Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Петър Ганев: Бюджет 2021 - големи харчове, никаква реформа

Отпадането на подоходния критерий за детските надбавки е заложено само за 2021 г.

Петър Ганев
Снимка: БГНЕС

В някои от големите харчове в бюджета за 2021 година не се вижда никаква реформа, а социален елемент, но изкривен през политически възгледи и програмиТова заяви пред БНР икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

„Вдигаме минималната пенсия с 50 лева, а срещу това не стои абсолютно никаква реформа. Нито сме ограничили ранното пенсиониране, нито е преизчислен моделът, по който се смятат пенсиите, нито сме уредили втората пенсия как се изплаща. Стъпки за реформа няма, но има повече разходи“, даде пример той.

Ако гледаме на макро ниво, за догодина залагаме ръст 10% на приходите, това означава, че залагаме да няма нова карантина, коментира Петър Ганев в предаването „Преди всички".

„Отново разписваме бюджет, в който имаме дефицит от 5 милиарда лева и приемаме, че няма да има нова карантина. Рискът, големият е – какво става, ако има нова вълна на  социални ограничения, и в Европа, и у нас, съответно тези приходи не успеят да се изпълнят, тъй като отново сме затворени за известен период. Тогава какво става с дефицита? Той би отишъл неудържим.“

„Отново имаме ревизия на тазгодишния бюджет. Това и преди се е случвало – като се внася бюджетът за следващата година, да се ревизира и текущият, като дефицитът скача от 3.5 милиарда на над 5 милиарда за тази година или около 5“, допълни Ганев.

През септември един от въпросите беше как ще постигнем тези 3.5 милиарда до края на годината, отбеляза още Петър Ганев. „По всичко личи, че правителството не само ще ги достигне, ще опита да достигне и до 5 милиарда. Очевидно това ще стане през доста капиталови разходи, което и в предни години сме го виждали – в края на годината се сключват договори за една или друга отсечка на магистрала. Иначе просто няма как да стигнем до тези 5 милиарда дефицит.“

Остава неяснота как точно и защо концентрираме такъв огромен разход в края на годината, при положение, че пандемията, най-тежкият й удар беше през март и април, началото на май, подчерта икономистът.

Отпадането на подоходния критерий за детските надбавки – тоест всяко дете да получи такива, е предвидено само за 2021 година, а от 2022 година ще го има. Опитът показва, че това е абсолютно невъзможно. 

Няма как през 2021-а да дадем пари на всички деца, след което политически на около над 700 000 деца да им отнемем детските през 2022-а. Нали си представяте политически веднъж като си дал, колко трудно после взимаш обратно“, коментира Ганев в предаването „Преди всички“.

Детските надбавки са един от примерите за безкрайно лошо направена политика, смята петър Ганев. „Вместо да фокусираме там, където има бедност, където има проблем, в опит да дадем на всички, всъщност даваме по толкова малко, че ефект няма. И вместо да концентрираме, ние продължаваме да разширяваме.“

Харченето винаги е повече, когато предстоят избори, но дори в тази обстановка може да се направи разграничение между малко по-смислени политики и такива, при които по-скоро повдигаш вежди и не виждаш дългосрочния смисъл в тях, обобщи Петър Ганев.

Мнението в детайли чуйте в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04