Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Калина Йорданова: 1/3 от българите биха решавали сами психично-здравните си проблеми

Снимка: Pixabay

Все още е висок процентът на хората, които вярват, че е добре психично болните да не бъдат в общността, а изолирани, въдворявани някъде. Това каза в предаването „Преди всички" д-р Калина Йорданова от екипа на Платформата за психично здраве „КОЖА“. Та се позовава на съвместно изследване с „Галъп“, открояващо основни маркери в нагласите на българите към психичното здраве.

Изследването отразява по-скоро нагласи, отколкото реалната ситуация. Затова и стереотипите, навиците и културалният натиск са много по-силно отразени, отколкото личната ситуация на всеки респондент. Засяга се чувствителна тема, затова и въпросите са зададени условно, поясни Йорданова. „Рамката на изследването предполага много от стереотипите да бъдат водещи пред психическите преживявания на запитаните лица.“

На пръв прочит прави впечатление, че само 21% биха се обърнали към приятел, за сметка на доста високия процент запитани, които биха потърсили специалист, ако имат психичен проблем, което е притеснително, ако го преведем на езика на соматичната болест, например бъбречна криза, обясни д-р Калина Йорданова.

„Едва ли 21% ще попитат приятел, 7% ще се опитат да се справят сами, а 6% няма да знаят какво да правят. Това ме кара да мисля, че около една трета от българите все още се опитват да решават въпроса за психичното си здраве, без да адресират специалисти и също така тези, които се обръщат към специалист, чакат много време.“

Д-р Йорданова сподели примери от практиката си за хора, които от години страдат от панически атаки или депресивни състояния, но им отнема много време да ги разпознаят като такива, а след това да се осмелят да говорят за това пред друг.

Калина Йорданова отбеляза още ролята на информираността дали става дума за феномен на съвремието ни или за конкретен проблем на отделния човек, който се нуждае от внимание и професионален съвет. „Тоест колко от нас могат да разпознаят едно състояние като личностова характеристика, като временно състояние или наистина това е сериозен проблем.“

Като проблем респондентите в изследването открояват предимно заболявания с ярка клинична картина или такива, които от дълго време циркулират в общественото пространство с етикети, посочи специалистът. „Например човек в остър психотичен епизод като че ли ще бъде много бързо разпознат като човек с психична болест, но такъв, който е просто оттеглен, който е тъжен, няма да събуди същата тревога у другите.“

Шизофренията и депресията веднага се назовават като психични болести, но тревожността или обсесивно-компулсивното разстройство будят съмнения дали трябва да се консултират със специалист или не, което е белег, че хората трудно се ориентират, отчита още д-р Йорданова.  

От изследването става ясно, че когато става дума за психичното здраве на децата, жените са по-запознати от мъжете, допълни Калина Йорданова.

При зависимостите единствената, която категорично се разпознава като проблем, е наркотичната. При зависимостите от алкохол и хазарт доста висок процент от анкетираните смятат, че те са въпрос на слаба воля и ще отминат от само себе си.

Има известно отместване на представите за посещението при психиатър и психоаналитик, за обръщането към специалист, смята д-р Йорданова. Това е валидно най-вече за хората в големите населени места с по-висок образователен ценз, които имат повече информация и могат да разпознават състоянието си по-добре.

Чуйте цялото интервю в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04

ПроТЕСТ за мъжкото здраве пред НДК

На 7 ноември за девета поредна година се проведе кампанията „Твоето здраве е твоя отговорност“, посветена на профилактиката на рака на простатата. Инициативата беше организирана от Astellas Pharma България в партньорство с Българското онкологично научно дружество и Българското урологично дружество . За първи път в България кампанията включи и..

публикувано на 16.11.25 в 06:51
Людмила Зафирова

Роботика и виртуална действителност подпомагат възстановяването след инсулт

Терапия с роботика и виртуална действителност подпомага възстановяването след инсулт Терапия с роботизирани устройства и виртуална действителност се използва у нас като съвременен метод за възстановяване на пациенти след инсулт. Това обясни физиотерапевтът Людмила Зафирова. Последиците от инсулта често включват затруднено движение, пареза на крайници,..

публикувано на 16.11.25 в 05:10
Слави Бинев

Слави Бинев: Само тези, които вярват, могат да уважават вярата на другите

"Човек е най-трудно да бъде оценен в собствената си държава" . Това коментира пред БНР архонт Слави Бинев , бивш евродепутат, напуснал партията, която самият той е създал. Днес е посветил времето си на спорта и е президент на Българската федерация по таекуондо: "Да съм член на Съвета на световното таекуондо до голяма степен е може би оценка от..

публикувано на 14.11.25 в 19:42