Ще се стигне ли до прекратяване на митническото споразумение между ЕС и Турция

Малко вероятно е да се стигне до прекратяване на митническото споразумение между Европейския съюз и Турция, прогнозира в предаването "Събота 150" Гюнтер Зойферт от Германския институт за международни отношения и сигурност. По думите му Брюксел трябва да се опита да използва търговската политика като инструмент за подобряване на отношенията с Анкара:

"Предложението за предоговаряне на митническия съюз би включвало и разговори за визовата либерализация, както и изразяване на готовност за по-сериозно финансиране в борбата с нелегалната миграция. Това е всичко, което Европейският съюз може да предложи на Турция. Всеки допълнителен елемент към това предложение вече би означавало "политика на умиротворяване", а ние знаем, че Франция, Австрия и Гърция ще опонират сериозно на подобен подход". 

Според Кадри Тастан от Германския фонд "Маршал" през декември, когато евролидерите трябва да вземат отношение как да продължат отношенията с Анкара, може да се стигне до определени санкции:

"Може би ще има мерки срещу физически лица и оператори на корабите, използвани в турските проучвания в Източно Средиземно море. Това е единственото, което може да се очаква".

Гърция поиска Европейският съюз да прибегне до един от сигурните си инструменти за натиск върху Турция - споразумението за митнически съюз между Брюксел и Анкара. Според Атина заради "провокативните действия на Анкара в Източното Средиземноморие" ЕС трябва да обмисли възможността за прекратяване на митническото споразумение, въпреки че от него имат безспорни ползи и европейските държави, и Турция. Доколко реалистична е тази възможност и до какво би довела тя?

Турция все по-убедително се отдалечава от добрите съседски отношения с Европейския съюз, а капката, която може да доведе до преливане на чашата, се оказа напрежението в Източно Средиземно море. Анкара провежда сондажи за природен газ, но въпросът далеч надхвърля притежанието на едно богато находище на този толкова важен ресурс. На карта е поставено едно от най-сигурните споразумения между Брюксел и Анкара - а именно за митнически съюз, подписано през 1995 година.

"Тъй като Турция не признава сегашната Република Кипър, която представлява гръцката част от острова, Турция счита, че тя е права. Тя казва, че няма такава държава, няма такава офшорна зона, няма и такива права. Кипър е призната като представител на тази територия от ООН, в това число и от България, има своите законни права и законни интереси", заяви в интервю за "Събота 150" професор Димитър Хаджиниколов от катедра "Международни икономически отношения" в УНСС. Митническото споразумение има много дълга история дори преди подписването му, но благодарение на него и до ден днешен Турция спазва редица европейски регулации, което й отваря вратите към продажба на европейския пазар, а това е ключово за Брюксел. Говорим за сфери като интелектуалната собственост и дори обществените поръчки, а това изобщо не е за пренебрегване, смята Хаджиниколов, въпреки че сега акцентът върху него надхвърля икономическите ползи и навлиза в мътните води на геополитическите отношения. 

Какво би означавало евентуалното прекратяване на митническия съюз за България?

"Ако вземем нашият износ през 2019-а година, то Турция е на четвърто място в износа ни, като на първо място е Германия, на второ - Румъния, на трето е Италия. Извън ЕС най-големият ни експортен пазар е Турция".

В България има много хора от турски произход, които са концентрирани в определени региони в страната. Редица турски граждани отвъд границата говорят български език, а това е добра основа за развитие на търговските отношения, допълни Хаджиниколов. Въпреки че на износа се гледа винаги по-внимателно, защото той формира повече брутен вътрешен продукт, не бива да пропускаме и вноса:

"Германия е на първо място, Русия е на второ, на трето е Китай, на четвърто - Италия, а Турция е на пето място".

Германия има огромни инвестиции в Турция и съответно е една от държавите, които категорично се противопоставя на прекратяването на митническия съюз между Брюксел и Анкара, допълни от Истанбул Синан Юлген, който ръководи мозъчния тръст Център за икономически и външнополитически анализи. Благодарение на това дългогодишно и много дълбоко партньорство, вече са разработени производствени вериги, които - ако бъдат нарушени, ще ударят сериозно и двете страни. В същото време:

"Обхватът на митническия съюз е само върху промишлените стоки. Той не урежда въпроса с услугите и земеделските стоки със съвсем малки изключения. Основните му са върху промишлеността. 

Всъщност, това е много старо споразумение и със сигурност има нужда от обновяване и разширяване на обхвата, именно върху услугите и селскостопанските стоки. Необходимостта от такова подновяване на клаузите бе осъзната от Европейската комисия, която постави въпроса на масата през 2016 година и поиска мандат за преговори от Европейския съвет. Съветът обаче блокира въпроса, въпреки че турските власти и част от европейските лидери го подчертаха необходимостта от действие. Един от тях е германският канцлер Ангела Меркел. Въпреки това нищо не бе постигнато".

"Много наблюдатели смятат митническия съюз за последното средство да се задържи Турция закотвена при Европа, поне в търговско отношение, което потенциално ще помогне да подобряване на отношенията и в други области", допълни Кадри Тастан от Германския фонд "Маршал".

