Намери ли Швеция убиеца на Улоф Палме?

Тази седмица официално беше обявен край на 34-годишното разследване на шокиращото убийство на 28 февруари 1986-а на тогавашния премиер на Швеция Улоф Палме. Социалдемократът - отявлен противник на войната във Виетнам, на политиката на Съветския съюз, на апартейда в Южна Африка и поддръжник на комунистическите режими в Третия свят - беше застрелян в гръб в центъра на Стокхолм.

Три години по-късно имаше осъден за престъплението, който обаче беше оправдан на втора инстанция.

В сряда прокурорът Кристер Петершон категорично посочи като извършител друг мъж – Стиг Енгстрьом, познат в медиите като „Човекът от Скандиа“.

Стиг Енгстрьом се е самоубил през 2000 година. Разследващите признават, че могат само да предполагат, че мотивът му за убийството на Улоф Палме е бил идеологическа омраза. А прокурорът Петершон призна, че събраните доказателства не биха били достатъчни за изправяне на Енгстрьом пред съд.

Подозренията на голяма част от шведите едва ли ще изчезнат след този завършек, определян от медиите в Стокхолм като „огромно разочарование“, каквото е било всъщност и цялото разследване още от самото начало - с множество елементарни грешки на полицията.

Ще останат ли живи и силни множеството конспиративни теории - от тази, че Палме е жертва на крайната десница до тези, че са го ликвидирали чужди правителства?

„Станах социалист, докато обикалях Индия и видях ужасна бедност, а други бяха много богати. Когато видях дори по-срамна бедност в Съединените щати. Когато бях много млад и видях потисничеството и преследването в комунистическите държави. Когато бях в нацистките лагери и видях социалдемократите и синдикалните лидери в списъците.

Убежденията ми се усилват, когато погледна света и видя война, въоръжаване, масова безработица и класово разделение. Убежденията ми се усилват заради нарастващата несправедливост и финансовите спекулации. Когато видя как в страна след страна дясната политика води до безработица, разрушава социалната сигурност и не разрешава икономическите проблеми“ - думи на Улоф Палме по време на предизборната кампания през 1982. С тези послания той се завръща на премиерския пост, за да бъде убит 4 години по-късно. В една февруарска вечер Палме, без лична охрана, отива на кино с жена си, сина си и приятелката му. Впоследствие се прибира пеш по централна улица, когато е прострелян фатално.

Той един от бащите на шведската социална държава и е пряко отговорен Скандинавският полуостров да бъде отъждествяван с понятието „социализъм“. Но това съвсем не означава, че в Швеция живеят само социалисти или че Палме се е радвал на всенародна любов.

„Улоф Палме беше много мразен от десните в Швеция. Беше обект на много остри изказвания, много хора не го одобряваха. Смятаха го за съветски-ориентиран, прекалено ляв. Макар да говорим за малцинство, имаше хора, които наистина го мразеха като човек и политик. Тази омраза може би е породила това действие ... Не знам.  Подчертавам, че това беше ограничена представа за него, а не някакво общо мнение, но тези хора не бяха толкова малко“, казва шведският журналистът Бу Нордлин.

Предполагаема част от тези обществени кръгове е и графичният дизайнер Стиг Енгстрьом - човекът, който според шведската прокуратура е убил премиера. С десни убеждения и личностни проблеми, доказано присъствал на убийството. Бу Нордлин е от хората, които вярват на прокуратурата:

„Изглежда достоверно. Преди 2 години излезе книга, в която имаше тази теория - бил е там, в първите си интервюта е направил коментари, които са възможни само ако е присъствал на самото убийство. Може би е имал достъп до оръжия, макар да не е сигурно. Съседът му е колекционирал оръжия. Това не са твърди, но са до някаква степен логични доказателства“.

Това, че шведското обвинение условно посочи Енгстрьом за извършител и затвори разследването след 34 години обаче не е задоволителен край на сагата за много хора.

