За слушането, колекционирането и добавената стойност на грамофонната плоча

През 2020 година продължават да се слушат и продават грамофонни плочи. Не ви казваме нещо ново, но може би много хора продължават да гледат на този феномен с неразбиране. Нужно е да дадем прост отговор - любовта към плочата е любов към музиката. Като всяка любов и тази има рационални и необясними измерения, корени се в изцяло лични причини или някой белег на времето и мястото, в които се случва.

Когато се заровиш във всички тези аспекти и разказът за грамофонната плоча става по-интересен и отива отвъд глупаво повтаряния въпрос защо тя оцеля след касетки, дискове, mp3-ки и стрийминг услуги.  

В "Изотопия" решихме да изградим такъв разказ чрез трима меломани.

Лазар "Lazy Face" Ангелов

е собственикът на Catch-a-fire Second Hand Records - най-новия, а може би и най-големия магазин за употребявани плочи в София. Още преди да се захване с винилите, Лазо е познат най-вече на феновете на ямайската музика у нас с авторското си предаване Jamaica Air Force. Като "селектор" е озвучил безброй партита у нас и в чужбина, както и като един от отговорниците за легендарните изяви у нас на изпълнители като Dubioza Kolektiv, Jaya The Cat, Manu Chao, S.A.R.S. и други.

"Едно бивше гадже ми беше подарила грамофон за рождения ден. Оттам започнах малко по малко така да си събирам музика. До този момент не събирах музиката, която слушам, на някакъв официален носител. Пътувайки най-вече в чужбина, започнах да се сдобивам с повече плочи, в някакъв момент и пусках на плочи по баровете."

За да се стигне и до момента, в който започва да снабдява български меломани с плочи, а впоследствие да отвори и магазина, кръстен на легендарния албум на The Wailers и изгряващия Боб Марли. Има наблюдения по въпроса защо плочата продължава живота си.

"Някои хора ги събират и слушат заради качеството на звука. Но много хора, включително и аз, харесваме самия предмет. Искаш да видиш плочата, има феноменални обложки, има този фетиш към предмета."

"Има една плоча, която се радвам, че не продадох. Класически албум на Ману Чао, който човекът така и не си взе. В момента плочата стои на почетно място с автограф от самия Ману Чао, който беше гост в магазина преди няколко месеца и изрисува обложката."

В магазинът на Лазо място намират едновременно доста специфичните музикални желания на клиентите му, така и по-произволните заглавия от емблематичната поредица "Щур купон за 10 лева". А кои са еквивалентите на "Властелинът на пръстените" или "Хари Потър" - заглавия, които периодично трябва да зареждаш, защото винаги се продават?

"Веднага ти давам пример с Dark Side of The Moon (на Pink Floyd), Thriller на Майкъл Джексън, в България публиката много обича Шаде, Legend на Боб Марли - това са класически заглавия, които винаги ще се продават."

Мартин "Jezve" Лозански  

е един от честите клиенти на Лазар, човек със специфичен вкус и доста бързо развита колекция.

"По случайност с поръчка на дрехи дойдоха две плочи - една Anticon-ска (б. р. - американски хип-хоп лейбъл) и един (албум) на Atmosphere. Пет години просто си имах 2 плочи без грамофон. Впоследствие се срещнах с жена ми, която се оказа, че има грамофон и така започна всичко. Колекцията вече е на детето и наброява около 400 плочи."

Джезвето целенасочено колекционира музика като тази на Anticon. Едновременно с това е привърженик и на принципа "купувам си нещо за 2 долара заради обложката". При класическия 45-инчов винил квадратната "калъфка" има значение почти колкото самото музикално съдържание. Това превръща плочата във физически обект на изкуството - независимо дали чрез абстрактните картини върху албумите на "Пинк Флойд", тенденциите в графичния дизайн през социализма върху компилациите "Музикална стълбица", логото и фотографиите на дадена банда.  

Дължи ли се обаче "виниленият ренесанс" на т. нар. хипстърия  - да слушаш плочи, за да се правиш на интересен?

"Това много сериозно го има. Другото е, че много нови албуми и сингли започнаха да се издават отново на плоча. Има аудиофили, които ценят специфичния звук, но мисля, че е важно просто готиното чувство да имаш плоча."

Стефан "Skill" Колев

е една от легендите на пловдивския хип-хоп. През 90-те е част от рап-дуото "Заплаха". Както и в Щатите, така и у нас грамофонът е основният инструмент в генезиса на хип-хоп културата. От самото начало Скил чопли "семпли" и прави скречове чрез непредвиден за това "Респром". Съвсем като в сцени от Beat Street Стефан и сестра му организират партита пред входа на блока, в които музиката е от касетофона, а скречовете са от "Респром"-а на основата на соцестрада.

"Първите спомени са от плочите на баба ми и дядо ми. Израснал съм около грамофона, като тяхната колекция беше повече от "Балкантон" - неща от 60-те, 70-те, 80-те, също румънски плочи, чешки, кой каквото е намерил."

Скил съвсем не е единственият човек с подобни детски спомени у нас, но в неговия случай този генезис по-нататък ще го превърне в изследовател на "Балкантон"-наследството и вероятно най-изявения колекционер на "забравена българска танцова музика" от естрадния период.

"Много хора направо са ми подарявали плочи, защото в края на 90-те навлезе CD-то и много хора направо си хвърляха плочите. Взех много от библиотеката в Пловдив. Аз бях от малкото, които си взимаха плочи, за да си свалям семпли. В един момент ми се обадиха, щото бях единственият, и напълних една кола с плочи."  

"Човек е създаден да преоткрива неща, които е позабравил. Плочата е носителят, който има история и я носи постоянно. Много е арт, обложката е квадратна, по-големичка и веднага те привлича. Като я сложиш на грамофона, това кръгово движение... Всички тези усещания остават във времето. Звукът е много характерен."  

Сякаш неизбежно Скил достига до момента, в който създава "Домъ на плочата" насред "Капана" в Пловдив. Мястото е по-малко магазин, повече "собствения хол" на съдържателя - място за размяна, за тематични вечери и други събития за любителите на винила.

Още за плочите, любимата музика, "албумната" култура, соцестрадата, слушането по време на карантина и съвети за начинаещите колекционери чуйте в звуковия файл.