Имахме възможност да разговаряме с Петър Вълчанов. Третият филм, който той режисира в тандем със съпругата си Кристина Грозева, стана следващото българско предложение за чуждоезичната категория на наградите "Оскар". Това е "Бащата" - пирамида от смешни случки, породени от загубата на близък човек. Повече от десет години Грозева и Вълчанов правят такова реалистично, социално, достъпно, тъжно-весело кино.
В доминирания от американските блокбъстъри кинопазар спъваните от ограничено финансиране и някои национални комплекси за малоценност български филми трудно намираха пътя си към зрителите. Новата вълна от режисьори, сред които Грозева и Вълчанов, Стефан Командарев, Камен Калев, Милко Лазаров, Павел Веснаков и много други успяха да счупят калъпа и формираха международно признато течение. Тази година например "Бащата" получи голямата награда в Карлови вари - едно от най-престижните европейски киноотличия.
Грозева и Вълчанов стигнаха до одобрението както на високопарните критици на "Ню Йорк Таймс" и "Варайъти", така и до това на обикновените български зрители. Как? С простички истории за учителки, кантонери, графични дизайнери, пиари и стари художници, които търсят пътя си в странната ни действителност. Двамата успяват и в нещо друго, което невинаги се получава в социалното кино - да държат зрителя под напрежение с историите си.
Как се случва всичко това може би ще разберете от думите на самия Петър Вълчанов в интервюто му за "Изотопия".
За "Бащата" - първият от пълнометражните им филмите, който не е вдъхновен от вестникарско заглавие
"Поставихме си предизвикателството да разкажем за загубата на близък човек с горчива усмивка. "Бащата" е вдъхновен от случка от моя личен живот. След смъртта на майка ми една съседка се обади и каза, че е получила съобщение от телефона на майка ми. Оказа се недоразумение с мобилните връзки - съобщение, което стоеше непрослушано и даваше сигнали на телефона на нашата съседка. Много неща са вътре - преодоляването на отчуждението, този омагьосан кръг, в който чувството на вина пречи на комуникацията, а пречупената комуникация води до още чувство за вина. С времето осъзнахме и че "Бащата" е филм за Майката. Тя е катализаторът на действието, божественият персонаж, това, че не я виждаме, засилва това внушение."
Политиката и абсурдът в "Урок" и "Слава"
"Политиката е част от времето, в което живеем. Но е само част. Историите ни са вдъхновени от това, което виждаме и преживяваме, усещане. Няма нещо, което тенденциозно искаме да заклеймим чрез усещането ни за времето. Водим се преди всичко от импулса и усещането ни как да изградим една история. Не даваме приоритет на "какво искаме да кажем"."
Трилър-писането
"За нас е важно историята да ни вълнува - всяка сцена да я изгражда, всяка една сцена да поражда следващата. Да ни е интересно, да ни вълнува и да вярваме на това, което снимаме. Има, разбира се, специфики в изграждането на една драматургия - нещо, за което сме и учили, и дълго време сме работили. Трябва обаче да има баланс между осмислянето на тези правила и интуитивния творчески импулс. Отделно на снимките нещата се трансформират и вече като режисьор трябва да изведеш духа и усещането на текста. Особено в първите опити се случва да се опиташ да снимаш едно към едно (спрямо сценария) и не се получава, защото е просто механична регистрация. Отиваш на снимките и виждаш, че това, което си си представял, не се получава, просто защото работиш с живи хора и си в истинска среда, не си в средата на своята фантазия."
Новото българско кино и връзката му със зрителя у нас
"Необходимостта от това да четеш книги, да разглеждаш картини, да гледаш филми, да се обогатяваш духовно зависи от нас хората, а живеем във време, в което се казва: "Това не ми го рекламираха, не го видях". От това отношение хората закърняват като личности. Появи се и разделението на "фестивални" (награждавани, но тежки и високопарни - б. р.) и "зрителски" (гледаеми) филми, което е пълна глупост. А българското кино е в стабилен подем - сещам се за селекцията на последния филм на Камен Калев в Кан; селекцията на филма на Павел Веснаков на един от престижните филмови фестивали, този в Кайро; заедно с "Бащата" излязоха филмите "Сестра", "Котка в стената", "В кръг" на Стефан Командарев - всички тези филми имат изключително много зрители по света. В Холивуд всички се борят за премиера във Венеция, Торонто. У нас това изкуствено противопоставяне е защото някой се дразни, че друг има успех извън България, от което се получава противопоставяне в самата гилдия. Това е ретроградно и недалновидно."
