Проект на Стратегия за развитие на висшето образование през следващите 10 години е публикуван за обществено обсъждане.
„Акцентите в тази стратегия са естествено продължение на акцентите в миналата стратегия – 2014-2020 г. , на промените, които бяха направени през последните години“, каза пред БНР зам.-министърът на образованието Петър Николов.
Разделянето на университетите на изследователски и преподавателски ще стане по критерий на науката, която прави даден университет, допълни той.
„Често в България висшето образование е критикувано за това, че има голям брой университет. За нас това не е вярно! Големият проблем е по-скоро, че висшите училища в България през последните няколко десетилетия рязко разтвориха портфолиото си и започнаха да предлагат прекалено много програми, прекалено много специалности, включително такива, в които не са толкова добри… Това, което се опитваме в последните години да направим, според мен донякъде успешно, е, първо, да свием приема и, второ, да пренасочим приема към тези специалности, в които има търсене на пазара на труда. Имаме сфери, да кажем хидроинженерството или въобще инженерните специалности, в които има невероятен недостиг на пазара на труда. Опитваме да пренасочим нещата натам“.
„В страната има оформени два типа висши училища - големи университети, които предлагат широко ветрилото от специалности, но и в тях се прави голяма наука и „просто ги има на научната карта на Европа“, както и „по-малки висши училища, на които понякога гледаме с пренебрежение, но които са много важни за даден регион, дадена област и за бизнеса там. Те нямат високи научни постижения, но имат изключителни постижения от социално-политическа гледна точка“, допълни той:
„Идеята е, че не можем от всички да искаме едно и също. От едните трябва да искаме правене на висока наука, свързаност със световната наука, върхови научни постижения, естествено и преподавателски. От другите е достатъчно да искаме да бъдат едни много добри висши училища, в които студентите да получат знания и да могат бързо да се реализират."
Ректорът на УНСС е професор Димитър Димитров коментира че идеята на новата стратегия е да намали напрежението в системата, но изтъкна, че
все още няма ясни критерии за изследователските университети:
„В момента нямаме такъв изследователски университет, не се ясни критериите и аз съм скептичен, че би могло това да се получи - едни университети да бъдат само преподавателски, а други да бъдат само изследователски. Идеята на университета е да съчетава обучението и изследванията и министерството би могло да направи това чрез формирането на субсидията по такъв начин, че да плаща и за обучение, и за научни изследвания в един университет. Иначе самата логика на научните изследвания е такава, че много малко хора от студентите ще се занимават с научни изследвания; университетът ще се фокусира върху научните изследвания, за които ще получава финансиране и тогава се доближаваме до изследователски институт от формата на БАН“.
Николов обаче успокои, че „не става въпрос да има само изследователски и само преподавателски университети“:
„Разликата ще бъде именно във финансирането - какви критерии трябва да изпълни единият тип университети и другият тип с цел да имат оптимално финансиране“.
Проф. Димитров подчерта, че в момента субсидията на университетите е ориентирана главно към обучението на студенти и затова те се занимават с тази дейност:
„Ако субсидията започне да се променя, плавно през годините, защото завоят не може да бъде взет толкова лесно, и има отделена част за изследователска дейност, за мен доброто съчетание ще бъде преливането на научно-изследователските резултати в учебната дейност. Това всичкото изисква финансиране и зависи как ще бъдат развивани по-нататък тези критерии“.
Димитров изтъкна и с какви средства разполаган водещите университети в света според различни класации:
„Технологичният университет в Масачузетс е с бюджет 3,62 милиарда долара, годишен бюджет. Станфорд е с 6,5 милиарда долара; Харвард - 4,5 млрд. долара. Номер 100 - университетът в Мексико е с бюджет 3 милиарда лева. Номер 50 е в Испания – в Алкала, 160 милиона евро. Софийският университет, който се появява в тази класация малко по-назад, е с бюджет около 30 милиона евро“.
