Проф. Браун: Пекин ще води „война на изтощение“ с Хонконг

В днешно време Китай се мери единствено с Америка. Колкото по-разединени са Съединените щати, толкова по-силен се чувства Китай. Колкото по-тежка става ситуацията с коронавируса в САЩ, толкова по-често новинарските емисии в Пекин започват с новините отвъд океана. А тези дни китайската държавна телевизия предава с видимо удоволствие кадрите от размириците в САЩ и съобщава, че американският президент иска да изпрати армията срещу собствения си народ. Точно както направи Китай преди 31 години, когато танкове потушиха студентския протест на площад „Тянанмън“. Днес там нищо не напомня за бунта на младите през 1989 година.

Единствено в Хонконг имаше възпоменание за жертвите, а събралите се хора се страхуват, че може да са следващите, които китайската машина ще помете.

Континентален Китай иска да реши веднъж завинаги проблема си с бунтарския Хонконг. И счита момента за подходящ - Америка е обвита в пушеците на расови протести, а както се видя, благоденствието на Запада зависи от доставките от Китай.

В Хонконг, бившата британска колония, протестите срещу опитите на Пекин да ограничи гражданските права не стихват вече година. След предаването му на Китай през 1997 година, според така нареченото споразумение „Една страна, две системи“, Хонконг е специален административен район с известна автономия, а неговите жители имат по-големи права от гражданите на континентален Китай. И ги отстояват, както показа новата вълна от недоволство, надигнала се, след като китайският парламент одобри спорен законопроект за националната сигурност в автономен Хонконг. Той предвижда забрана на всякаква дейност, която застрашава китайската национална сигурност, включително сепаратизъм, подривна дейност и тероризъм - обвинения, които често се използват в Китай за смълчаване на дисидентите и други политически опоненти.

Светът реагира остро на намеренията на Пекин, а британският премиер Борис Джонсън каза, че е готов да предложи на близо 3 милиона граждани на Хонконг право да живеят и работят в Обединеното кралство за неограничен период от време и получаване на британско гражданство, ако Китай наложи спорния закон.

Кореспондентът на БНР в Лондон Веселин Паунов разговаря по темата с професор Кери Браун, директор на Китайския институт „Лау“ в лондонския Кралски колеж.

- Какви са основанията на Пекин да се разгневи на Борис Джонсън?

- Пекин се подразни, защото вижда в това намеса във вътрешните работи. В техните очи идва чужда държава и предлага на 3 милиона от нейните граждани паспорти. Властите не смятат, че тези хора искат, нуждаят се или някак си законно трябва да получат тези паспорти. И ако допуснем, че китайското правителство направи предложение на 3 милиона жители на Шотландия, Уелс или Северна Ирландия да им даде китайски паспорти, е разбираемо защо е толкова трудно да се приеме такава мисъл.

- Продемократичните сили и протестиращите в Хонконг приветстваха предложението на Джонсън, но казаха, че фокусът трябва да се постави върху сигурността на територията като се упражни натиск върху Пекин чрез санкции, например, а не да се дава шанс само на онези, които искат да избягат. Прави ли са те?

- Да, мисля, че те оцениха казаното от Джонсън като жест, но не мисля, че 3 милиона души, дори да им бъде направено такова предложение, ще го приемат. Някои сигурно биха приели, но мнозинството няма да се съгласи, защото  Хонконг е техният дом, те не искат да напуснат Хонконг. Защо да ходят другаде? Те не искат да бъдат бежанци. Така че мисля, че групите протестиращи в Хонконг оцениха жеста, но техен приоритет е да се гарантира, че градът ще бъде управляван по добър начин, ще бъде сигурно и безопасно място. Разбира се, това е начин да се оказва натиск върху Китай, но не мисля, че те се интересуват от паспортите.

- Великобритания, разбира се, като бивша колониална сила, продължава да е здраво свързана с Хонконг. Какво може да се каже днес за специалните двустранни отношения?

