Проф. Татяна Коцева: До 6 милиона българи ще наброяваме през 2030 година

Изказването ѝ е във връзка с това, че Министерският съвет одобри план за 2020 за изпълнението на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението на България до 2030 година. Приоритетите са забавяне на негативните демографски последици и намаляване на броя на населението, преодоляване на негативните последици от неговото застаряване, както и на последиците от разпространението на Covid 19.

В плана за 2020 година са предвидени мерки и дейности за насърчаване на раждаемостта, създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца, подобряване на репродуктивното здраве и на общото здравословно състояние.

„Края на 2019 година сме под 7 милиона души населението в България. Очаквам до 2030 година най-оптимистично като прогноза да наброяваме около 6 милиона души", заяви още проф. Татяна Коцева.

По въпроса за преодоляване на последиците от разпространението на Covid 19 проф. Татяна Коцева уточни, че трябва да се видят мерките на Министерството на труда и социалната политика по отношение на подкрепа на семействата:

„Тези мерки не са кой знае колко много като брой и като обхват. Една от тези мерки беше свързана с даване на еднократна помощ от 375 лв. на семейства, в които единият член е използвал цялата си платена отпуска и 20 дена от неплатената си отпуска. Това беше допълнителна помощ. За възрастните хора не се сещам нещо да е направено. Предстои за учениците, които ще бъдат в 8 клас, те ще получат някаква помощ и помощта за първокласниците, която е обвързана с доходите от 250 лв. ще бъде увеличена на 300 лв.Това са двете основни насочени директно към семейството помощи".

Проф. Татяна Коцева от Катедра по демография в Института за изследване на населението и човека към БАН беше категорична, че за да има промяна в демографското състояние, трябва да има много силни стимули:

„Доста е оспорвана идеята за повишаване на раждаемостта в условията на пандемия. В България нямаме подобни изследвания за този период. Но според едно изследване на Лондонското училище по икономика и политически науки, правено преди два месеца сред млади хора между 18 и 34 годишна възраст, в пет европейски страни резултатите сочат, че над 50 на сто от разпитаните залагат на стратегията – „отлагане на раждането на дете“.

Когато икономическите условия в една страна се влошат, това е естествена стратегия, коментира проф. Коцева:

„У нас има един лек пик на ражданията от 2004 година до 2010 година. След това следва плавно намаление. Така че бихме казали, че идеята е сега поне да се запазят сегашните нива на раждаемост.“

Трябва да изтече годината, за да се види как ще се отрази пандемията на демографската криза. По повод смъртността данните на Националният статистически институт сочат, че само за последните две седмици на юли и една седмица на май месец имаше малко увеличение на смъртността спрямо същия период за миналата година. А статистиката от 320 човека смъртност от коронавируса за България това е една изключителна малка смъртност"

Като цяло България се отличава с висока смъртност заради застаряващото население, но другите аргументи са свързани с качеството на здравната грижа и нездравословния начин на живот у нас.

За да се обърнат тези тенденции е необходимо подобряване на икономиката и осигуряване на заетост на младите семейства, завърши проф. Коцева.

Още по темата чуйте в звуковия файл.