Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Даниел Стефанов: Най-големият риск е „пакетирането“ на България с Полша и Унгария

Свръхочакването, че една резолюция ще разреши политическата криза, може да прерасне в евроскептицизъм

Даниел Стефанов
Снимка: Иван Русланов, БНР

„Пакетирането“ на България с Унгария и Полша е много опасно, предупреди пред БНР политологът Даниел Стефанов преди окончателното финализиране на резолюцията на Европейския парламент за върховенството на закона у нас.

За мен най-големият риск е „пакетирането“ на България с Полша и Унгария. Като гражданин смятам, че мястото на България не е там, въпреки всички проблеми, които имаме, защото това е много сериозен репутационен проблем. Ако България влезе в тази група в очите не само на евродепутатите, но и на останалите членове на Европейския съюз, това ще ни създаде много големи неприятности в бъдеще“, коментира Стефанов в предаването „Преди всички".

Стефанов вижда друг риск в създаденото „много голямо очакване сред нашето общество, че в момента, в който не можем сами да намерим изхода от политическата криза, една такава резолюция ще помогне за нейното разрешаване“. Това по думите му е очакване, което по никакъв начин не може да се сбъдне, а несбъдването му се превръща в антиевропейски настроения.

Има държави, които ще се противопоставят на механизъм на директното обвързване на върховенството на правото с еврофондовете, смята политологът. „Предполагам, че ще има санкции, но те няма да са толкова остри. Със сигурност ще има тежка процедура, защото в такъв сложен механизъм няма как процедурите да са леки“, изтъкна Даниел Стефанов.

Позицията на страните-донори в ЕС е много ясна – механизъм за обвързване с върховенството на правото ще има, но трябва да се отчита и остротата, с която държави като Унгария и Полша му се противопоставят, отбеляза още Даниел Стефанов.

С предишната Европейска комисия управляващите се опитваха да приключат връзката между България и проблемите с върховенството на правото. Последните дебати и резолюцията обаче промениха посоката на развитие на тази тема, подчерта Стефанов.

Ако досега някой си правеше илюзии, че България приключва с този въпрос, след тези дебати и тази резолюция това съвсем не е така. Темата е наново отворена, с пълна сила. Не мисля, че този проблем скоро ще бъде затворен.“

Когато се вкарват такива спорни документи, това, което най-често се случва, не е онова, което очакваме – принципен документ, а борба между отделните политически семейства, поясни още политологът и даде примери как резолюции за Унгария и Полша се превръщат в размяна на удари между отделните политически "семейства".

В случая със самия текст на резолюцията за България всяка една група в Европейския парламент е вкарала „неща, които нея я вълнуват, далеч-далеч не се говори само за върховенство на правото в България“, отчита Стефанов и посочва Истанбулската конвенция, ромите и гей браковете.

Няма какво да се съмняваме и от едната, и от другата страна как са произведени тези текстове – те идват от български групи и това е част от проблема в този инструмент: да се произведе резолюция на Европейския парламент.“

ЕП е орган със сериозни политически сблъсъци и трудно можем да очакваме резултатът да е балансиран, обобщи политологът.

Мнението на Даниел Стефанов чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20