Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иво Христов: Форсирането на 5G мрежите без оценка на рисковете е смущаващо

Окарикатуряването на тревогите на хората поражда гняв, смята евродепутатът

Иво Христов
Снимка: БГНЕС

Днес на уебинар ще бъдат огласени резултатите от първото представително изследване на тема "Въздействие на 5G технологията върху здравето и околната среда". Изследването е било възложено на научни центрове в Болоня и Гент. На уебинара са поканени представители на Института за глобално здраве.

Един от организаторите на събитието е българският евродепутат Иво Христов, член на панела „За бъдеще на науката и технологиите“ към Европейския парламент.

„Изследването няма да прегърне никоя от двете крайности, но за нас е важно да отсеем зърното от плявата. Ако учените откроят реални рискове за човешкото здраве, логичният въпрос е с какви инструменти разполагаме за тяхното отстраняване и минимизиране“, заяви Христов в предаването „Преди всички“.

От това, което прочетох, те са по-скоро критични, настояват за допълнителни изследвания. Имат резерви относно дългосрочното въздействие на мрежите от пето поколение върху човешкото здраве“, обясни Христов. Той нарече странна липсата на изследвания по темата.

Индустрията форсира въвеждането на тези мрежи, включително у нас, а същевременно се избягват изследвания по темата. Това е първото представително.“

Никой няма интерес, включително най-големите ентусиасти, от въвеждането на 5G, ако то крие риск за собственото им здраве, категоричен е Иво Христов.

Мрежите от пето поколение по думите му будят полярни мнения. От една страна са ярките привърженици на мрежите 5G - представителите на индустрията, които имат пряк интерес и изтъкват предимствата и потенциала им за икономиката. От другата страна са позиционирани върлите противници на мрежата, някои от които изпадат в крайности и вплитат темата в конспиративни теории, поясни Иво Христов.

Снимка: БТА

В публичните дискусии стана обичай да се окарикатуряват притесненията на гражданите, въпреки липсата на научен консенсус относно рисковете, изтъкна Христов.

Окарикатуряването на тревогите на гражданите поражда гняв. В някои страни бяхме свидетели на насилие Имаше вандализиране на антени в Англия, в Холандия. Аз съм убеден, че само науката може да бъде арбитър в този спор“, коментира Иво Христов.

Европейската комисия ще представи обновен план за действие за мрежите от пето и шесто поколение, без преди това да е направила оценка на рисковете, което аз намирам за смущаващо“, подчерта той пред БНР.

Христов смята, че мрежите трябва да бъдат внедрени, но едва след като има достатъчно категорични научни гаранции за тяхната безопасност.

В епохата на постистината се загуби златният стандарт по който и да било въпрос, в която и да е сфера, каза още евродепутатът, запитан има ли вариант, при който и двете страни да бъдат удовлетворени от данните и резултатите.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20