Българинът само веднъж в историята си е бил изправен пред оцеляване – в края на 14 век, по време на османското завоевание, посочи той.
„Нещата са трудни, годината, вън от съмнение, е особена, но нека не забравяме, че не сме пред сталинградската битка. Няма смисъл толкова много да се драматизират нещата и да се подхранват различни спекулативни и конспиративни теории.“
Колкото и да не искаме да го признаем – имаме нов тип нормалност. Промени се комуникацията, семиотиката на общуването, смята проф. Христов, който чисто човешки е обезпокоен от крайния резултат.
„Вече хората не се здрависват, поздравяват се едва ли не с юмруци. Това е, което страшно ме притеснява и дали за идващите поколения няма да е нормален начин за общуване. Дали няма да се въведе нов тип виждане за света, което няма нищо общо с нормалните човешки взаимоотношения. /…/ Силно се надявам, че това не е опит за някакво социално инженерство, което може да доведе до необратими последици, водещи до роботизация на хората и на обществото.“
В момента сме във война, тази война е биологична, въпросът е кой е печеливш от тази война, подчерта Ивайло Христов в предаването „Преди всички“.
„Печеливш е едрият капитал, казано най-просто. Разрушаването на материално-технологическата база води до технологично обновление. Големи компании печелят страшно много от новата онлайн среда.“
Цената на работната сила става много ниска, разоряването на средния и на дребния бизнес, което се вижда в момента, благоприятства централизирането на капитала, отбеляза още проф. Христов.
„По време на война, както и сега, има масово измиране на инвалиди, на пенсионери, на едно население, което, грубо казано, „струва“ само разходи. По този начин едрият капитал е освобождаван от тази тежест и се намаляват производствените разходи. Силно се надявам тази моя крайна прогноза да не е вярна“, коментира той и даде друг пример - с работата от вкъщи, където консумативите за сметка на работника.
Ако във времето крайният индивидуализмът на българина е помагал, сега той пречи да се създаде работещо гражданско общество, изтъкна преподавателят.
„Сега българинът ако няма реална сметка от нещо, конкретен интерес, той загърбва каузите и се затваря в дома, в себе си, в семейството. Вижда дотам, докъдето му се простира погледът. Ако се качи на по-високо дърво, ще гледа повече. Ако се качи на по-ниско дърво, гледа по-малко.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България. Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..
" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..
" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова. Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..
Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..
" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..
Хората подценяват проблемите, които замърсеният въздух създава . Това заяви пред БНР Росина Тодорова - председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите - София", преди пресконференцията "На въздух: Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението". Темата е част от по-големия проект "Пейка за здраве"...
Есента е времето, когато заболяванията на опорно-двигателния апарат напомнят за себе си. Дори да нямате такива, пак може да усещате болки или в..
" Много често сме били употребявани политически, мислим този път да не го допуснем ". Това заяви пред БНР Бисер Бинев – председател на местната..
Необикновен археологически сезон изпраща екипът на проф. Людмил Вагалински, а новите разкрития на Хераклея Синтика привлякоха интереса на целия..