"При всичките усилия на Гърция, на Кипър, на Франция, на срещата на върха на 1 октомври думата "санкции" дори не бе спомената. Анкара разбра, че в ЕС няма воля, няма единодушие да ѝ бъдат наложени строги санкции", заяви още той.

Ето защо Анкара дори не приема насериозно случващото се, макар че лидерите на страните от Европейския съюз дадоха срок до декември за решение за нови санкции:

"Бяха обявени символични санкции през юли миналата година, но дали ги помните?".

Дори част от наблюдателите на процесите в региона биха отговорили отрицателно. Сред тях обаче не е Гюнтер Зойферт от базирания в Берлин Германски институт за международни отношения и сигурност. Въпреки че помни добре всеки развой от отношенията по оста Брюксел - Анкара, Зойферт е напълно съгласен с Тастан, че вътрешното разделение сред европейските държави дава увереност на Турция.

"Беше взето решение, че модернизацията и предоговарянето на условията в митническия съюз трябва да бъде използвано като оферта в "пазарлъка" с Турция за по-умереното ѝ поведение в международната ѝ политика и най-вече в района на Средиземноморието. Това решение бе взето заради обвиненията на Гърция, че Турция нарушава икономическа зона, върху която Атина има изключителни права, както и зона, върху която изключителните права са на Кипър, а това от своя страна е нарушение на правилата на митническия съюз. Според Атина Европейският съюз трябва да промени и доразвие политиката си към Турция". 

Какво обаче може да предложи Европейският съюз на Турция, за да "стопли" все по-студените отношения?

"Не съм убеден, че предложението за предоговаряне на митническия съюз, която идва с условието за промяна във външната политика на Турция, ще бъде прието. Мисля, че Турция е икономически много зависима от Европейския съюз, а ние всички знаем, че турската икономика е в изключително тежко състояние, но в същото време сме свидетели на много сложна правителствена структура в Турция. 

Сложността идва от управляващата коалиция в Турция между Партията на справедливостта и развитието, която официално държави властта в държавата. В същото време неофициално се зачита и мнението на екстремните националисти, което прави изключително сложно да се предположи или оцени правилно кои сили реално управляват Турция. Ето защо казвам, че Европейският съюз може да се опита да отправи предложение към Анкара, но не съм убеден, че то ще бъде прието. 

Но най-важното е, че ако Турция откаже тази оферта, а именно на споразумение, което базирано на общите интереси, тя ще предизвика Европейския съюз да подходи много по-конфронтационни политики към нея", категоричен е Зойферт. Мнение, което Кадри Тастан допълни:

"Анкара не е заинтересована в отношения, базирани на правила. Нейният интерес е в транзакцията - в търговията, в овладяване на миграцията срещу парите, които получава.

Силната риторика срещу Евросъюза в Анкара се оказва твърде полезна и става по-важна от всичко".

В Истанбул Синан Юлген все още надеждата за модернизация на митническото споразумение:

"Ако се стигне до подобен развой, това ще доведе до нормализация в отношенията, всъщност - ще бъде изцяло нов момент в тях. Със сигурност ще допринесе за подобряването им. Възможно е някои правителства да го приемат като алтернатива на турското членство в Европейския съюз, но в отговор - Турция би го възприела като допълнително условие за приемането, а не като алтернатива. Чудесно, можем да влезем в подобен дипломатически тон. Както и да бъде разтълкувано началото на преговорите от политическа гледна точка, то със сигурност ще бъде в позитивен план".

Засега обаче това изглежда по-малко вероятния сценарий. Какво ще се случи през декември?

"Може би ще има мерки срещу физически лица и оператори на корабите, използвани в турските проучвания в Източно Средиземно море. Това е единственото, което може да се очаква", смята Кадри Тастан, според когото цялостно прекратяване на митническия съюз би било екстремна мярка:

"Не мисля, че някой в Европейския съюз ще предприеме такава стъпка, особено при всичките икономически проблеми вследствие на Covid-19".

По-големият въпрос е друг, смятаГюнтер Зойферт:

"Въпросът е дали Турция ще продължи да води политика, която не е в унисон със съюзниците ѝ в НАТО и Европейския съюз. Действията на Анкара в Източното Средиземноморие води до този извод, но в същото време Турция остава много изолирана. Реално единственият й партньор остава Катар. Може би освен на него Турция би могла да разчита на партньорство на кюрдската част от Ирак, която се намира на север. Отвъд това - Турция наистина остава без доверен партньор, заради което аз мисля, че тя трябва да преосмисли сериозно външната си политика". 

Следващият ключов момент ще е декември, когато може да се наложат санкциите на Турция. Каква трябва да е позицията на българския премиер:

"Той трябва да се придържа към доминиращото мнение, тъй като ние сме малка държава и в случая ние не би трябвало да се явяваме арбитър. Нека големите държави да бъдат арбитри в такива отношения", препоръча професор Димитър Хаджиниколов.

Интервютата на Добрин Йотов с Кадри Тастан (Германски фонд "Маршал" US) и Марта Младенова със Синан Юлген (Център за икономически и външнополитически анализи, Истанбул), Гюнтер Зойферт (Германски институт за международни отношения и сигурност), проф. Димитър Хаджиниколов (УНСС, катедра МИО) можете да чуете от звуковия файл.