Арменците в Нагорни Карабах палят къщите си преди идването на азерите

Стълбове дим се издигат към есенното небе над долината. Шаректар гори. Преди пристигането на азербайджанските войски жителите на селото близо до Нагорни Карабах предпочитат да запалят къщите си, пред това да ги оставят на омразните си съседи, пише Ерве Бар в репортаж за "Франс прес".

"Това е последният ден, утре азербайджанските войници ще са тук". С буца, заседнала в гърлото, един мъж връзва стар пуловер, напоен с бензин, на дървен прът, пали го и хвърля пръта на паркета, гледайки как къщата му пламва.

Пламъците вече облизват гредореда на ламаринения покрив, който малко по малко се запалва. За да бъде сигурен, че от къщата му ще остане само пепел, злощастният собственик хвърля главни и запалени дъски вътре през прозорците.

"Това е моята къща, не мога да я оставя на турците", казва той, използвайки дума, с която арменците често наричат азербайджанците.

Къщата е празна, има само една огромна масажна вана в средата на една от стаите, оставена там незнайно защо, и пластмасата й започва да се топи от горещината на пламъците.

"Всички са продажници"

"Днес всички палят къщите си. Дадоха ни срок до полунощ да напуснем", казва той, преди да се качи в джипа си, без да погледне назад, ругаейки: "Всички са продажници, педали".

Мирно споразумение, подписаното миналата седмица от Ереван и Баку с посредничеството на Москва, сложи край на продължилите близо седем седмици ожесточени боеве в Нагорни Карабах - планински анклав, за който двете страни в Кавказ спорят от десетилетия.

Съгласно споразумението, което затвърждава едно унизително поражение за Армения, Азербайджан получава отново обширни територии, които бяха под арменски контрол след първата война в началото на 90-те години на миналия век.

В сърцето на Нагорни Карабах, село Шаректар се намира на входа към Келбаджарски район, тясна долина край лъкатушещата река Тартар, в подножието но високи планини и отвесни скали.

Този район е част от издигнатия от арменските войски около Нагорни Карабах "защитен вал", част от който също ще бъде върнат на Азербайджан според условията на мирното споразумение.

Шаректар е една от главните населени зони в района. Над половината къщи в селото, много от тях - скромни високопланински селски колиби - бяха опожарени от изоставящите ги собственици в последните 24 часа.

Край всеки от тези домове в пламъци се наблюдаваше една и съща картина - мъже в камуфлажни военни дрехи, върнали се от фронтовата линия, товарят всичко, което могат на стари раздрънкани камиони.

"Ако не успея да намеря превоз, ще изгоря всичко", роптае 46-годишният Саргис, седнал пред мръсната си къща. Цените са скочили и е невъзможно да се намери транспорт.

В краката на войника са струпани скромните му притежания - телевизионна антена, полилей от 70-те години, голям пластмасов бидон, дъски, самоделна колибка от ламарина, в която са събрани паникьосаните му пилета. "Вече изгорих кошерите, нямам повече време".

"Опасност от мини!"

Кога и как ще пристигнат азербайджанските сили никой не знае. Властите в Нагорни Карабах увериха, че пътят в Келбаджар - единствената сега пътна връзка на анклава с Армения - ще остане под техен контрол. Наоколо патрулират руски войници.

"Азерите ще пристигнат (в Келбаджар) с хеликоптер", смята Саргис.

По същия този път се извършва голямото преселение. Движението към пограничния арменски град Варденис през Содитския проход, на 2700 м надморска височина, е непрестанно. Всичко, което може да се изнесе от Келбаджар оттук тази вечер, изглежда вече е натоварено.

Камиони зареждат огромните трансформатори на водноелектрическите централи. Рояк дървосекачи са се заели да режат и изнасят дърветата край пътя, за да могат големите трупи веднага да бъдат натоварени и да поемат към Армения, където дървеният материал се продава на добра цена. Пастири прекарват бързо стада от крави и овце, при което задръстват допълнително шосето.

На път да бъде изоставена, военната база в Келбаджар е широко отворена. Подобно на мравки, малкото останали войници свалят ламарините от покривите на хангарите, опаковат сандъци с боеприпаси, повредени високопроходими автомобили и всичко, което още може да се прибере.

В двора на генералния щаб се горят документи. "Опасност, мини!" гласи предупреждение на арменски език, залепено на входа на една от бараките.