„Не, не съм убеден. Според мен, мнозинството от хората в Швеция са на това мнение. Това не е убиецът на нашия премиер. Главният прокурор не представи никакви нови доказателства. Всички очакваха да е намерил оръжието, някаква ДНК-връзка, нови свидетелски показания. Нямаше нищо, нула“, коментира Ян Стокласа - бивш дипломат, впоследствие писател и един от многото шведи и чужденци, захванали се със собствени разследвания на убийството на Улоф Палме.

Друг такъв човек е Стиг Ларшон - автор на прочутата криминална трилогия „Милениум“, дала основата и на известната екранизация „Момичето с драконовата татуировка“. Ларшон умира през 2004 година без да изживее последвалия успех на книгите си, а след себе си оставя и недовършена работа като разследващ журналист. Любимите му теми са две - крайнодесните в Швеция и убийството на Улоф Палме.

Ян Стокласа, преди това разследвал корупция при продажбата на изтребители „Грипен“ в Централна Европа, попада на архива на Ларшон преди около 10 години. Не след дълго сам се оказва засмукан от мистерията около убийството на Палме.  Крайният резултат е книгата „Архивът на Стиг Ларшон“, достъпна и на български. Стокласа продължава разследванията на Ларшон и стига до определен извод:

„Ако моята теория е вярна, в което съм убеден, мотивът за убийството на нашия премиер е, че той е спрял много важна доставка на оръжия, минаваща през Южна Африка, в посока Иран, година и половина преди смъртта му. А впоследствие е възнамерявал публично да обяви откритията си и е работил срещу други такива доставки. Става много важно той да бъде елиминиран, за да продължат тези доставки.

Защо апартейд режимът в Южна Африка ще иска да убие шведския премиер в средата на 80-те? Тук трябва да се върнем на личността на Улоф Палме - една от най-харизматичните личности в историята на прогресивната политика.

„Прогресът продължава и световната продукция се увеличава, но на нас ни стана ясно, че природните ни ресурси са ограничени. Колкото повече обсъждаме проблемите с населението, бедността и замърсяването, осъзнаваме, че както не можем да си позволим нерегулирана икономика, така не можем да си позволим и нерегулирана технология“ - думи на Улоф Палме в началото на 70-те г., които звучат актуални и днес. По онова време шведският премиер е едновременно критик на американските действия във Виетнам и репресиите в Съветския съюз.

Основна мишена на безкомпромисните му външнополитически позиции е Южна Африка по времето на апартейда. Палме е изявен поддръжник на Африканския национален конгрес на Нелсън Мандела.

В последното си десетилетие белия режим в Йоханесбург е във все по-голяма международна изолация, именно заради хора като Палме. Страната се оказва намесена в движения на оръжия и капитали в страни от официалната международна търговия. Предполагаемо, Южна Африка е звено и в мащабната операция на ЦРУ Иран-Контра и именно такава сделка предполагаемо е пресечена от шведския премиер. Ларшон и Стокласа не са обикновени конспиративни теоритици. Без претенции да разрешава цялостно световни заговори, вторият говори с предполагаем посредник в Кипър и посочва свързани лица в Швеция, всичко в подкрепа на тезата, че заради спряната доставка Южна Африка убива Улоф Палме.

Съгласен с тази версия е и шведският дипломат на Черния континент Йоран Бьоркдал. Записвайки разговора, той пита ген.-майор Крис Тириън - началник на южноафриканското военно разузнаване в края на режима, дали апартейдът е убил Палме. Получава следния отговор:

„Смятам, че да, съжалявам да го кажа, но е така“.

Стокласа и Бьоркдал предоставят разкритията си на шведските власти. Търси се и позиция от страна на Южна Африка, такава е официално предадена през март тази година. Доказателствата обаче явно не са достатъчни за главния прокурор на Швеция Кристер Петершон, който заложи на самотния убиец без ясен мотив Стиг Енгстрьом. 

