Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Годината на бързи обороти: Светът през 2020-а

Краят на годината е условен срок, когато един етап завършва и започва друг. Поглеждаме назад, припомняме си какво ни се е случило и отправяме поглед напред с надеждата доброто пак да ни споходи, а лошото да не ни повтори.

Тази година е различна. И много хора искат бързо да я забравят. Но тази година е вододелна. Със сигурност ще определя съдбините ни още дълго време. Поглеждаме назад към събитията в света, които ще оставят траен отпечатък.

В Европа - безпрецедентен по размера си фонд за възстановяване от пандемията. В Лондон и Брюксел - в очакване на това, кой ще трепне пръв в търговските преговори. В Америка - лъч надежда за целия свят след изборната загуба на Доналд Тръмп. В Русия - президент, послал си десетилетие напред оставането във властта. В Близкия изток - безкрайна игра на нерви в регион, който е като гърне, което къкри прекалено дълго. На Балканите - неясна европейска перспектива. В целия свят - вълна от разнородни протести. Изпращаме една година под знака на пандемията, която преобърна живота ни. Защото пандемията Covid-19 е най-големият бич за човечеството от Втората световна война насам.

Коронавирусът обедини страданието в Европа, но вместо дружеска прегръдка, израз на състрадание, страните членки се поздравиха с хладна усмивка. И причините се коренят много по-дълбоко от физическата дистанция, наложена заради пандемията. За кой ли път в последния момент се стигна до консенсус, или по-скоро жизненоважен компромис, благодарение на който бе одобрен седемгодишният бюджет на Общността, а с него - и на фонда за постпандемичното възстановяване. Между редовете обаче потънаха много неизяснени въпроси с потенциала на "бомба със закъснител". Ранена от Брекзит и вътрешните си противоречия, Обединена Европа се изправя пред една изключително трудна 2021 година, а част от подводните камъни бяха заложени през отминаващата 2020-та. Кои бяха разделителните линии между държавите членки - чуйте в обобщението на Марта Младенова:


Евроинтеграцията на Западните Балкани не помръдна реално и на йота през 2020 година. Промените в методологията на водене на преговорите, за които настояваше френският президент Еманюел Макрон, бяха по време на хърватското председателство на Европейския съюз. Но страните от региона не получиха обещание за членство, а само за европейска перспектива. Перспектива, все пак по-ясна от тази на Турция, която влезе в открити конфликти със съюза.

Разочаровани от Европа останаха сърбите - заради забавената помощ при избухването на пандемията, косоварите - заради мълчанието при нарочно предизвиканата политическа криза насред здравната. И, разбира се, хората в Република Северна Македония, за което вината се хвърля върху България. Обзорът за събитията в нашия регион през отминаващата година е на Деян Йотов:


ЕС влезе в годината за първи път в историята си с една страна членка по-малко. На 31 януари Обединеното кралство напусна Общността. Да се прави обзор за Брекзит е не само трудно, но и рисковано. Защото Брезит не е просто събитие. Брекзит е процес.

Така нареченото Споразумение за излизане на Великобритания от ЕС, или "сделката по развода", бе гласувано в новия парламент в Лондон, в който торите на премиера Борис Джонсън имат смазващо мнозинство. Но след това освен, че брекзитиърите ликуваха, а привържениците на ЕС тъгуваха, нищо особено не се случи. Защото започна "преходният период", в който всичко си остана по старому, а Лондон и Брюксел се захванаха да договарят бъдещите си търговски отношения. Тогава, в началото на годината, британският премиер Борис Джонсън беше изключително самоуверен:

"Въпросът е дали ще се договорим за търговски отношения, подобни на тези с Канада или по-скоро с Австралия. И аз не се съмнявам, че в който и да е случай Обединеното кралство ще просперира извънредно много".

Превозвачите очевидно не вярват много на премиера си, ако съдим по гледката от британската страна на Ламанша през последните дни - километрични задръствания и хиляди камиони, които бързат да доставят стоките до континента, преди да настъпи неясният период след "преходния период". Кореспондентът на БНР в Лондон Веселин Паунов с поглед назад и напред:


Американските избори се превърнаха в урок за политическия ефект на Covid-19 и последствията от пандемията върху социалния живот. Урок, който би трябвало да послужи през 2021-ва за други политически лидери, които ще се изправят лице в лице с волята на гласоподавателя.

Доналд Тръмп остана непоклатим през 2020-та, отказа да промени убежденията си пред лицето на невидимия, както той го нарича китайски вирус. И вирусът отвърна на удара. Вместо Тръмп да повали "ковид", "ковид" повали Тръмп и му отне шанса за втори мандат. Броени дни остават до края на мандата му и встъпването в длъжност на Джо Байдън - новият 46-ти американски президент. Той поема руля в твърде неспокойни води - 2020-та беляза Америка със социални размирици и бунтове срещу полицейското насилие, които отвориха старите рани на расизма.

Ключовата за Съединените щати 2020-а година през погледа на Тоня Димитрова:


Устойчивата тенденция към влошаване на отношенията между Русия и западните държави се затвърди и тази година. На този фон Владимир Путин продължи да укрепва властта си, като си гарантира дългосрочно пребиваване на президентския пост чрез промени в конституцията. Президентът Путин вижда в лицето на Запада високомерен и арогантен съперник, който отказва да разговаря с Русия на равна нога и застрашава нейния суверенитет. В очите на западните си колеги руският лидер е агресивен, обиден заради загубата в Студената война и реваншистки настроен автократ. Резултатът са непрекъснати взаимни обвинения и задълбочаващо се недоверие.

