В Израел са отменени учебните занятия в най-силно засегнатите от пандемията окръзи

"В началото и децата, и ние бяхме вкъщи - имаше пълна карантина. Учителите преподаваха дистанционно. И ние бяхме техни "ученици", заедно с децата. Припомнихме си предавания материал и после с удоволствие помагахме по всякакъв начин на малките ученици около нас. Но и можехме да преценим начина на преподаване и доколко ясно обяснява учителя. Не случайно, през новата учебна година много от учениците смениха учебните заведения или паралелките, в търсене на по-добър преподавател. Преди обвинявахме децата, че не са внимавали в клас и за това не разбират урока, но при „домашното училище“ истината лъсна", каза Итамар Кацман, представител на Съвета на родителите в Израел. 

През май и юни, обаче вече бяхме на работа. Ние не можехме да контролираме учениците дали по време на дистанционните часове по по-трудните предмети не предпочитаха да отидат да си направят мляко с какао или просто не сменяха слушалките на компютъра със слушалките на плейъра си и слушаха музика, вместо уроците си, коментира Кацман.

"Не всички деца са дотолкова мотивирани да учат дори и без контрол. И това е проблем, за който още не е намерено решение".

Очакванията за новата учебна година са да се намерят достатъчно помощник-учители и помещения, където да се провеждат занятията, та повече дни от седмицата децата да ходят на училище реално.

"В същото време чувам, че усилено се снимат занятия по математика, водени от най-добрите и едновременно най-забавните преподаватели. Редовните учители тогава само ще доизясняват търпеливо материала, към който е предизвикан интерес. Надявам се експериментът да е успешен и скоро да се привлекат добри специалисти и по другите предмети", допълни Итамар Кацман.

Обучението онлайн засили тенденцията учениците да се стараят само по матуритетните предметни, а другите да загърбват, как трябва да се борим срещу  „комерсиализирането“ на образованието?

"Така беше и когато ходеха на училище. Важното бе да изкарат висока оценка по матуритетните предмети. Това се зачита, за да си намерят работа или да постъпят в университет. Дори по тези предмети, наблягаха на темите, които могат да се паднат на матура или в тестовете. Загърбват дори предмети, които иначе им харесват и им се отдават, но за успехът си в тях няма да получат поощрение. Стимул може да е и междудисциплинарното обучение".

В училище тийнейджърите не само се учат. Съучениците са приятели за цял живот, а и там се научават как да реагират в различни ситуации в обществото.

"Представете си какво изпитва един ученик, който точно в тази година е постъпил в първия гимназиален клас. И учителите и съучениците са му непознати. В най-добрия случай, през тази година, той се среща с част от класа 3 пъти седмично. Ако не прави бели или не е изоставящ или първенец, има опасност да остане „невидим“. А той може да реагира на тази изолация, като „изригне“ в непредвидима посока. И без Covid-19 за родителите бе трудно да намерят общ език с порасналите деца".

В нашата ЗУМ-среща формулирахме три правила за времето на изолацията. Първо организация, второ информация и трето „проветряване“, коментира Итамар Кацман.

Организацията се отнася до обучението по интернет и нашата помощ при него .Информацията - до осветляване вкъщи на проблемите с развитието на вируса и епидемиологичната обстановка.

"Най-сложно е така нареченото „проветряване“. Трудно е родител да замени приятелите, общуването, с които е затруднено от забраните на карантината. Тийнейджърите не са склонни много да споделят вкъщи, но ако решат, си спомнете какви бяхте на тяхната възраст и се опитайте да не правите това,което вас ви е дразнило. Може точно наложената изолация, която сигурно ще се повтори през зимата, да стане ключ за доверие между бащи и деца", изтъкна Кацман.