 35 и 40 милиарда долара, които се прибавят към близо 20 милиарда долара военни разходи за националната сигурност в последните години.

„Това създаде конфликти със съюзници на Турция, а същевременно ние, както и други страни, трябва да заемаме пари на международните пазари. Това е опасна игра на балансиране и управляващите трябва се справят с нея през следващите няколко години. Точно в този момент дойде Covid-19 като неочаквано и безпрецедентно събитие. Междувременно в Турция се променяше и политическият режим. Т.е. ние правим твърде много неща едновременно. 

В глобален план инвеститорите започнаха да изтеглят вложения от редица развиващи се икономики, тъй като предпочитат по-сигурни активи. Селва Тор напомня, че някои предизвикателства, с които се сблъсква Турция, се отнасят до всички развиващи се страни. Такъв пример са високите лихви, при които финансовите пазари отпускат заеми.

Тор смята, че решението на някои структурни проблеми трябва да се търси на глобално ниво. Какво ще се случи при липса на общи действия? Селва Тор посочва:

„Според мен Турция има две възможности. Тя може да се обърне към МВФ, който отпуска заеми срещу определени политики. Това беше опитано през 2001 г. и изобщо не помогна на турската икономика. Неолибералните рецепти не може да се решение за проблеми, създадени от неолиберализма. Втората опция е мораториум и замразяване на плащанията, което никога не сме правили, но може би сега е моментът да го направим? Глобалните финанси са в ръцете на пазарни актьори, които получават своите сериозни печалби, но не допринасят за справянето с проблемите“.

Намаляването на постъпленията в твърда валута, от които Турция се нуждае, за да покрива външния си дълг и разходите за вноса на машини и енергийни ресурси, се съчета с обезценяване на лирата спрямо долара. Властите взеха редица мерки, за да овладеят валутния курс.

Озан Шакар изброява някои от тях:

„За да се увеличи стойността на лирата, е необходимо подсилване на валутните резерви на централната банка, което властите и централната банка на Турция се опитват да постигнат със споразумения за валутни суапове с други държави. Последното такова споразумение беше с Катар за 10 млрд. долара и то донесе известно облекчаване на ситуацията с турската лира. За дългосрочната стабилност обаче са необходими структурни реформи, както и приходи в чужда валута от износа и туризма“.

Турски официални представители заявиха, че се водят разговори и с други страни, но за момента не са постигнати подобни споразумения. Най-важното сред тях би било с американския Федерален резерв. Макар и да не са официално обявявани, е известно, че за да сключи суапово споразумение с друга страна, е необходимо тя да има значителна икономическа и финансова тежест, както и евентуална нейна дестабилизация да крие риск от дестабилизация за цял регион, американската или глобалната икономика. Също така предвид се взема и независимостта на централната банка.

Озан Шакар допълва:

„В исторически план Федералният резерв не сключва такива споразумения със страни, които не притежават голям обем американски дългови книжа. Тези суапови линии са отворени за някои западноевропейски страни като Швейцария, също Япония и Мексико, но те имат голяма търговия със САЩ като съседни страни. 

Дали световните икономически трусове ще се отразят на амбициозната турска външна политика в Сирия и Източното Средиземноморие?

Селва Тор: „От гледна точка на другите страни турската външна политика може да изглежда амбициозна, но от турска гледна точка тя е необходимо условие за националната сигурност. Турция е категорична, че няма да позволи на южната й граница да бъдат създадени ориентирани към ПКК квази-държавни структури, подпомагани от Съединените щати, нито пък ще иска още 10 години да се грижи за 5 милиона бежанци. Мисля, че това тази политика бе следвал не само президентът Ердоган, а и всяко друго правителство. Това са политики, които не са се променили от основаването на турската република.

По отношение на Източното Средиземноморие има и икономически мотиви заради богатите природни ресурси там. Тази външна политика обаче има цена. Ако Турция успешно се справи с тези въпроси, в следващото десетилетие я очаква забележителен растеж. Но ако се справи лошо, това може да я доведе до структурен упадък, което е най-лошият вариант. Мисля, че икономиката е ключовият въпрос, защото без икономическа сила и независимост не е възможно да се поддържа влиятелна външна политика и дори осигуряване на националната сигурност“.