Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Директните продажби на плодове, зеленчуци и ядки - въпросителни около бъдещата наредба

Снимка: БГНЕС

До 30 ноември трябва да приключи общественото обсъждане на наредба, която ще направи възможно производителите на плодове, зеленчуци и зърнени продукти да продават директно на пазара определени количества от своята продукция. Целта е да се премахнат посредниците по веригата, които надуват цените.

Наредбата урежда правилата за директни доставки от производителя до потребителя на малки количества първични продукти от растителен произход, с гаранции, че продуктите  отговарят на изискванията за безопасност на храните.  

Проектонаредбата разписва подробно максималните количества суровини, които фермерът годишно може да доставя директно до крайния потребителНапример производителят на домати, краставици, моркови и лук може да продава най-много до 2 тона годишно, до 1 800 килограма е таванът за директни продажби на пипер, до 2 200 кг - таванът за картофите.

Така ограничените количества, както и възможността за контрол на изискванията провокираха най-разпалените коментари сред фермерите. Някои от тях определят проектонаредбата като дискриминационна и коментира, че ако досега пазарът не ги е унищожил, то този документ ще заличи дребните производители.

Снимка: Ани Петрова

Изобщо няма логика в това нещо – защо трябва да бъде ограничено количеството домати, което произвежда един производител и продава? Единствената логика, която ние виждаме – по този начин да се пренасочат да продават продукцията си на прекупвачи. Дано не сме прави“, коментира Милен Стоянов от Асоциация „Биопродукти“. Такова ограничение по думите му би имало смисъл само за нерегистрираните земеделски стопани, за да се предотврати нелоялна конкуренция.

Ако наредбата остане в този вид, огромна част от производителите ще продават в сивия сектор, прогнозира Стоянов. „Нито ще се отчитат количества, нито ще се отчитат продажби“, посочва той. Така нищо няма да отива към държавния бюджет като данък и към осигурителната система.

Практически е невъзможно да се контролира кой производител какво количество продава, така както е уредено в проекта за наредба, става ясно от думите на Милен Стоянов. „Това означава до всеки производител да има по един полицай или някакъв служител да контролира аз колко съм откъснал, колко съм изнесъл на пазара и колко съм продал на търговец.“ 

Снимка: Радио Видин

Тодор Джиков от Асоциацията на картофопроизводителите смята, че наредбата се прави в отговор на европейски изисквания.

„За съжаление доста често явно и в Европа, в Брюксел, където се пишат тези регламенти, ги пишат хора, които не са обували ботуши. Не знаят на терен за какво става въпрос.“

Логика няма, категоричен е Джиков, който се пита защо регламентът е написан в тонаж, а не в хектари. „От един декар картофи аз тази година мога да добия 2 тона, другата година мога да добия 4 тона в зависимост от много неща. Това означава ли, че ако ми сложат само добивите, аз другите два тона вече трябва да ги продам на друго място и няма да съм вече производител на дребно? Би трябвало да се върже добив към декар.“

Практически контролът е невъзможен, потвърждава Тодор Джиков. И дава пример с произведени 4 тона картофи. „Аз си продавам двата тона – на Пешо комшията, на Гошо комшията. Другите два тона ще ги продам на другия Пешо, от съседната махала. Как ще ме контролират, се пита в задачата, че съм минал 2 тона?

Снимка: Ани Петрова

За Стоилко Апостолов от Фондация „Биоселена“ някои от текстовете в проектодокумента имат положителни страни, но други се нуждаят от прецизиране. Той определя наредбата като опит да се въведе някаква регулация в търговията на първични продукти от растителен произход. Остава неясен обаче терминът бизнес оператори с храни, допълва той и уточнява, че тази наредба не касае земеделските производители, регистрирани по Наредба 3. 

Трите гледни точки чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20