„Да не каже министерство в един момент: „Ама вие трябва да влезете в класацията на първите 100 в света и тогава ставате изследователски университет или тогава ще получите субсидия. Много добре трябва да бъде балансиран този процес“, призова ректорът.
Според заместник министъра разделянето на изследователски и преподавателски университети е „просто един от засегнатите инструменти и нито е най-важният, нито е най-големият“. Петър Николов изтъкна, че основен акцент е възможността бъдещите студенти да завършват бакалавърска степен за три години:
„В почти всички европейски страни обучението в бакалавърската степен е тригодишно. Идеята е, че един тригодишен период е достатъчен за това да се постави основата на един млад човек, след което той да избере адекватна на интересите си магистратура. В България, от начина, по който са разделени, едва ли не се създава впечатление, че магистратура е някакво второ качество образование и истинското образование е бакалавърското. Студентите подхождат много по-несериозно към магистратурите, отколкото към бакалавърската си степен. Идеята е да се обърне всичко това“.
Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитрове е категоричен, че не бива тригодишната система да бъде възприемана без оглед на спецификите на всяка специалност. Рискът е да се влоши качеството на добилите специалност „бакалавър“ и това да предизвика недоволство сред бизнеса, който ще наеме кадрите, предупреди той.
„Трябва много предпазливо да се подхожда към подобно промяна в структурата на обучението“.
Законът за бедствията и аварите, който регулира дейността на доброволците, има нужда от промени, за да се подобрят условията, при които работят доброволците. Това споделят участници в доброволни формирования, които помагаха при гасенето на пожарите през лятото. "Сам човек не може да направи нищо", признава Владимир Топалов, ръководител..
Съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков съобщи във фейсбук, че се е срещнал с Вселенския патриарх Вартоломей. "Беше истинска чест и благословение да проведем такъв задълбочен разговор с Негово Всесветейшество Архиепископа на Константинопол и Вселенски Патриарх Вартоломей. Говорихме за трудните решения, които стоят пред нас в България и..
Израелските военни съобщиха, че са нанесли удари срещу "Хизбула", след като са засекли дейност в Южен Ливан, "която представлява заплаха", дни след прекратяването на огъня. В изявлението си израелските военните изброяват четири отделни инцидента, включително удар на израелските военновъздушни сили по "терористи на "Хизбула", идентифицирани да..
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че подкрепата на депутатите от партията за кандидатурата на доцент Наталия Киселова за председател на Народното събрание е голям компромис. Борисов коментира политическата криза в страната на среща с младежките структури на партията, която се провежда в Търговище. По думите на Бойко Борисов ГЕРБ-СДС са направили..
Грузинското вътрешно министерство съобщи, че 107 души са били арестувани по време на снощната втора нощ на протести, предизвикани от решението на правителството да отложи преговорите за членство в Европейския съюз в условията на следизборна криза. Арестуваните снощи са били задържани за "неподчинение на законни полицейски разпореждания и дребно..
Правителството на Сърбия освободи генералния директор на " Железопътна инфраструктура" Йелена Танаскович и Анита Димоски като заместник-министър на строителството, транспорта и инфраструктурата заради трагедията в Нови Сад. Преди седмица Висшият съд в Нови Сад разпореди Танаскович и Димоски да останат под домашен арест с електронно наблюдение..
Вицепрезидентът Илияна Йотова беше гост на честването на 125-годишнината на Народно читалище "Яким Деспотов" в село Гложене, област Враца. Йотова поздрави кмета Петко Петков и жителите на Гложене за трудолюбието и родолюбието, с което развиват селото. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. "Само 20 години след Освобождението от..
Стотици населени места са на воден режим. Потърпевши са около 200 хил. души към момента. В някои села имат вода по 2-3 часа на 5 дни. Най-тежка е..
Увеличиха се възможностите на президента да действа като партиен лидер . Това заяви пред БНР Ренета Инджова, бивш служебен премиер. Силви Кирилов..
Случаят с бременната 29-годишна жена от Сандански, която роди мъртво бебе, докато я транспортират с линейка към Петрич, предизвика спешни проверки,..