„Ще ми се да вярвам, че поне главният прокурор вярва на изнесената от него информация. Той наистина искаше да разреши случая. Обеща да го направи преди 3 години, но след това беше болен в два големи интервала, не получи средствата, които беше поискал. Мисля, че накрая просто искаше да се отърве от цялото нещо.

Не мисля, че властите умишлено крият нещо, но такъв е крайният ефект от действията им. Разбира се, много е трудно да разследваш заговор на Южна Африка, с участието на няколко човека от Швеция. Щяха да им трябват много ресурси. Мисля, че още много рано са си казали „Дайте да проверим по-простата версия“, за което са имали и ресурсите, а в крайна сметка са започнали и да вярват на това. Впоследствие не са имали силите да променят позицията си, когато не са открили нова информация“, смята Ян Стокласа, който неколкократно предоставя свои материали на ръководителя на разследването Ханс Меландер, също участник в пресконференцията в сряда:

„Той искаше да разследва тази версия. На пресконференцията, когато се описаха няколко възможности, той спомена Южна Африка и каза, че според него в този случай мотивът е много силен. Всички се почудиха защо казва това на пресконференция, на която иначе говорят за убиец-единак“.

Според Стокласа има възможност Стиг Енгстрьом да е извършителят на убийството в рамките на южноафриканската операция, но доказателствата са недостатъчно и е по-вероятно просто да е бил по-добре информиран свидетел. Така или иначе официалното разследване вече е приключено.

Журналистът Бу Нордлин, който е скептичен относно версията за чуждестранен заговор срещу Улоф Палме, изтъква:

„Не мисля, че има някакво прикриване или нежелание да се заемат с по-сериозен случай. Не знам дали помните, но няколко години по-късно нашият външен министър Ана Линд също беше убита от побъркан единак, но го заловиха бързо. Не съм убеден, че крият нещо. Просто в самото начало разследването беше изключително зле проведено и това е голям урок за шведските власти“.

И действително разследването на покушението над Палме е предопределено от първоначална небрежност на полицията спрямо свидетелите, сред които и сега определяния за убиец Енгстрьом, и дори ограничаването на местопрестъплението. Така дори оръжието не успява да се намери. За извършител първоначално е обвинен и дори осъден друг единак, който после е оправдан заради недостатъчно доказателства.

 Швеция има история на политически-мотивирани психопати - Линд е убита от Миайло Миайлович - дете на сръбски имигранти с объркан живот, който признава вината си. Прокурор тогава отново е Кристер Петершон, а версията за единака е правилната. Дали всички все още помнят Улоф Палме:

„Зависи с кого говорите. Например моето поколение - аз бях на 23 години по времето на убийството. Това беше голямо нещо. Един от онези случаи, при които си спомняш какво си правил, когато си научил, защото е било шокиращо. Така че за моето поколение беше нещо голямо. Говорих обаче за това със синовете ми - на 26 и 24 - на тях не им пука особено“, казва Нордлин.

Ян Стокласа е на различно мнение:

„Убийството на нашият премиер е оптималната мистерия, най-интересната енигма. Много е лесно да бъдеш обсебен от нея. Това ми се случи преди около 10 години. Да я разрешиш е като да намериш кръстовище. Това е влизане в заешка дупка, от която някои не излизат. Аз успях да изляза след 8 години. Сега съм отправил поглед към друго мистериозно убийство.

Това е атентатът над Локърби, две години след убийството на Палме. Там един от загиналите е негов близък сътрудник - Бърнт Карлсон - по онова време представител на ООН“.

Отново в рамките на предположенията, някои приписват взривяването на самолета над Локърби не на Либия, а на Южна Африка, именно заради Карлсон. Явно това предположение е следващата цел на Ян Стокласа. Въпросът е дали дистанцията на времето и други фактори не пречат сериозни разследвания да се превърнат в нещо повече от шпионска литература.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.