Пещерата Добростански бисер - живописен дар от природата

В разгара на лятото изборът за прекарване на отпуската може и да не е непременно на морския бряг. Много хора предпочитат планината, а в горещините прохладата на гората привлича туристите и през почивните дни в края на седмицата. Засилен интерес на българските туристи към планинските маршрути в Асеновградско регистрират вече от два месеца от общинското предприятие "Туризъм" в града.

Къщите за гости са пълни, а в тази част на Родопите предложенията за разходка сред природата са многобройни. Едно от местата, които някои избират да посетят, е пещерата Добростански бисер. В началото на октомври тя се затваря и не е достъпна за посетители до края на април, за да не се смущава зимният сън на колониите от прилепи, за които е техен дом. Тази година, заради различната ситуация, породена от кризата с коронавируса, пещерата беше отворена на 5 юни, а желаещите да я разгледат стават все повече с напредването на лятото.

Село Добростан се намира на 28 километра от Асеновград. Землището му е и част от най-големия биосферен резерват в Родопите - „Червената стена“. В района има множество карстови пещери, но единствената подходяща за посещения е Добростански бисер. Тя се намира на 5 километра от селото. Пътят е асфалтиран до вече нефункциониращата хижа "Марциганица", където могат да се паркират колите, а след това се поема пеша по пътеката, чиято крайна точка е хижа "Пашалийска", уточнява директорът на Общинското предприятие "Туризъм" Димитър Кирков.

"До пещерата се стига по туристически път, който започва от хижа "Марциганица" и в рамките на 20-30 минути се стига до пещерата и тъй като районът там се намира в резерват, трябва туристите да се придвижват по маркираните пътеки, без да се отклоняват от тях. Там е забранено брането на билки, лагеруването, паленето на огън, с тези неща туристите трябва да се съобразяват", подчерта Димитър Кирков.

Пещерата е проучена за първи път през 1963 година. Благоустроена е за посещения от местно туристическо дружество през 1990 година, но постепенно е занемарена. През 2012 година е възстановена със средства по Оперативната програма „Околна среда“, а от 2018 година я стопанисва асеновградското общинско предприятие "Туризъм". 

"Общата дължина на пещерата е 44 метра, денивелацията е 14 метра, има обезопасена стълба, стигаща до дъното. Отворът е с размери 60-70 сантиметра и дължина 7 метра, води отвесно в единствената голяма зала в дъното", допълни  Димитър Кирков.

Могат да се видят сталагмити, сталактити, сталактони. Има и струпване на големи гравитационни блокове в центъра на югозападната част на залата. Изваяните от природата различни образувания провокират въображението на всеки, който навлезе в този магичен и причудлив свят. Между образуванията могат да се видят и синтови езера, в някои от които има пещерни бисери. Всичко вътре е много впечатляващо, разказва след посещението си Милена Димитрова, която е очарована и от целия район около село Добростан.

"Неочаквано за мен намерих изключително красива пещера, много живописна и е пригодена за хора, които нямат голям опит в туризма. Осветено е, не е голяма пещерата по площ, но е с много интересни образувания, всичко е обезопасено. При влизане е малко стръмно надолу, но за това се предупреждава", допълни Милена Димитрова.

Добростанският карстов район е определян като вторият по богатство на пещери след карлуковския. Над 250 са картираните пещери. Освен в Добростански бисер, прилепи зимуват на колонии в пещерите Иванова дупка, Каргина дупка и Иванова вода. Изключително известни са и други 3 пещери  - Дружба, Ледница, в която снегът се задържа до юни-юли и Топчика - тя се намира над коритото на река Сушица и там са открити рисувани от първобитни хора изображения на кон, козел и елен. Влизането в тези пещери е забранено.

Единствената социализирана пещера, в която туристическите посещения са разрешени, това е Добростански бисер. В тази част на Община Асеновград са разработени и туристическите маршрути до Сливодолското падало - най-високия водопад в Родопите и до връх Червената стена.  Отделно могат да се посетят Кръстова гора, защитената местност Караджов камък и светилището в местността Хайдут кая, подчертава Димитър Кирков. Скалното плато Белантаж с надморска височина над 1250 метра също привлича много туристи. Предполага се, че светилището там се е използвало най-активно през първото хилядолетие преди Христа от тракийското племе беси.

Целия репортаж на Кремена Данева можете да чуете в звуковия файл.