Ако трябва да говорим сериозно за политическите лостове за постигане на съгласие по Плана за възстановяване на ЕС след коронакризата, всички погледи в момента са вперени в канцлера Ангела Меркел. Това каза пред БНР Весела Чернева, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.
В предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ тя коментира вчерашната пета видеосреща на върха, която медиите нарекоха „увертюра, но без споразумение“, а председателя на Европейския парламент Давид Сасоли определи като „добра отправна точка“.
„При всички случаи ще има промени в Плана за възстановяване на ЕС от 750 милиарда евро, предложен от Европейската комисия. От разговора вчера стана ясно, че разликите между лидерите и държавите все още са твърде големи. Освен за размера те спорят, дори повече според мен, какви да бъдат тези пари – дали страни като Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция, трябва да взимат заеми, които гражданите им да изплащат през годините, за да облекчат положението на гражданите на други страни“.
Според Чернева погледите за постигане на съгласие сега са вперени в Меркел, не само защото олицетворява идеята за европейска интеграция чрез повече помощ за по-слабите страни, но и защото Германия поема председателството на ЕС от 1 юли.
„На това председателство ще се падне не само Фондът за възстановяване, но и договарянето на бюджетната рамка за следващите 7 години. Германия ще трябва да даде пример за страна, която е склонна да харчи за другите, да взима заеми за другите и да ползва безукорния си кредитен рейтинг за подпомагане на други страни. Германците като че ли най-добре излязоха от кризата с Covid-19, или на този етап поне така изглежда, както германската икономика, така и обществото като цяло“, каза Чернева.
Важни са детайлите
Дяволът е в детайлите каза тя, коментирайки призива на австрийския канцлер Себастиан Курц – превърнал се в нещо като говорител на „пестеливата четворка“ (Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция), грантовете от Плана за възстановяване да се инвестират в смислени проекти в областта на дигитализацията и борбата с климатичните промени.
„Различните страни имат различни представи за такива инвестиции. Дали е достатъчно да се изсипят едни пари – до 85% на правителствата, защото сега планът така изглежда, а те да решават какво да правят с тях. Или европейските институции да се опитат да направят проекти с участието на повече страни в тях. Да кажем общ проект, свързан с възобновяемите енергийни източници, или за изграждане на по-силна дигитална обща инфраструктура. Мисля, че това също ще е причина за различия, защото в различните страни политически сили по различен начин тълкуват дигитално или „зелено“.
Като пример за различия, тя посочи и българското правителство, което смята, че атомната енергия може да бъде зачислена в графата „зелена“ енергия, което европейските институции не приеха.
Има различия и тепърва преговорите ще се развиват до следващата среща на лидерите в средата на юли, каза Чернева.
Без ЕС не може да има трайно споразумение по Косово
Конфликтът между Сърбия и Косово трябваше да бъде регулиран от ЕС, но инициативата бе иззета от Ричард Гренел - специалния пратеник на Тръмп по Сърбия и Косово, бивш посланик в Германия, впрочем доста неуспешен, обясни Чернева.
Според нея Гренел залага своята политическа кариера на това – да накара сръбския и косовския президент да подпишат някакъв документ преди края на този месец. Двамата лидери отиват за среща в Белия дом на 27 юни.
„Но това ми се струва доста несериозно, особено в частта, в която САЩ се опитват да изолират ЕС, тъй като всички чудесно разберат разбират, че дори да се подпише един лист хартия и да има снимка, с която след това Тръмп може да изпрати туит, от това няма да последва нищо конкретно за региона“.
Чернева посочи, че всяко второ евро в бюджета на Косово идва от ЕС, Сърбия е страна кандидатка за членство в ЕС и дългосрочно перспективата на двете страни очевидно е свързана с ЕС.
„ЕС ще е този, който би платил сметката, ако нещо не провърви, но и този, който вероятно ще се притече за сметката, когато това се наложи. Не може да има трайно споразумение без подкрепата и участието на ЕС.“
Според анализаторката идеята, че Гренел може да се спаси политически и едновременно с това да разреши този конфликт, е немного сериозна.
