Летните музикални фестивали в Дубровник, Сплит и Корчула в условията на пандемията Covid 19

Covid 19 постави под изпитание много от музикалните фестивали по света. Вместо през месец юни и юли, те се проведоха в края на август и през септември, като гостите от чужбина бяха рядкост. Това беше шанс за изява на местни изпълнители, които често доказват, че са на не по-ниско ниво от гастрольорите. Пристигат и местни младежи, които учат в престижни музикални училища в чужбина. Поне в това се убедихме от няколко фестивала на брега на Адриатическо море, които посетихме в три хърватски града - Дубровник , Сплит и Корчула.

Всеки от музикалните фестивали е с дългогодишна история и има много почитатели. Основно следяхме фестивала в Дубровник. Той се провежда в бившия дворец на градоначалника, сега музей. Сградата напомня на венецианския дворец на дожите, но за разлика от италианските владетели, рагузенскиат кмет (защото старото име на Дубровник е Рагуза) е управлявал винаги само един месец и за неговите качества са съдили по това дали ще успее да осъществи поне едно полезно за народа дело. Ложата за журналисти беше на площадка към тържествената зала и покоите на някогашните кметове на втория етаж. Странно изглежда парапетът, който сякаш се държи от две ръце. Това изглежда като предупреждение, че са стръмни стълбите към властта и на върха човек е за кратко. За седми пореден път програмата на фестивала в Дубровник е подбрана от диригента с френско-италиански произход Марк Тардю. Той е един от много търсените съвременни диригенти по света, който твърди, че се е влюбил в Дубровник от пръв поглед и винаги, когато намери свободно време, идва да дирижира местния симфоничен оркестри и лично подбира участниците в музикалния фестивал. Заради вируса публиката беше много редуцирана, но на ниво. Първият концерт, който слушахме, бе на Vid Veljak /виолончело/ в съпровод на Dora Iveković /пиано/. Те изпълниха произведения на Бетовен, Шостакович и Пиацола. Бисовете бяха с произведения на хърватски композитори. Това е една от традициите на фестивала - след като са се изявили със световна класика, музикантите да популяризират родната музика. Вторият концерт бе на квартет от Детройтския симфоничен оркестър - DSO String Quartet. В програмата бяха включени творби на Бетовен и Дебюси и след това традиционните бисове. Не познаваме хърватската класическа музика, но според нашия съсед по стол - хърватски журналист, те бяха избрали произведения с морска тематика. И това бе много сполучлив избор, щом от прозорците на двореца на градоначалника се виждаше нереално-тъмносиньото море край Дубровник, яхтеното пристанище и десетките острови. Най-близкият остров е спасил ерусалимския император Ричард Лъвското сърце, когато е бягал от ордите на Саладин и е бил настигнат от буря, която потапя кораба му.

В Сплит по препоръка на хърватски музиковед отделихме време да послушаме репетиция местния състав за традиционно акапелно пеене в един много характерен местен стил – клапа, признат от ЮНЕСКО за образец на нематериалното културно наследство. Доколкото сме слушали изпълнения в този стил, те бяха на ансамбли от 4 до 12 души или по-точно приятелски групи, които пеят градски песни „на маса“, затова твърде строгата музика ни изненада. Не знаем дали стила на Сплитския състав е по-близък до църковното пеене или бяха избрали такъв репертоар заради фестивала за класическа музика, който също тече в късното лято и ранната есен.

Последната репетиция, която слушахме, беше под прозорците на католическа катедрала в горещ септемврийски следобед в Корчула. Това е родния град на Марко Поло. Разположението на селището е донякъде изненадващо. Това е дълбоко изнесен в морето полуостров, свързан с тънка ивица суша за едноименния остров, за който това е по-малкия град. Корчула напомня за българския Несебър със своите старинни къщи, очертали тесни улички. Тук те са под прав ъгъл. Заради Covid 19 градът приличаше на призрачен, почти нямаше туристи. Сервитьорите в многобройните заведения бяха повече от посетителите. На този фон усилената репетиция на трио от китара, флигорна и флейта, което изпълняваше барокова музика от стари италиански и хърватски майстори, ни привлече като магнит. Музикантите много се стараеха, но от време на време имаха неочакван „съпровод“. По отколешна традиция всеки кораб, които преминава по тясната ивици море между Корчула и най-близкия град на материка – Оребич, свирва три пъти. С бодър звън му отвръщат камбаните на построения на височина над града францискански манастир. Вечерта трябваше да има концерт. Преди всяко изпълнение за избраните гости, обаче, на площада за всички се изпълнява един танц с 400-годишна традиция, който е бил характерен за средиземноморските страни от Гибралтар до Гърция, но навсякъде е бил забравен и е останал само в Хърватия. Това е танц със саби между войниците на черния и на червения крал, които се борят за ръката на принцеса. Става дума за битка между доброто и злото - кое от тях има право на бъдеще и продължение чрез красивата девойка.