Тена Прелец: Авторитаризирането на Сърбия се дължи на доминацията на Вучич

В петък сръбският президент Александър Вучич сподели мнението, че в Европейският съюз има благоприятен климат за ускоряване на евроинтеграцията на Сърбия. След среща с председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен Вучич заяви, че очаква приключване на присъединителните преговори през 2024 г. и фактическо влизане в Евросъюза две години по-късно.

Дали този оптимизъм е основателен? Експертно мнение на Тена Прелец от департамента по международни отношения в Оксфордския университет:

„Нивото на оптимизма за евроинтеграцията на Сърбия би трябвало да се основава на напредъка по най-важните преговорни глави - 23-а и 24-а, които са пряко свързани с върховенството на правото. В това отношение Сърбия се справя определено зле по време на вече близо десетилетното управление на Александър Вучич. Дори „Фрийдъм хаус“ свали тази година рейтинга на Сърбия в това отношение, заедно с този на Черна гора, до такава степен, че те не могат да се смятат за демокрации.

Проблемът с авторитаризирането на Сърбия се дължи изцяло на доминацията на Александър Вучич и на неговата партия. Затова е много спорно дали страната ще успее да изпълни критериите по тези две глави навреме. Според мен под управлението на Вучич това няма да е невъзможно“.

Не смятате ли, че Европейският съюз се държи твърде меко към Вучич, предвид оплакванията на сръбската опозиция и сигналите от доста международни организации, не само „Фрийдъм хаус“?

По време на предизборната кампания Европейската народна партия открито подкрепяше Александър Вучич. Сред най-активните фигури в това отношение бяха председателят ѝ Доналд Туск и управляващата в Хърватия партия. Намирам изявленията им за крайно проблематични, защото очевидно пренебрегват доста лесно видими проблеми в Сърбия. Но това, за съжаление, е тенденция - европейските лидери да си затварят очите пред случващото се със сръбската демокрация.

Важно е обаче да отбележим, че другата голяма формация в Европарламента - на социалистите и демократите, излезе с много рязка позиция - че на Сърбия не бива да се позволява да затваря повече преговорни глави докато проблемът ѝ с демокрацията не бъде решен. Така че - подходът на европейските играчи към Сърбия не е монолитен. В Европа все пак си дават сметка, че за да спечелят сърцата на хората на Западните Балкани, не бива да поставят на преден план само моментните си политически амбиции.

Съгласна ли сте със сравняването на Вучич с, да ги наречем, нелиберални демократи като унгарския премиер Виктор Орбан и лидера на управляващите в Полша консерватори Ярослав Качински? И дали след 4-5 години, когато Вучич вижда Сърбия да влиза в обединена Европа, стандартите за демокрация в съюза вече няма да са други?

Сравнението е коректно до известна степен. Не бива да се пренебрегва тенденцията към развитие на авторитарно управление в някои страни членки. Но трябва по-предпазливо да си правим изводи - дали това би се превърнало в норма в съюза. Всъщност дори към момента Сърбия и Черна гора да се смятат за най-напреднали в евроинтеграцията, няма реална вероятност тя да им се случи скоро.

Резултатът от сръбските избори едва ли щеше да е различен, дори ако по-голямата част от опозицията не ги беше бойкотирала. Колко дълго може да продължи безапелационната власт на настоящите управляващи?

Не съм много оптимистична за нещата оттук насетне. Дори да нямаше бойкот от опозицията, Вучич и неговата прогресивна партия пак щяха да спечелят. Това е ясно. Липсата на силна опозиция се дължи основно на политическото статукво към момента. Колкото повече продължи доминацията на Вучич, толкова повече ще се укрепва то. Дали западните лидери ще постигнат съгласие за действия в това отношение си остава открит въпрос.

Западнобалканските лидери периодично се обвиняват в опити за дестабилизация. Логично ли е да се очаква някаква промяна в действията на Белград по това направление?

Ситуацията в региона не се променя изобщо, бих казала. Процесите, които са в ход, ще продължат. Интересен е примерът с Черна гора, където проблемът е доста сложен. Там има многолюдни протести в подкрепа на Сръбската православна църква и борбата й да запази имотите си след приемането от местните власти на закон, който, според църквата, ще позволи да ѝ бъдат отнети те.

Това се възприема от част от обществото като атака от страна на Сърбия, и до някаква степен на Русия, срещу черногорската държава. И дава възможност на правителството на Черна гора да се представи като защитник на стабилността, което брани страната от попълзновения на външни фактори, които сеят нестабилност.

Но всъщност под повърхността може да се види, че и двамата лидери - Мило Джуканович и Александър Вучич, имат политическа изгода от ситуацията.

Косово обаче е истински дестабилизирано. Кой е виновен за това? И намаляха ли шансовете да се договорят вече Белград и Прищина?

Може да се смята, че причината е един амбициозен фактор от Съединените щати - посланик Гренел, който се опита силово да прокара бързо споразумение и така да осигури външнополитическа победа за себе си и за Тръмп. Съединените щати наистина много се активизираха в Косово - до степен да ги обвиняват, че се месят във вътрешните му работи. Защото беше очевидно, че имаше американски натиск за свалянето на предишното правителство и формирането на новото. Това изведе на преден план опасения за трансатлантически разрив - защото Германия и Франция дадоха да се разбере, че не са съгласни с действията на Съединените щати.

Имам впечатлението, че Европейският съюз показва воля да играе главната роля с назначаването на специалния пратеник Мирослав Лайчак. Ситуацията обаче се развива много динамично. Вашингтон изглежда убеден, че Вучич е съгласен на сделка. Но това не означава непременно, че ще се стигне до очакваното от него. Може да стане, а може и да не стане. Смятам, че няма да има пробив, а нещо, което ще бъде представено като стъпка напред.

Интервюто можете да чуете от звуковия файл.