Да пресъздадеш Вазов

Много са начините, по които бе почетена 170-годишнината от рождението на Иван Вазов. Сред тях е документалният филм на Борис Радев „Театър по време на пандемия“. В него ролята на Вазов е поверена на един от емблематичните актьори на Народния театър - Валентин Танев.

През 80-те години на миналия век писателят и драматург Петър Славински описва София от детските си години през 20-те и Вазов, какъвто го е запомнил.

„Той излизаше да се разхожда, винаги с едно кученце, с един бастун, с някаква сребърна, доколкото си спомням, ръчка, и винаги много чисто и хубаво облечен: с колосана яка, права, с една бяла жилетка на цветчета някакви, с красив костюм…“

Елегантен и красив изглежда и преобразеният Валентин Танев в ролята на Иван Вазов. За достолепното сходство и физическата прилика между актьора и Патриарха на българската литература дава своя принос и друг голям, но по-малко познат на широката публика професионалист - гримьорът Кирил Пиронков. Дали само физическата прилика доближава Танев толкова осезаемо до образа на Вазов?

„Не мисля, че имам кой знае каква физическа прилика. Може би съм уловил характера на поета. Не ми е за първи път да играя Вазов“, споделя Танев в предаването „Изотопия“. Благодарен е на гримьора Кирил Пиронков, че използва всички особености на лицето на актьора, за да предаде желания образ. 

„Това съчетание може би създава този ефект“, твърди Танев, който е играл Вазов и в друга постановка - за отбелязването на 100-годишнината на Народния театър. Актьорът обаче не си е пуснал емблематичния мустак на писателя, защото това по думите му би означавало да не играе нищо друго.

„Аз се интересувам доста от биографии на велики личности и то ме интересуват най-вече личните моменти, преживяванията, кризите. Външната обвивка винаги е измамна“, изтъква Валентин Танев. „Много интересна е съдбата му. Не е само лаври. Той напуска България. Има доста криволичения в неговия живот и това по някакъв начин го прави по-мъдър“, казва той за Вазов. 

„Винаги като съм работил, съм се опитвал постепенно да разкривам героя – да, на пръв поглед той е, да кажем, лекомислен, или глуповат, грубиян, обаче отвътре има нещо друго, той носи своята философия и това винаги ме е привличало. Защото човек на пръв поглед е един, но като вникнеш в него, започваш да откриваш много неща“, признава актьорът. И допълва:

„Ние сме свидетели в човешката история, много интелигентни, високоинтелигенти хора, философи, археолози стават министър-председатели и, не щеш ли, от тях се извъжда един изключително добър диктатор. Неподозирайки. Някъде нещо в човека се крие.“

Така в образа на Вазов Валентин Танев открива „някаква романтичност, един наивитет“.

"Като правехме „Хъшове“, най-големият ни проблем беше да извикаме свободно, с цяло гърло „Да живее България“, спомня си още Валентин Танев. „Сега вече всички под път и над път  го викат, но преди 15-тина години не беше така. Още по-малко политиците се сещаха за това, сега всички се сещат и стана даже модерно. На някои не им отива, но няма значение. Всяко нещо, като се използва много, започва да изгубва своя блясък.“

Иначе след месеците на изолация и празна сцена сега на Валентин Танев не му се гледат камерни постановки, гледа му се „нещо мощно, изразително, с много декор, много музика, осветление хубаво“, защото „в момента сме се свили, стегнали сме се, не смеем да си отпуснем душата“.