Протестите през 2013-а и сега - прилики и разлики

Ивайло Петров: Не можем да си позволим да не постигнем пропуснатото тогава

публикувано на 17.07.20 в 09:51

Ивайло Динев

Снимка: личен архив

Интервю на Спас Крайнин с Ивайло Динев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Проблемите, които се назоваваха на протестите през 2013-а и които се назовават сега, са едни и същи. Хората искат справедливост, управление, ръководено от по-морални политици, искат нови ценности и промяна. Това каза в интервю за „Хоризонт“ Ивайло Динев, докторант по политология в университета „Санта Анна“ в Пиза. Той е активен участник в студентските протести преди 7 години, когато бе окупирана и Аулата на Софийския университет. След 2013 година според него се е получило огромно разочарование, че „едни и същи политически партии останаха във властта и сякаш нищо не се е променило“.

Сякаш онези три вълни на протеста от 2013 година днес се срещнаха на улицата заедно, отбеляза Ивайло Динев в предаването „Преди всички“.

„В момента младите хора, хората от център София, протестират заедно с пенсионери, хора от крайни квартали, хора, живеещи в нищета и бедност. Има много плакати, които повтарят репертоара от 2013-а.“

Не бива да се заблуждаваме, че сегашните протести са само граждански. Първоначалните акции бяха на политически партии, партиите бяха инициаторите, сега обаче те стоят настрани и изчакват, допълни докторантът.

За да излезем от този протестен цикъл и повторението, този протест и вълна на недоволство трябва да намери политическо представителство, категоричен е Ивайло Динев.

Исторически съперници – БСП и десните, продължават да бъдат заедно на площада, което засега изглежда все още като случайна среща, а не като политическо решение, отбеляза той. По думите му е логично да се търси общ фронт, но има „много исторически бариери“, които пречат, а "в момента те са от едната страна на барикадата.“

Ако гледаме подкрепата зад Румен Радев и какви хора гласуваха за него, той изглежда като най-компромисната фигура, изтъкна още Динев. „Институцията, която е контра, опозиция на другите институции, които, няма какво да се лъжем, са в една хватка на управляващите и се използват за война между институциите.“

Интервю на Таня Милушева с Ивайло Петров

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Можем да открием поразителна прилика в кадри от протестите между 2013 година и сега. Фотографът Ивайло Петров е участник и в двете събития. На практика тези кадри са с разлика от 7 години, а пък усещането е едно и също, излъчването е едно и също, отбеляза той в предаването "Преди всички".

"Истината е, че съм там в позицията на нормален гражданин, който иска да изрази фундаментално недоволство от всичко, което се случва или не се случва в държавата."

Седем години са един значителен период от време в контекста на човешкия живот, отбелязва творецът. „Това, което ние всъщност не постигнахме тогава, според мен не можем да си позволим и сега да не постигнем. Това би означавало още толкова или повече време – на някакъв тотален ступор и търсене на криворазбрана демокрация, което вярвам, че общество като нашето не може и не трябва да си позволява.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!