Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Илхан Юзгел: Турция не възприема ЕС като силен актьор, предпочита договорки с отделни страни

Снимка: архив

Според източници на АФП дискусиите за общи европейски санкции срещу виновниците за репресиите в Минск са блокирани от Кипър. От Никозия настояват преди да се заеме с Александър Лукашенко Европа да определи наказателни мерки срещу Ердоган заради турските проучвания за природен газ в кипърски и гръцки води.

При това положение, ако искат да покажат някаква солидарност с демонстрантите в Минск, европейците ще трябва да вземат по-решителни мерки по отношение на Турция. Такива мерки се очакват от съвета на лидерите на 24 и 25 септември.

Това, което те ще решат, може да има важни последици за турско-европейските, и съответно за турско-българските отношения. Колкото по-добре е информирано решението на лидерите, толкова е по-вероятно да се окаже правилното.

Според Илхан Юзгел - преподавател по международни отношения във Факултета по политически науки на Анкарския университет, въпреки заканите за санкции от Брюксел, Анкара не възприема ЕС като силен стратегически играч. Но все пак до мащабен военен сблъсък едва ли ще се стигне.

С Илхан Юзгел разговаря колегата от турската редакция на Радио България Мариян Карагьозов.

Г-н Юзгел, бихте ли представили турската позиция по въпроса за Източното Средиземноморие?

Преди всичко Турция претендира, че от гледна точка на международното право малкият остров Кастелоризо на гръцки или Меис на турски език, който се намира само на 2 км от турския бряг, не може да има изключителна икономическа зона. Турция включва зоната около острова в зоните, в които провежда сондажи в морето, което безпокои Гърция. Турция не признава възможността островите да имат морски граници и да създават претенции за континентален шелф и изключителна икономическа зона.

Как турското общество разглежда настоящата ситуация?

И правителството, и части от опозицията в Турция подкрепят настоящата позиция на страната по кризата в Източното Средиземноморие. Целият въпрос се разглежда като част от национална борба срещу бивши колониални сили, които, използвайки Гърция като инструмент, се опитват да обградят Турция и да погазят правата й. В такива условия е много трудно за опозицията изобщо да критикува правителството.

Какво според Вас мотивира турските действия? Дали целта е Турция да получи предимство при евентуални бъдещи преговори с Гърция или Анкара цели нещо друго?

Мисля, че това е била първоначалната идея на турското ръководство, но събитията се развиха другояче. Турските ръководители смятаха, че с военната си мощ и силния си флот ще тласнат Гърция към преговори от изгодна за Анкара позиция, но това не се случи. Гърция има подкрепата на Франция и други членове на Европейския съюз. Те смятат, че Турция е изолирана в Източното Средиземноморие, тъй като няма приятели и съюзници тук. Съединените щати подкрепят Гърция и Кипър. Турция няма дипломатически отношения на ниво посланици с Египет и Израел. Атина се опитва да използва турската изолация. Анкара се старае да компенсира тази изолация, подписвайки споразумението с Либия за изключителна икономическа зона. Това обаче само даде допълнителен тласък на настоящото напрежение. Все пак, не бих казал, че в момента нещата са извън контрол. Става дума за контролирано напрежение.

Смятате ли, че турските власти възприемат ЕС като колос на глинени крака?

Политически и стратегически Турция не възприема ЕС като силен актьор и обичайно предпочита да се договаря с отделните държави като Гърция, Франция или Германия. Също така президентът Ердоган обича да влиза във вербални сблъсъци с отделни членове на Съюза, тъй като това го поставя на нивото на тези големи страни.

В четвъртък вечерта се проведе първата среща на техническо ниво между военни делегации в централата на НАТО в Брюксел за избягване на военен сблъсък в Източното Средиземноморие. Безплодни ли са тези усилия или те ще доведат до намаляване на напрежението?