Търсенето на по-лесни емоции на екрана
"В световен план филмите, които масово вървят по кината, се връщат към зората на киното, когато то е било панаирджийско забавление. От друга страна в интернет, чрез различните платформи, чрез връщането към сериалите, минисериалите, киното продължава да се развива. Има и по-голям достъп до европейски филми, азиатски филми, независимо американско кино. Продължават да се правят стойностни филми и включително благодарение на фестивалите, те стигат до по-широк кръг от публика."
Препоръките за хубаво кино, с което по-лесно да преживеем Covid-затварянето, защо българските актьори изглеждат странно на екран, що за "Триумф" ще е следващият филм на дуото, вдъхновен от "дупката" в Царичина - всичко това можете да чуете в звуковия файл.
С бурни аплодисменти лондончани показаха високата си оценка за дебюта на българската диригентка Деляна Лазарова на най-големия и престижен европейски музикален фестивал - Би Би Си Промс. Концертът в Роял Албърт Хол на 10 септември беше част от ежегодните участия на Шотландския симфоничен оркестър на Би Би Си. С него, по особено тържествен и специален..
Народният театър "Иван Вазов" представи новия си сезон. Той започва със заявката за "театър на три континента". Официално започва в събота, 13 септември, с 62-рото представление на "Великденско вино" с участието на Владо Пенев. Дни по-късно предстоят три премиери. Едната ще е следващият вторник и за първите пет поредни представления..
С премиера на книга за актрисата Емилия Радева започва днес есенният литературен сезон на Столичната библиотека. "Животът ми - едно добро представление" е заглавието на изданието, което ще бъде представено от съставителя на книгата и дъщеря на известните актьори Емилия Радева и Любомир Димитров Катерина Димитрова. Посетителите ще видят..
Книгата "Музеят на моето време" на Слава Янакиева представя колекция от фрагменти, в които личното свидетелство се превръща в общо послание за памет, род, загуби и надежда. Янакиева е културолог, преводач и университетски преподавател. Започва своето търсене в тишината на Covid пандемията. "Цялото бреме на времето, което мъкнем, трябва..
Международният театрален фестивал "Сцена на кръстопът", чийто основоположник е Стефан Данаилов, се открива за 29-а поредна година. Домакин е Пловдивският драматичен театър. Първото представление в афиша е спектакълът „Без кръв“ на Пловдивската трупа по едноимения роман на Алесандро Барико. Режисьор е Диана Добрева, а сценичната адаптация..
Книгата "Етюд-и-те на София. 10 години в кадри" на фотографа Иван Шишиев запечатва едни от най-интересните и впечатляващи хора, места и събития в столицата ни през последното десетилетие. "Вече има публикувани над 18 000 кадъра, които разказват какво се случва в София и България. Публикувал съм и снимки от Ирак, Албания, Киргистан,..
Започна юбилейният 25-и международен майсторски клас на оперната дива Райна Кабаиванска, организиран от Нов Български Университет. Той отбеляза рекорден интерес – за участие се записаха 140 млади оперни певци от 30 държави. Ето кои са избраниците на Маестрата, след прослушването на 4-и септември на сцената на Софийската национална опера и балет:..
"Ще накараме институциите да работят. Всеки заслужава да има процес, който да му осигури истината". Това заяви пред БНР адвокат Методи Лалов,..
От инцидента в Русе няма да има голямо сътресение на правителството . Това каза пред БНР Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на..
"133 млн. лева загуба на Топлофикация "София" за първото тримесечие на годината , баш в разгара на отоплителния сезон, когато би трябвало да е печатница..