Изявление на посолството на Азербайджан по повод на протеста пред мисията

Следва оригиналният текст.

ЗАЯВЛЕНИЕ

на Посолството на Република Азербайджан в Република България за българските медии във връзка с провокацията на арменската общност в България

Във връзка с „акцията“, която група арменски радикали се опитаха да проведат пред посолството на Република Азербайджан в Република България на 8 октомври 2020 г., представяме на българската общественост следното:

-  Предполагаемата „акция“, организирана от арменската общност в България, се възприема като постановка на арменското посолство в България. Вече е известно, че новоназначеният посланик на тази страна веднага след пристигането си в страната се среща с представители на арменската общност в различни региони, за да ги организира. В резултат на това, както се е случвало и по-рано, българските граждани от арменски произход са използвани като инструмент срещу трета държава в интерес на Армения. Съжаление предизвиква фактът, че злоупотребата с територията и гражданството на България се използва като платформа срещу Република Азербайджан, което е в разрез с Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.. Припомняме на „лицата“, които са вдъхновени от свободни, демократични и прозрачни ценности, както и от правото на свобода на събиранията, че тези понятия не могат да бъдат използвани за злоумишлени намерения, оскърбителни думи и насилие. Трябва да се има предвид, че международните споразумения, по които Република България е страна, имат предимство пред националното законодателство на страната и по никакъв начин не могат да възпрепятстват нормалното функциониране на посолството;

-  Общоприет е фактът, че представителите на арменската общност в България се отличават на Балканите с агресията си. Продължаващата агресия срещу посолството го доказва още веднъж. Известно е, че паметникът на "арменските герои", проляли кръвта на хиляди азербайджанци, е издигнат в различни региони на България, включително във варненския квартал "Галата", а в София има плоча. Днес арменската общност в България използва всяка възможност не само да идеализира онези, които се ръководят от теорията за фашизма и нацизма, но и широко ги популяризира;

-  В отличие от митичните предположения на арменската страна, позицията на азербайджанската страна се основава на нормите и принципите на международното право, 4 резолюции (S / RES / 822, S / RES / 853, S / RES / 874 и S / RES / 884) на Съвета за сигурност на ООН, приети през 1993 г., на Заключителния акт на ОССЕ от Хелзинки и документите и решенията на тази организация, приети с консенсус (включително от Република Армения). Припомняме, че контранастъплението, започнато от азербайджанските въоръжени сили на 27 септември 2020 г., се извършва в международните граници на Азербайджан и има за цел да защити суверенитета и териториалната цялост на Република Азербайджан, да осигури безопасността на цивилното население и да предотврати нова арменска агресия. Контранастъплението се извършва в рамките на правото на самозащита и в пълно съответствие с международното хуманитарно право, в съответствие с член 51 от Устава на ООН. Азербайджанската армия няма никакви военни цели на територията на Армения и се предприемат всички необходими мерки за защита на цивилното население в региона. Въпреки това, въоръжените сили на Армения не само целенасочено се насочват към цивилни лица и съоръжения на протежение на фронтовата линия, но и атакуват гражданска инфраструктура далеч от района на операциите. Това е демонстрирано с изстрелването на две ракети със среден обсег на действие от 300 километра в региони Хъзъ и Абшерон, голям брой касетни ракети "Смерч" във втория по големина град в страната Гянджа, и две ракети в град Мингечевир, където се намират водохранилище и електроцентралата. В същото време безсъвестно арменско ръководство се опита да бомбардира трансрегионалните тръбопроводи, доставящи енергийни ресурси за Европейския съюз (включително България) и мултимодалния транспортен коридор Изток-Запад, преминаващ през Азербайджан (и България);

-  Разликата между позициите на Азербайджан и Армения е, че докато азербайджанските въоръжени сили справедливо се борят за осигуряване на териториална цялост в своите суверенни територии и в рамките на международно признати граници, арменската страна използва всички средства, включително военни престъпления, за постигане на нови планове за агресия със стъпки, противоречащи на международното право;

