На 28 август 2020 г., далеч от родината, си отиде от този свят голямата българска балерина Цвета Джумалиева. Въпреки че от 1979 г. тя преподаваше балетно изкуство в Италия и не участваше в нашия театрален афиш, сигурно има почитатели, които си спомнят нейните героини в спектаклите на Софийския национален балет: Аврора от „Спящата красавица“, Маша от „Лешникотрошачката“, Кити от „Дон Кихот“, Жизел от едноименния балет, Пепеляшка от балета на Прокофиев, Демна от „Нестинарка“ и още много, много други централни роли. Нейните изпълнения бяха майсторски, превъплъщаваше се и в комични, и в лирични, и в силно драматични роли с лекота, работеше с професионализъм и в търсене на перфектността.
Цвета Джумалиева е родена през 1938 г. в род, дал на България такива личности като художника Николай Павлович и политика Васил Радославов. За първите си впечатления от балетното изкуство и първите си учители разказва в интервю самата Джумалиева в запис, съхраняван в Златния фонд на БНР, който можете да чуете в зруковия файл.
Цвета Джумалиева дебютира на сцена през 1959 г. като Аврора от „Спящата красавица“ на Чайковски в спектакъл на балета на Софийската опера. Постепенно репертоара и обхваща централните роли от класически и съвремени балети - в него влизат и “Каменното цвете" от Прокофиев, и “Дървеният принц" от Барток, “Петрушка“ от Стравински, а нов етап в кариерата й са участието в постановките на Иржи Немечек на „Съвест Хирошима“ на Букови и „Рапсодия в синьо“ на Гершуин. От 1973 г. Джумалиева преподава класически балет в Държавното хореографско училище в София. Гостува с голям успех като солистка на театрите в Италия, Испания, СССР, Франция, Австрия, Египет и др. Удостоена е с наградата „Виоти“ за класически танц. Сезонът 1966/67 е солистка на Комише опер - Берлин, снима се в няколко телевизионни филми-балети. От 1979 г. е преподавател във Филхармоничната академия в град Месина, където възпитава поколения италиански балерини и балетисти, а след пенсионирането си основа частно балетно училище.
В Световния ден на балета - 29 октомври - да си спомним за незабравимата Цвета Джумалиева.
Ловешкото село Кърпачево за първи път ще е домакин на международния фестивал за камерна класическа музика "Неотъпкана пътека". Фестивалът се организира от Лора Чекоратова от 7 години. Това лято, след трите концерта в родопското село Ковачевица и тези в Гоце Делчев и Добринище, за пръв път класическа камерна музика ще звучи и в Кърпачево. "..
"Надпяване" е класация за народна музика, чиято цел е всеки месец да представя произведения в различни стилове, подредения в няколко категории, състезаващи се в рамките на една календарна година. Форматът обхваща авторски произведения, нова, етно, традиционна музика, която се доближава до вкусовете на аудитория от различни възрасти, с различни..
Намираме се в разгара на летния сезон и може би много от вас са в отпуск и пътуват към морето. Почивката близо до водата и топлият пясък, шумът на вълните и гледката на шарени чадъри за слънце са нужни на всеки. Това време от годината е заслужено и необходимо. Има неща, които притежават вълшебна и лечебна сила, за да зареждат с енергия,..
"Това, което гледам в този проект, са хората, които обитават перифериите на шумния свят на града, където реалността често изглежда безцветна, ежедневието е монотонно, сиво, сурово. През езика на цвета ми се искаше да разгърна палитра от чувства". Това каза пред БНР Ивелина Берова, фотограф-художник , която представи нови серии "Цветовете на живота"..
Новата скулптура на Боряна Росса, озаглавена "Жената и Вселената: Електра", посреща пътниците на Летище Бургас - не просто като арт обект, а като символичен мост между земя, небе и вода, между митология и бъдеще. " За мен това беше предизвикателство от една страна, а от друга - беше изключително интересно да се потопя в идеята за полета, която..
Самоков почита художника, изследовател и педагог проф. Васил Захариев с юбилейна изложба , която не само показва, но и разказва неговия живот чрез картини, рисунки, спомени и документи. В Художествената галерия, която носи името му, оживява една от най-значимите фигури в историята на българската графика . Изложбата поставя началото на..
В репортажа на Калина Стоянова може да чуете разказ за туризма по времето на социализма.
Падане заради интоксикация е най-вероятната причина за смъртта на 39-годишния бивш треньор по тенис, чието тяло беше намерено до един от входовете на..
Какво знаят столичани за Амфитеатъра на Сердика може да чуете в анкетата на Виолета Борисова.
"От край време водите в България , откакто е създадена и известна, не са текли с едно и също водно количество ". Това каза пред БНР Асен Личев ,..