Няма практика „инхаус“ поръчките да се използват за многомилионни проекти

Практика ли е да се дават поръчки на частни фирми чрез „инхаус" поръчка на държавна компания с цел избягване на конкурс и конкуренция и в какви случаи се прави това?  

С какви възможности разполага държавната фирма „Автомагистрали", която ще вземе малко над 1 млрд. лева за изграждането на 66-км участък от пътя Видин - Ботевград без обществена поръчка? Това е участъкът между пътен възел „Макреш“ и обходния път на Монтана.

"Автомагистрали" вече взе две подобни поръчки за изграждането на части от АМ „Хемус“ за близо 3 милиарда лева, както и близо половин милиард за укрепването на свлачища и пропадания по републиканската пътна мрежа през тази и следващата година. Компанията наема подизпълнители, които не минават през конкурс.

„Магистрала се печели от фирма, която може да изпълнява обект за 1 милиард лева, но тя не го изпълнява сама, а обикновено прави логистика, организира финансиране и набира подизпълнители. Когато тази фирма е частна, минава през обществена поръчка, там има конкуренция, там играят много фирми и се стига до фирмата, която може да извърши тази дейност. Когато се използва държавна фирма, в закона има текст – „инхаус“, който може да се използва за възлагане на държавна фирма без обществена поръчка“. Това обясни пред БНР бившият изпълнителен директор на Камарата на строителите Иван Бойков.

По думите му в цял свят и най-вече в Европа „инхаус“ поръчките се използват на общинско ниво при неотложност, когато трябва бърза да се изпълняват определен вид дейности.

„Говорим за малки поръчки, да кажем средни, но изпълняването на такива обекти – милиардни, милионни, няма такава практика. Сега, дали държавната фирма „Автомагистрали“ има възможности – тя досега не е изпълнявала такива поръчки“, коментира Бойков в предаването „Преди всички“.

Иван Бойков уточни, че отговорността за дейностите, извършени от подизпълнители, носи изцяло държавната фирма.

„Така работят и частните фирми, но те обикновено декларират кои ще им бъдат подизпълнителите, когато участват в поръчка. Тук този момент се избягва. /…/ Тук има една скрита картинка - на кого ще възложи тя не е длъжна да го обявява“.

Според Бойков при този вариант се избягва загубата на време заради обжалването на обществените поръчки и на второ място – контролът върху държавната фирма е изцяло на държавата, която възлага.

„Нали разбирате – тук се получава така, че държавната фирма превъзлага на други фирми дейност, а контролът е в този, който поръчва. Тоест общественият контрол е минимизиран. Тя е законна като дейност, но не знам дали е целесъобразна от гледна точка на обществения интерес“, подчерта Иван Бойков.

„Явно се бърза, страшно се бърза да се случи обектът, но аз имам съмнения, че в тази ситуация, в която живеем, в която работим, контролът е сложен. Няма го общественото начало, няма ги обществените поръчки“, изтъкна още Иван Бойков.

Интервюто с Иван Бойков можете да чуете в звуковия файл.