Загиналите при мощната експлозия на пристанището в Бейрут миналата седмица нараснаха до 171, обяви ливанското министерство на здравеопазването.

Продължава издирването на хора под развалините, макар шансовете за откриване на оцелели да намаляват с всеки изминал ден. В същото време експерти по сигурността заявиха, че са предупреждавали властите за опасността от експлозия.

Шест години в пристанищен склад без необходимите мерки за сигурност са престояли близо трите хиляди тона амониев нитрат. Експерти по сигурността са предупредили още през юли министър-председателя Хасан Диаб и президента Мишел Аун, твърди Ройтерс.

Притесненията са били насочени по-скоро към това, че амониев нитрат се използва за изработването на експлозиви и може да попадне в ръцете на терористи. Тази информация нагнети още повече напрежението в Ливан, където протестите срещу властта постигна първа победа - правителството на Хасан Диаб подаде оставка, която беше приета от президента на страната.

„Наша първа задача е да се справим с преодоляването на катастрофата и едновременно с това да разследваме случая, без да губим ценно време. Задържали сме служители, отговорни за това бедствие, което е било укривано в продължение на седем години. С оставката искаме да отговорим на желанието на хората“, изтъкна Диаб.

Това обаче не успокои хората.

„Оставката на правителството не е достатъчна. Искаме отговорните за експлозиите да бъдат наказани“, казва младо момиче на път за протеста, сложило скиорски очила, за да се предпазва от сълзотворния газ на полицията.

Около 6000 души са ранените при силните експлозии, които оставиха повече от четвърт милион бейрутци без дом. Сред жертвите са и децата на Ахмед, бежанец от Сирия.

„Избягах от войната в Сирия, а тук погребах децата си. Все едно войната дойде с мен в Ливан“.

Ливан, който преживява най-дълбоката икономическа криза от десетилетия, сега отново е изправен и пред политическа криза. Съставянето на ново правителство след оставката на Диаб ще бъде изключително трудно, предвещават политическите наблюдатели.

Постигнатото споразумение между отделните религиозни общности в Ливан предвижда кабинетът в Бейрут да се ръководи от министър-председател сунит, президентът да е християнин, а председателят на парламента да е шиит.

Икономическото състояние на Ливан, катастрофалните последици от експлозиите и пандемията обаче не оставят много време за политически преговори.

Централна роля ще играе подкрепяната от Иран „Хизбула“, чието влияние е толкова голямо, че срещу волята ѝ на практика не може да се състави правителство. Протестиращите, както и международната общност, настояват за дълбоки реформи.

Международният валутен фонд изрази готовност да подпомогне Ливан, но поставя реформите като условие за финансовата помощ. За промяна в политическия модел настоя и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.