Ислямофобията и ксенофобията вървят ръка за ръка под общия знаменател на омразата

Ако нощта на 9-и срещу 10-и ноември 1989 година сбъдна романтичната мечта за края на комунизма и предизвести обединението на Германия, то същата нощ, 51 години по-рано, открехва вратата към най-жестокия период в човешката история. В нощта на погрома срещу евреите през 1938 година националсоциалистите подпалват хиляди синагоги, изгарят на кладата книгите им, вандалстват в магазините и дюкяните им. Преди това, на 9-и ноември 1923 година, младият тогава Адолф Хитлер прави неуспешен опит за преврат. Той е арестуван, партията му - забранена, но десет години по-късно Хитлер идва напълно легално на власт. Още по-рано, на 9-и ноември 1918 година, от един от балконите на Райхстага в Берлин е прокламирана първата германска република, позната ни като Ваймарска. А нейният провал хвърли по-късно цялата власт в ръцете на Хитлер, който зачеркна идеалите на революцията от 1848 година за конституционни права и свободи в монархична Европа. Кървавият край на революцията е отбелязан в учебниците по история също с дата 9-и ноември. 

За уроците на историята разговорът в предаването „Събота 150“ е с проф. Томас Линденбергер, политолог и историк в университета в Дрезден, ръководител на института „Хана Аренд“ за изследване на тоталитаризма. Той обяснява защо в Германия отново има нападения срещу евреи.

„От части причината се крие в отприщената омраза и падащите задръжки, облагодетелствани от социалните мрежи. В интернет се случва и радикаризирането на много млади и неориентирани хора. Именно там ксенофобията избуява сред хора, които таят омраза към евреите - такива хора винаги е имало. В анонимността на мрежата падат задръжките и речта на омразата прераства в действие. Към всичко това, разбира се, трябва да добавим обществените конфликти, които предизвикват все по-остър тон и все по-непримиримо поведение. Искам да спомена още един аспект, политическият. Махалото в политиката сякаш се измести надясно, нещо което преди 90-те години трудно можехме да си представим, че е възможно. Днес в дясно от консервативните демократични партии има силно политическо представителство. Това е партията „Алтернатива за Германия“. С тази партия онези, които винаги са носели в себе си расистката омраза, се почувстваха окуражени, защото имат политическо представителство. Те са окуражени включително и за извършването на атентати“. 

Безпросветността се оказва в основата на войнстващия ислямистки терор. Но и популизмът се осланя на невежеството. Колко тясно са свързани ислямисткия тероризъм и популизмът на крайната десница?

Ислямизмът, това предизвикателство на съвременния свят, без съмнение е един от аспектите на растящата ксенофобия. Естествено, между различните държави има съществени разлики - Франция има дълга история на колониална сила, а в Германия и Австрия ислямизмът се свързва преди всичко с миграционната вълна от преди няколко години. Политическият ислям обаче не е първата причина за възродилата се ксенофобия. Нека дам за пример един парадокс в Германия - колкото по-малко мюсюлмани живеят в един район, толкова по-ясно изразена ислямофобия има там. Очевидно крайната десница определя мюсюлманите като грешниците, виновни за всички социални беди, просто защото те са най-лесната мишена. Много е интересно да се наблюдава как ислямофобията и ксенофобията вървят ръка за ръка. На пръв поглед те нямат нищо общо, но според мен общият знаменател е омразата.

Защо обаче крайнодесните екстремисти са много повече в Източна Германия в сравнение със Западна?

Начинът, по който в бившата ГДР се разглеждаше националсоциализмът, не включваше изговаряне на факта, че обществото също носи вина за появяването и престъпленията на Третия райх. Комунистите предпочетоха наратива, че националсоциалистите са били представители на елита, който с идването си на власт антифашистите са елиминирали и от части изгонили от страната. И с това темата за бившата ГДР беше приключена. След войната в Източна Германия бе установена диктатура, просъществувала няколко десетилетия. Именно това е разликата със Западна Германия, където в първите години след края на Втората световна война престъпленията на Райха също бяха премълчавани, но не за дълго. В Западна Германия последваха дълги, трудни, дори мъчителни дискусии, свързани с признаването на вина и оневиняването на жертвите. В хода на тази дискусия дойде признанието, че обществото също носи вина за избуяването на националсоциализма. В Източна Германия този процес започна едва след обединението през 1990 година. Погледнато от днешния ден, просто има съществена разлика, дали едно общество живее от 1933 до 1990 година в диктатура, или само от 1933 до 1945 година. Нещо повече - това е причината, защо в днешната Източна Германия демократичните ценности и демокрацията като държавна форма не се възприемат безапелационно.