Разклащане на трансатлантическата връзка
Чернева посочи и други действия на Тръмп, които разклащат трансатлантическата връзка – намерението за изтегляне на американски войски от Полша и прехвърлянето им в Германия, изтеглянето на САЩ от Световната здравна организация, абсолютното парализиране на Световната търговска организация, както и други действие и думи.
„Те до голяма степен разклатиха трансатлантическата връзка, до степен, че европейците са все по-скептични по отношение на САЩ. 70 на сто от германците казват, че абсолютно нямат доверие на лидерството в САЩ… Поради това наистина Европа чака какво ще стане на изборите за президент през ноември в Съединените щати, но чака с едно смеещо се и едно плачещо око“.
Според Чернева от една страна победата на Тръмп втори мандат би означавала, че Европа наистина окончателно трябва да се справя сама и може би най-накрая ще вземе съдбата в собствените си ръце и ще започне да се занимава и с европейска отбрана и сигурност много по-сериозно.
„От друга страна загуба на Тръмп до голяма степен ще покаже, че въобще популистките лидери имат кратък живот, и че решенията им не са конструктивни в ситуация на криза. „И ако не по същността си, поне по тона, връзката между Вашингтон и европейските столици ще се подобри“
Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.
Семействата на загиналите заложници призоваха да не се минава към втория етап от примирието в Ивицата Газа, след като палестинската групировка "Хамас" предаде телата само на четирима от 28-те мъртви заложници. Има и опасения от вакуум във властта в анклава. Израелските въоръжени сили оповестиха имената на двама от четиримата загинали..
" Когато се прави политика и особено такава, която влияе върху живота на децата, това трябва да стъпва на реални данни. Това обаче не се случва в момента . За съжаление, подобни предложения, които нямат научна обосновка, вече са в парламента и вече са минали на първо четене , т.е. въвеждането на система от санкции за учениците". Това заяви..
" Наградата за мен е валидация . Това е едно доказателство, че не напразно платих някаква цена, житейска, а именно това, че в резултат на работата ми не мога да живея със семейството си, пропуснах може би най-хубавите години на децата ми, не живях с тях, когато дъщеря ми стана на 18 години, наложи се да бъда бездомен известно време, но..
Едно от първите имена, за които се сещаме, когато стане дума за доброволчество, е това на Лазар Радков. Документалният филм "Великани" разказва историята му, както тази на други доброволци от цяла България, които се опитват да изградят активно гражданско общество. "Спасителни клубове за бъдеще" има вече в 8 града – близо 200 души...
В кв. "Люлин" не забелязвам някакво грандиозно увеличение на количеството на разделно събран отпадък. Кофите се използват може би с 10% повече, отколкото са се използвали преди това . Това заяви пред БНР Георги Славчев, прокурист на Екобулпак България и член на Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация. За кв. "Красно село" той..
Бизнес, образование и държава работят заедно, за да се изпълняват политиките по програма "Цифрово десетилетие". Това отчете Елин Шиво. Тя работи в Европейската комисия - в Генералната дирекция за комуникационни мрежи. Отговаря за Белгия и България за политиките по програма "Цифрово десетилетие". Преди дни Елин Шиво бе в България. У нас тя се срещна с..
Все по-големи и по-сложни стават кампаниите за дезинформация в Европа, като целта им е да подкопаят доверието на хората в институциите, както и да променят цялата им представа за реалността. Това установява доклад на отдела за проверка на факти към радиомрежата за новини от Европейския съюз "Евранет плюс". Експерти и институции са ясни в..
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за планов годишен ремонт . Блокът има проблем с един от парогенераторите. Предвиждат се мерки да се установи какъв..
Има притеснение не само сред българските земеделци, но и сред европейските във връзка с общата селскостопанска политика. Това заяви пред БНР..
Трябва да бъдат загърбени дребнотемията, за да вървим напред. Това заяви пред БНР кметът на Пазарджик Петър Куленски, след като в града се проведе..