Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Зураб Церетели, за когото няма вчера, има само утре

От днес до 15 ноември столичната галерия „Графикарт“ ще покаже рисунки, графики и монотипии на Зураб Церетели.

От възхита до възмущение - 86-годишният грузински скулптор и художник предизвиква полярни оценки от десетилетия. В София ще бъдат показани за първи път негови графични листи, монотипии и рисунки.

Освен като творец, Зураб Церетели е познат и като председател на Руската академия на изкуствата, посланик на добра воля на ЮНЕСКО и Кавалер на ордена на Почетния легион на Франция.  

Церетели има своето запазено място в световното арт пространство с монументалните си творби в Русия, САЩ, Англия, Израел, Испания, Бразилия, Франция, Тайланд, България, Грузия. У нас скулптура на Церетели е разположена в Двора на кирилицата в Плиска.

През 2008 г. Зураб Церетели имаше изложба в Пловдив. Градът не е избран случайно.

Зураб Церетели е наследник на грузинския княз Алексей Церетели, руски дипломат, който през 1876 и 1877 г. ръководи руските консулства в Одрин и Пловдив. След Берлинския конгрес е част от международната комисия, съставила Органическия устав на Източна Румелия. Паметник на княз Алексей Церетели има в Батак. На него е кръстено и пловдивското село Церетелево.


„При него няма лошо настроение. Сутрин той става рано, тренира с щанги, от детските си години взима контрастен душ с гореща и студена вода. Ако не е нарисувал една картина или не е написал нещо, за него този ден не съществува – има добро настроение тогава, когато работи“, разказва внукът на твореца Василий Церетели. Заради пандемията дядо му няма да присъства на откриването на изложбата. За Зураб Церетели няма вчера, има само утре, става ясно от думите на Василий.

Василий Церетели определя дядо си като много слънчев и позитивен човек. „За него е много важно да влага в своето изкуство тази позитивна енергия.“

Аз вярвам в изкуството на Зураб Церетели, той е мой герой“, не крие арт дилърът на Зураб Церетели извън Русия Стефан Стоянов.

Когато започнал да работи с него, Стефан поискал да живее при него в продължение на две седмици и да е неотлъчно с него през този период. „Прекарах две безумно фантастични седмици. Аз съм на 54, разлика от около 30 години. Някъде към 10 вечер вече изнемогвах. От сутрин до вечер – от 7 часа закуска, някъде към 12 той се прибира в спалнята си. Много рядко се раждат такива хора“, споделя Стоянов.

Той иска софийските любители на изкуството да видят „интимния Зураб“, темите, които го вълнуват от млад художник до днес – любовта, носталгията към родната Грузия и любовта към живота.

Стефан Стоянов адаптира изложбите на Зураб Церетели за съответната публика. „Защото всяка публика, всяка географска позиция има своята светлина, своето светоусещане, своята чувствителност. Не можеш да дойдеш с куфарите от Ню Йорк или Москва, да ги стовариш в България и да кажеш – ето ме и мен, аз така виждам светлината. Трябва да има някакъв диалог с конкретната култура“, убеден е Стоянов.

Критиците на грузинския творец определят работите му като кичозни. Стефан Стоянов смята, че те не отчитат спецификата на обкръжаващата среда, в която дадена скулптура се намира.

Това е човек, който се вписва в мястото, в което работи – от мозайка, до рисунък, той се адаптира.“

Василий Церетели твърди, че дядо му е възприемчив към критиката. „Всяка голяма творба предизвиква различни чувства. Когато е строена Айфеловата кула - някой я е харесвал, някой не. Винаги е необходимо време“, философски разсъждава Василий, според когото художникът винаги има свободата да създава собствен образ.

Зураб Церетели не е правил скулптури, посветени на Ленин или Сталин, на управниците от онова време, винаги е бил свободен художник, допълва Василий Церетели.

Той просто е дипломат по рождение. Смятат го за приятел на най-противоречивите личности на нашето време и от двете страни на Океана, обяснява Стефан Стоянов. „Това е човек, който успява да се защитава със силата на своето изкуство и да избягва конфликта.“

От най-ранна възраст Василий ходел с дядо си Зураб Церетели в неговото ателие. Водил го и в Япония, когато бил едва 8-годишен. „Исках да стана художник. До момента на дипломната ми изложба нито веднъж не чух от дядо си – браво, това е хубаво! Никога не ме е хвалил, за да не ми въздейства, да не повлияе върху моя творчески път.“

Още щрихи от портрета на грузинския творец чуйте в звуковия файл. 

Снимките са предоставени от галерия „Графикарт".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аспарух Лешников

Нова книга за Аспарух Лешников излиза в началото на 2025-а

Новата книга "Целувам ви, Аспарух Лешников" ще излезе от печат в началото на новата година. Автор е д-р Веселина Узунова. Тя е ползвала семейния архив, предоставен от внучката на известния певец - Джесика Лешников, която живее в Лондон и е оперна певица.   Когато четете книжката, ще имате възможност и да слушате известните шлагери на Аспарух..

публикувано на 02.12.24 в 10:07
Константин Анастасов - художник

Константин Анастасов: Изкуството е най-добрата дипломация

Гост в рубриката „Горещо сърце“ е пазарджишкият художник Константин Анастасов.   Неговото много спектърно творчество провокира различна публика, включително и детската, която го дарява с много емоции и непринуденост.   Константин Анастасов е носител на таз годишната национална награда на СБХ в раздел карикатура.  Той е автор на много творчески и..

публикувано на 01.12.24 в 08:09
Кирил Маричков

Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (втора част)

"Изотопия" се размечта не просто за Ден на будителите, а за цял месец (защо не и повече), в който да се срещаме с хората, превърнали се в будната ни национална съвест . Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част) Сред тях е Кирил Маричков , а и всички познати и непознати нему, с които..

публикувано на 22.11.24 в 19:55
Кирил Маричков

Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част)

Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното. На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на..

публикувано на 20.11.24 в 16:38
Наталия Георгиева

Наталия Георгиева се е посветила на читалището в село Гурково

В рубриката „Горещо сърце“ отиваме в балчишкото село Гурково, където ни отвежда кореспондентът ни в Добрич Мая Райнова. Там тя се срещна с председателя на читалище „Свобода“ Наталия Георгиева, която родом е от Велико Търново, но след години в чужбина решава не просто да се завърне в България, а да се премести близо до морето.  "Човекът, който..

публикувано на 17.11.24 в 06:24

Омайващата Юркие Фейзи предава на хората позитивния си дух

Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..

публикувано на 10.11.24 в 08:14
Йордан Караджов

Данчо Караджов: Националното радио е в основата на успеха на "Сигнал"

"Националното радио , без никакво притеснение мога да кажа, че е в основата на успеха на "Сигнал", каза Йордан Караджов пред "Нощен хоризонт". "Да те жадувам", "Може би", "Сбогом", "Липсваш ми" са само няколко заглавия, които вече 46 години пренасят поколенията в свят на рок емоция и дълбоки спомени , създадени от музиката на "Сигнал"...

публикувано на 07.11.24 в 14:55