Ключовите за Русия вътрешно- и външнополитически събития през годината през погледа на някои от водещите руски анализатори. С тях разговаря кореспондентът на БНР в Москва Ангел Григоров:


Войните в покрайнините на Европа не само не отслабнаха през 2020-а, но дори се умножиха с най-новия епизод от нагорнокарабахския конфликт. В Карабах се биха арменци срещу азери, в Либия - либийци срещу либийци (а също сирийци и руснаци), в Сирия - сирийци срещу сирийци. Но и в трите страни основна движеща сила зад въоръжения конфликт бе противоборството между Русия и Турция. Анализ на Добрин Йотов:


Каквото и да говорят за Доналд Тръмп, в месеците преди изборното поражение от Джо Байдън неговата администрация постигна исторически успехи в едни от най-нестабилните региони в света - Близкия изток и Централна Азия - нормализацията на отношенията между Израел и четири арабски държави и договорът на Съединените щати с талибаните. По-стабилни ли са обаче тези региони в края на 2020-та? По-скоро не, както ще чуете в обзора на Добрин Йотов:


Коронавирусът помете законите на пазарната икономика като торнадо, правителствата нарушават догми, диктували живота ни десетилетия наред. И започнаха щедро да раздават помощи на затворените по домовете си и останали без работа хора.

2020-а ни донесе рестрикциите заради коронавируса, но и те не можаха да ограничат демонстрациите на обществено недоволство. Нещо повече, предизвикаха нови видове протести. Някои от излезлите по улиците вярват в конспиративни теории, поставящи Бил Гейтс начело на заговор за смазване и поставяне под контрол на обикновения човек. Далеч по-голям дял от недоволството е провокиран от унищожителния икономически ефект на затварянията и масовата невъзможност държавните бюджети да гарантират спокойствие по време на локдаун.    

Включително в България Covid не успя да спре и познати вече видове демонстрации - тези, които ни показват дълбоките икономически, политически и личностни разделителни линии в съвременните общества. За протеста 2020 - Константин Мравов:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проектозакон в Испания: Държавните служители могат да работят до 72-годишна възраст

Управляващите в Испания предлагат увеличаване на възрастта, до която пенсионираните държавни служители могат да продължат да работят. Проект за промени в законодателството предвижда възможност да се трудят до 72 години.  В момента пенсиониран държавен служител може да продължи да работи на същата позиция най-късно до 70-годишна възраст. С..

публикувано на 20.02.25 в 14:46

ЕК: Украйна е демократична страна, Русия на Путин - не

"Президентът Зеленски е избран легитимно на свободни, честни и демократични избори" - това каза говорителят на Еврокомисията Стефан де Керсмакер в отговор на въпрос за думите на американския президент Тръмп, който го нарече "диктатор". "Украйна е демократична страна, Русия на Путин - не", подчерта говорителят.  Де Керсмакер отново припомни..

публикувано на 20.02.25 в 14:44

Нови текстове в Закона за киберсигурност предвиждат по-високи глоби

Нови сектори и по-сериозни глоби предвиждат нови текстове, приети в Закона за киберсигурност. Текстовете, въвеждащи европейските изисквания за мрежова и информационна сигурност - НИС-2, бяха одобрени от пленарната зала на първо четене. Промените предвиждат задължителни процедури по докладване на киберинциденти и глоби за неспазване на..

публикувано на 20.02.25 в 14:43

Парламентарното заседание бе прекъснато заради липсата на кворум

Парламентът прекъсна парламентарното си заседание заради липсата на кворум. Председателят на НС Наталия Киселова даде 30-минутна почивка, след като се оказа, че няма кворум в пленарната зала. Красимир Терзиев от ГЕРБ-СДС поиска удължаване на заседанието до приключването на определените точки за деня. От "Възраждане" предложиха да не се..

публикувано на 20.02.25 в 14:24
Д-р Николай Болтаджиев

Д-р Болтаджиев: Бюджетът на НЗОК е лошо направен, с много пороци и без реформи

Бюджетът на НЗОК е лошо направен, с много пороци и без идеи за реформи . Това мнение изказа пред д-р Николай Болтаджиев, който доскоро беше член на Надзорния съвет на НЗОК. Той обясни, че "обявените 65 млн. лева по-малко са отрязани от предишния проектобюджет": "Това не е фатално, не е проблем, че парите са намалени с 65 млн. лева. Проблемът и..

публикувано на 20.02.25 в 14:23

ЕС може да пренасочи средства от Кохезионния фонд

"Има възможност за пренасочване на част от средствата по Кохезионния фонд на ЕС за други приоритети" - това каза говорителят на Комисията Мачей Берестецки в отговор на въпрос за публикации, в които се твърди, че част от неусвоените средства могат да се вложат в отбраната.  Ако се използва критерият за намаляване на неравенството между..

публикувано на 20.02.25 в 14:22
Христо Гаджев

Управляващите с проектодекларация за забрана на изпращането на български военни в Украйна

Управляващите ще внесат проект на декларация на Народното събрание, в която се забраняват всякакви инициативи за изпращане на български военни на територията на Украйна. Това съобщиха депутати от парламентарното мнозинство. Декларацията ще бъде разгледана днес на заседание на Комисията по външна политика, а утре ще бъде внесена в пленарна..

публикувано на 20.02.25 в 14:04