- Това са исторически отношения. От XIX век до 1997 година Великобритания имаше специална роля в Хонконг като управляваща колонията, но от тогава минаха 23 години, почти четвърт век. В някакъв смисъл сега ролята на Обединеното кралство е „по-балансирана“ като външен субект. Великобритания няма никакво влияние в Хонконг, ако се изключи чисто историческата гледна точка. Освен това Хонконг винаги е бил труден въпрос между Обединеното кралство и Китай и проблем, който и двете страни желаеха да отшуми.

- Да погледнем от другата страна: Защо Хонконг е толкова важен за Китай?

- Важен е исторически, защото територията е била отнета от Китай. Заради икономическата значимост в миналото. През 1997-а Хонконг съставляваше 20 процента от китайската икономика. Днес става дума само за 2-3 процента. Хонконг е важен финансов и логистичен център. Заради Covid-19 ролята му в бъдеще като логистичен център може и да намалее, но ще продължава да е ключово място. Няма обаче да е така важен за Китай както беше в миналото.

- Готвейки се за това интервю прочетох много интересни неща за Хонконг. От една рядко населена територия, осеяна с рибарски селища, той се превръща в един от най-значимите финансови центрове и търговски пристанища в света. Хонконг е десети в света износител и на девето място като вносител. Очевидно не само британците имат интерес към Хонконг. Следим развитията в китайско-американските отношения и приказките, че Вашингтон и Пекин се насочват към търговска война. Каква всъщност е позицията по отношение на Хонконг на администрацията на президента Доналд Тръмп?

- Администрацията на Тръмп каза, че иска Хонконг да бъде автономен и хората му да могат да изразяват мненията си без да бъдат ограничавани. Един от проблемите, разбира се, е голямото разделение, в което се намира Америка в момента под ръководството на Тръмп. Това означава, че каквото и да каже той за Хонконг е пристрастно и предубедено. Тези политици в Америка се опитват да използват Хонконг, за да нанасят удари срещу Китай.

В действителност тях не ги е грижа, Хонконг не е в центъра на вниманието им, а просто средство да се атакува Китай. Сигурно е досадно да се слушат някои американски политици, когато говорят за Хонконг, но те следват план. Дипломатически те подкрепят някакъв вид мирно развитие и стабилност там и предоставянето му на автономия до някаква степен по схемата "Една страна, две системи", както беше обещано.

- А какво смята ЕС за последните развития? Чуха се гласове от Брюксел, че едва ли ще се стигне до налагане на санкции на Китай...

- От Европейския съюз не говорят с такъв тон като Великобритания. По ред причини, като например, че историческата връзка не е толкова голяма. Мисля, че ЕС може да си позволи да наложи санкции, защото Европа няма специфичен проблем и интереси, каквито има Обединеното кралство. Но смятам, че съюзът не би поел инициатива по отношение на Хонконг.

- Споменахте схемата „Една страна, две системи“, на базата на която Хонконг беше предаден на Китай. Смятате ли, че тя работи?

- Мисля, че в началото тя работеше и беше много полезна като рамка при връщането на Хонконг под китайски суверенитет. Проблемът сега е, че Китай е толкова властен и силен, че не можем и да си представим, че Хонконг ще бъде толкова икономически важен както беше преди. В схемата "Една страна, две системи" едната страна е много голяма и важна, а принципът "две системи" неизбежно с времето ерозира. Все едно! Според договореностите, тази система би трябвало да бъде в сила само до 2047 година.

- Какво все пак смятате, че ще се случи оттук нататък, особено с оглед на новия закон за сигурност?

- Не мисля, че Китай ще промени позицията си. Пекин ще приложи този нов закон и това ще причини големи разногласия. Така че Хонконг ще продължава да бъде доста нестабилен, ще има протести. Мисля, че ще се води „война на изтощение“. Не мисля, че китайското правителство ще изпрати войски, освен ако не се случи нещо ужасно. Най-вероятно ще се стигне до дълга „война на изтощение“, като твърдата линия на китайското правителство сега няма да се промени, заради ситуацията в Хонконг и света наоколо.

Ще бъде трудно за Хонконг и за бъдещето му. Протестиращите очевидно са изправени пред големи предизвикателства в опит да намерят практични начини да получат някои от нещата, които искат. И едва ли ще получат всичко, което искат.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.