Хатия Буниатишвили записва саундтрака на живота си

Най-новият албум на грузинската пианистка Хатия Буниатишвили, който излезе на музикалния пазар през септември тази година, е откровение за непроницаемостта на живота, изразено чрез емоционални състояния, въплътени в разнообразна програма от произведения и композитори.

„Лабиринт“, както е озаглавила компактдиска Буниатишвили, включва контрастна палитра от автори, сред които са Вивалди и Марчело, Шопен, Брамс, Рахманинов и Сати, но и френският композитор Серж Генсбур, естонският композитор Арво Пярт, бразилският диригент и композитор Ейтор Вила-Лобос и авторите на филмова музика Енио Мориконе и Филип Глас. Присъстват също и авторски транскрипции на пианистката - като "Бадинери" от Бах за четири ръце, където към Хатия Буниатишвили се присъединява и нейната сестра Гванца.

Грузинската пианистка, която е избрала да живее в Париж и за която това е десети албум, сама описва концепцията му така:
„Лабиринтът е съдбата и сътворението, задънената улица и разрешението; полифонията на живота, сетивата, запомнените сънища и пренебрегнатото настояще; очаквани и неочаквани обрати… Това е лабиринтът на душата ни“. Меланхолия обагря целия албум, но това не предизвиква тъжни чувства у слушателя, заради топлината в тембъра пианото на Буниатишвили, който предразполага публиката към съзерцателност и размисъл. Определено много подходящ албум за удължаващите се есенни вечери.

Композиторите в албума са подредени така, че възприятието на слушателя не се ръководи от обичайната хронологична прогресия през епохите, напротив, тук основното впечатление е за епизодичност, моментност на определено чувство или идея, като липсва конкретен сюжет или еволюция между отделните произведения. Това е субективното човешко възприемане на емоционалните моменти, които взети заедно съставляват един живот. А сред тях има място и за миговете на тишина – така в албума се вписва и произведението "4’33" на Джон Кейдж, където от изпълнителите се очаква да не свирят, а да седят пред пианото в тишина за определения интервал от време.

Само в една такава импресия от човешки моменти и чувства може Соната от Скарлати да бъде поставена между филмова музика на Филип Глас и "Утешение" от Ференц Лист без това да предизвика слухова изненада и чувство за рязък контраст. Пианистката не търси историческа точност при изпълненията си на бароковите композитори, включени в албума - вместо това предпочита да постави един откроено личен отпечатък върху произведенията. По този начин Хатия Буниатишвили оцветява и обединява всички изпълнения в албума в едно монолитно цяло, оформяйки личния саундтрак на живота си.