Да, тези срещи помагат донякъде. Работата обаче е друга. Няма да се стигне до война между двете страни в Източното Средиземноморие, но между тях съществуват проблеми. Гърция не е страна от Източното Средиземноморие, с изключение на един малък остров. В Егейско море Турция и Гърция са постигнали негласен консенсус. Гърция не обявява зона от 12 морски мили за свои териториални води, тъй като Турция ще сметне това за повод за война. Освен това, няма жизненоважни разногласия между двете страни в Източното Средиземноморие. Важен е кипърският проблем - спорът за водите около Кипър - кой кои зони ще получи. Засега в районите, за които Турция е дала заявки за преминаване на военни и изследователски кораби, не са открити природни залежи. Ако такива бъдат открити, това може да се превърне в голям проблем.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

И сорт "Брент", и лекият американски суров петрол паднаха под 70 долара за барел

Цената на петрола се срина с близо 4%  след обявеното примирие между Израел и Ирак от американския президент Доналд Тръмп. Тенденцията при търговията на черно злато не се промени, въпреки информацията, че примирието е нарушено.  Тръмп е предупредил Израел да прибере пилотите си в опит да спаси примирието И референтният за Европа суров..

публикувано на 24.06.25 в 18:35
Йово Николов

Йово Николов: Екзотичните зоопаркове се знаят от местните хора

" Екзотичните зоопаркове се знаят от местните хора , защото те са основно по провинцията ". Това обясни пред БНР по повод избягалия черен леопард  Йово Николов от "Капитал": "България е малка държава и както се казва всички са братовчеди и не би трябвало да е особено трудно да се установи точно откъде е избягало това животно ".  Директорът..

публикувано на 24.06.25 в 18:17
Томислав Дончев

Томислав Дончев: Ще има 4,8 милиарда лева за енергийно обновяване на жилищни сгради

4,8 милиарда лева ще са на разположение за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради у нас за следващите пет години, посочи вицепремиерът Томислав Дончев. Той участва в четвъртото издание на форума "Кметовете говорят", което се провежда в Габрово. 2,3 милиарда лева е финансовият ресурс от европейските програми за енергийно..

публикувано на 24.06.25 в 18:14
Кутловица, Еньовден

Еньовден в Кутловица – ден на билките, жътвата и вярата в здравето

В алфатарското село Кутловица, както и в много други кътчета на Добруджа, Еньовден не е просто дата в календара. Там обичаите оживяват, събират хората и връщат времето назад – когато росата лекуваше, а билките се събираха с трепет и молитва. Със събиране на роса още преди изгрев, с плетене на венци и първи удари на сърпа в нивите..

публикувано на 24.06.25 в 18:09
Кметът на София Васил Терзиев дава брифинг по актуални въпроси - 24 юни 2025 г.

Кметът Терзиев по казуса със заместника му Барбутов: Надявам се институциите да си свършат работата

Пълна проверка на работата на заместника си Никола Барбутов е разпоредил кметът на София Васил Терзиев. Той изрази надежда компетентните институции да си свършат работата. Не е имал данни за нередности в работата на Барбутов, който отговаря за европейските политики, международната дейност и туризма. Неофициално: КПК претърсва в СО след твърденията..

публикувано на 24.06.25 в 18:07

Все по-настойчиви призиви за примирие в Газа

Време е за примирие и в Газа. Това призоваха и от израелската опозиция, от семействата на заложници на "Хамас" след информацията за спиране на огъня с Иран и нов обстрел срещу чакащи храна цивилни палестинци.  "Трябва да приключваме и там, върнете заложниците и прекратете войната", написа лидерът на израелската опозиция Яир Лапид в "Екс". От..

публикувано на 24.06.25 в 17:51
Володимир Зеленски

Зеленски: Украйна може да произвежда над 8 млн. дрона годишно, но липсва финансирането

Украйна може да произвежда над 8 млн. дрона годишно, но липсва финансирането, заяви президентът на страната Володимир Зеленски на форум за отбранителната промишленост, който се провежда преди срещата на върха на НАТО в Хага. Той подчерта, че целта от 5 на сто от БВП за отбрана би могла да помогне за това. Лидерите на НАТО са пред..

публикувано на 24.06.25 в 17:38