-  Едно от най-смущаващите обстоятелства, които можем да си представим през 21. век е, че агресивната акция пред посолството се основава на сблъсъка между Кръста и Полумесеца и борбата между християнството и исляма. Въпреки това, въз основа на историческия опит, предварително беше известно, че арменската григорианска църква ще използва най-висшите ценности на християнството за своите гнусни цели. Защото от историята е известно, че представителите на тази прослойка са си присвоявали древните църкви на Кавказка Албания и нейната идентичност, които са съществували на територията на Азербайджан, са присвоявали откраднатите албански имена и паметници, както и изцяло са подкрепяли арменския тероризъм. Омразата към азербайджанците, етническата и религиозна нетърпимост, както и екстремизъм и сепаратизъм, подбуждане на обикновените арменци към „отмъщение“, събиране на средства за „висша цел“, митовете за „древността“ и „страданията“ на арменския народ заемат специално място в дейността на тези лидери. Със съжаление отбелязваме, че „висшите ценности“, изброени по време на организацията на „акцията“ и от които те са били ръководени, и мисията на църквата в Ечмиадзин, особено усърдието на Храч Мурадян, не са останали незабелязани. Х. Мурадян, който пристигна в България през 2014 г., е завършил религиозна семинария в Ечмиадзин, бил е секретар на Католикос Карегин II, както и „свещеник в арменската армия в Нагорни Карабах“, не се съмнява в своите „намерения“ в социалните мрежи.;

-  Ние заявяваме, че арменската общност в България, подобно на сегашното ръководство на Армения, се опитва да прикрие политиката на окупация, като добавя към въпроса напълно неоснователни религиозни нюанси. Става ясно, че забравят колко бързо след придобиването на независимост Армения се превърна в моноетническа държава. За разлика от Армения, Азербайджан се отнася с чувство на толерантност и солидарност с всички общности, независимо от националната или религиозната им принадлежност.

Азербайджан винаги е придавал специално значение на опазването на идентичността и историческото и културно наследство на християнската общност. В тази връзка дейностите на всички религиозни общности, начело с източноправославната общност у нас (около 200 000 души), се наблюдават постоянно и нашите мултикултурни ценности се обогатяват. По отношение на „Изявлението“ на арменската общност, ние искаме да отбележим, че като обърнем внимание на историята на строителството на изброените църкви, има доказателства, че те не са построени от арменци. Подписаният през 387 г. договор между Сасанидите (Персия) и Византия слага край на съществуването на Армения (Армения - сега обхваща езерото Ван и околните територии), за която хаите (арменците) твърдяха, че им принадлежи.

Тоест, след IV век не само в Кавказ, но и като цяло в света не е съществувала арменска държава. Църквите в Нагорни Карабах са принадлежали не на арменците, а на албанците, великите предци на азербайджанците, а вангите (еквивалент на манастирите) – на християните-кипчаци. В противен случай арменците трябва да изяснят защо споменаваните от тях названия Гянджасар, Дидиванг, Вангасар, Зангитаг, Худаванг, Падар, не са на арменски език, а на древноалбански, тюркски и средно-персийски езици. В тази връзка, трябва да си припомним и великолепните албански християнски храмове като манастирът „Амарас“ (IV век), църквата „Килсадаг“ (IV-V век), храмът „Мамрух“ (IV-V век), храмът „Лакит“ (IV-VI в.), храм „Гум“ (IV-V век), манастирският комплекс „Худавенг“ ( VI-VII в.), храмът „Генджесер“ (XIII в.) и др.

Известно е, че преселването на арменци от Османската империя и Иран в Кавказ се извършва въз основа на руско-иранския договор от 1828 и руско-османския договор от 1829 година. Съществували в планинската част на Карабах преди това време християнско-албанските църкви през 1836 г. са били подчинени на Арменската църква в съответствие с целите на царска Русия. По този начин, съгласно Правилника на руския сенат от 10 април 1836 г., основан на Указа на император Николай I от 11 март 1836 г., Албанската църква се предава в управлението на Арменска апостолическа църква.

Възниква риторичният въпрос по отношение на същността на „Изявлението“.

Ако арменците твърдят, че всички територии, за които претендират, им принадлежат, тогава защо като християнска нация са построили джамии по тези територии? Например, построената през 1678 г. джамия Тепебаши в Иреван, построена през 1764-68 г. Синята джамия в Иреван, джамията Сартапа (18 век), джамията Джафари (1898 г.), джамиите Чатирли, построени в началото на 20 век и др. Преди арменците да претендират за Нагорни Карабах, би било по-добре да обърнат внимание на призива към правителството на Азербайджанската демократична република през 1918 г. да им даде град Ереван, като столица, която е и столица на днешна Армения.

В заключение бихме искали да отбележим, че според логиката на арменците, арменците, преселили се в България един век по-късно, могат да предявяват териториални претенции към България въз основа на съществуването на арменски църкви в тази страна. Поради тази причина препоръчваме на лидерите на арменската общност в България да преразгледат абсурдните си твърдения и да запомнят гореспоменатите факти, особено онези, които засягат основите на християнското минало на Азербайджан.